обрат към по-лошо, но все още можеше да продължи да се бори. Вчеса припряно косата си, навлече прана рокля на новачка — Светлина, колко хубаво бе усещането за мека, чиста тъкан по кожата й! — и се остави на пазачките си да я поведат.
По пътя към покоите на Амирлин се разминаха с няколко групи Сестри и заради тях Егвийн се постара да върви с изправен гръб. Пазачките й я поведоха през Червения сектор на Кулата, където подовите плочки преливаха във фигури в червено и въгленочерно. Тук из коридорите имаше повече хора: Сестри, загърнати в шаловете си, и слуги с Пламъка на Тар Валон на гърдите. Никакви Стражници. Това винаги й бе изглеждало странно, след като бяха толкова обичайни в други части на Кулата.
След дълго изкачване стигнаха до покоите на Елайда. Егвийн неволно заоправя полите си. Докато вървяха, беше решила, че ще подходи към Елайда с мълчание, също като последния път. Дразненето й само щеше да доведе до още повече ограничения. Егвийн нямаше да се унизи, но нямаше и да обиди Елайда. Щеше да я остави да си мисли каквото си иска.
Една слугиня отвори вратата, отведе я в трапезарията и Егвийн се стъписