Буря се надига

На тясното лице на Катерин също имаше усмивка. Това не беше добър знак.

— Дръж — каза жената и й подаде дървена чаша с бистра течност. Беше време за Егвийн да си изпие следобедната доза вилняк.

Тя направи гримаса, но взе чашата и я изпи. Изтри уста с кърпата си и тръгна по коридора.

— И къде отиваш? — попита Катерин.

Самодоволството в тона й накара Егвийн да се поколебае. Тя се обърна намръщена.

— Следващият ми урок.

— Няма да имаш повече уроци — каза Катерин. — Най-малкото не и тези, които получаваше досега. Всички са съгласни, че умението ти със сплитовете е впечатляващо за новачка.

Егвийн я изгледа намръщено. Пак ли щяха да я повишат в Посветена? Съмняваше се, че Елайда ще й позволи повече свобода, а рядко се задържаше в жилището си, тъй че допълнителното пространство щеше да е без значение.

— Не — каза Катерин, играеше си разсеяно с ресните на шала. — Реши се, че това, на което трябва да се учиш, е смирение. Амирлин е чула за глупавия ти отказ да се кланяш на Сестрите. По нейно мнение това е последният знак за опърничавия ти нрав, тъй че трябва да получиш нова форма на обучение.

За миг Егвийн изпита страх.

— Какво обучение? — Постара се да съхрани гласа си спокоен.

— Шетане и работа — каза Катерин.

— Вече имам достатъчно, като всяка новачка.

— Погрешно ме разбра — каза Катерин. — Отсега нататък единственото, което ще вършиш, е шетане. Трябва да се явиш в кухните веднага — ще прекарваш всеки следобед в работа там. Вечер ще търкаш подове. Сутрин ще се явяваш при майстор градинаря и ще копаеш в градините. Това ще е животът ти — същите тези три дейности всеки ден — по пет часа всяка, — докато не се откажеш от глупавата си гордост и не се научиш да приклякаш на по-старшите от теб.

Беше краят и на малкото свобода, с която Егвийн разполагаше. В погледа на Катерин имаше ликуване.

— А, значи разбираш — каза Катерин. — Повече никакви посещения на Сестри в жилищата им, да им губиш времето с упражнения на сплитове, които вече си усвоила. Никакво мързелуване повече. Вече ще се трудиш. Какво ще кажеш за това?

Не тежкият труд притесняваше Егвийн — нямаше нищо против шетнята, която вършеше ежедневно. Но липсата на контакт с други Сестри щеше да я провали. Как щеше да заздрави Кулата? Светлина! Това беше катастрофа.

Стисна зъби и се овладя. Погледна Катерин в очите и отвърна:

— Добре. Да вървим.

Катерин примига. Явно очакваше да избухне или поне да се възпротиви. Не беше време за това обаче. Егвийн не можеше да позволи да разберат колко ефикасно е това наказание.

Докато вървеше по пустите коридори на вътрешната Кула, под лампите в скобите по стените, дълги и извити като главите на влечуги, бълващи пламъчетата си към високия таван, надви паниката си. Можеше да се справи с това. Щеше да се справи с това. Нямаше да я прекършат.

Може би трябваше да поработи няколко дни, а след това да се престори, че се е смирила. Трябваше ли да прави реверанса, за който настояваше Елайда? Беше проста работа всъщност. Само един реверанс — и щеше да може да се върне към важните си задължения.

„Не — помисли си. — Това няма да е краят. Ще загубя в момента, в който направя първия реверанс.“ Това щеше да докаже на Елайда, че Егвийн може да бъде прекършена. Приклякването щеше да е началото на разгрома. Скоро Елайда щеше да реши, че Егвийн трябва да започне да се обръща към Сестрите с почетното Айез Седай. И тогава ли щеше да се огъне? Колко време щеше да мине, докато цялото доверие, което си беше спечелила, се окажеше забравено, стъпкано в плочките на коридорите на Кулата?

Не можеше да се огъва. Боят не беше променил поведението й, тежкият труд също не трябваше да го промени.

Трите часа работа в кухните не подобриха много настроението й. Лейрас, мускулестата Надзорничка на кухните, й възложи да почисти една от пещите. Тежка и мръсна работа, не предразполагаща към мислене. Не че Егвийн можеше да измисли изход от положението, в което се беше оказала.

Пещта бе четвъртита, иззидана от печени тухли. Беше отворена от двете страни и достатъчно голяма, за да пропълзиш вътре — точно това трябваше да направи Егвийн. Вътре по стените на димоотвода и комина нагоре бяха полепнали черни кори и трябваше да се остържат, за да не запушат комина или да се откъртват и да падат в храната. Чуваше бърборенето и смеха на Катерин и Лайрен отвън в трапезарията. От време на време Червените надничаха да я проверят, но същинската й надзирателка беше Лейрас, която търкаше котли в другия край на кухнята.

Егвийн беше с работна рокля, бяла някога, но толкова пъти използвана от новачки за почистване на огнищата, че саждите се бяха просмукали в нишките на плата и сиви петна го бяха зацапали като сенки.

Егвийн се почеса по гърба и пропълзя още по-навътре в огнището. С малко дървено стъргало откъртваше буци пепел и сажди от фугите между тухлите и ги събираше в пиринчени кофи, побелели и посивели от пепелта. Ръцете й бяха толкова почернели, че сякаш нямаше да се изчистят и с най-свирепо търкане. Коленете я боляха, а гърбът още я щипеше от редовния сутрешен бой с каиша.

Намести парцала, с който бе вързала носа и устата си, и продължи да остъргва един почернял участък от тухлите, смътно осветен от фенера, който бе оставила в единия ъгъл. Досърбя я да прибегне до Единствената сила, но Червените щяха да усетят преливането, а и беше открила, че следобедната й доза е нехарактерно силна, заради което не можеше да прелее повече от струйка. Всъщност беше толкова силна, че я беше замаяла, което правеше работата още по-тежка.

Това ли щеше да е животът и? Натикана в огнище, да търка тухли, които никой не вижда, сякаш безкрайно далече от целия свят? Не можеше да се противопостави на Елайда, ако всички забравеха за нея. Покашля се тихо и звукът отекна нагоре в комина.

Имаше нужда от план. Единствените, към които можеше да прибегне, като че ли бяха Сестрите, които се опитваха да изкоренят Черната Аджа. Но как да ги посети? След като обучението й бе отменено, нямаше как да се отърве от Червените си пазачки, като влезе в зоните на други Аджи. Можеше ли да се измъкне някак, докато работеше? Ако откриеха, че я няма, вероятно щеше да се окаже в още по-тежко положение.

Но не можеше да позволи животът й да се превърне в този черен труд! Последната битка наближаваше, Прероденият Дракон се вихреше на воля, а Амирлинският трон на четири крака чистеше огнища! Стисна зъби и затърка свирепо. Саждите бяха полепвали толкова дълго, че образуваха по камъка лъскава черна патина. Никога нямаше да го почисти напълно. Трябваше просто да се постарае да е достатъчно чисто, за да не се кърти и пада.

Изведнъж видя, отразена в същата лъскава патина, сянка, която премина през отвора в другия край на огнището. Мигновено посегна към Извора… но не намери нищо, разбира се. Не и с толкова вилняк, размътил ума й. Но до огнището определено имаше някой, наведен, движеше се безшумно…

Стисна стъргалката в едната си ръка и бавно посегна с другата, за да сграбчи четката, с която помиташе пепелта. След това рязко се обърна.

Лейрас замръзна, както надничаше в огнището. Бялата й престилка също бе зацапана със сажди. Пухкавото й кръгло лице бе преживяло немалко зими. Косата й започваше да посивява и очите й бяха обкръжени от бръчици. Както се беше навела, гушата й образуваше втора, трета и четвърта брадичка.

Егвийн се успокои. Защо беше толкова сигурна, че някой я дебне? Просто Лейрас бе дошла да я провери.

И все пак — защо се бе приближила толкова тихо? Лейрас се огледа настрани, присвила очи. След това вдигна пръст към устните си. Егвийн отново се напрегна. Какво ставаше?

Лейрас се отдръпна от огнището и й махна да я последва. Движеше с лекота и толкова тихо, че Егвийн се изненада. В други части на кухнята готвачи и слугини дрънчаха с котли и прибори, но оттук не се виждаха.

Егвийн се измъкна от пещта, затъкна стъргалото в колана си и отри ръце в роклята. Смъкна парцала от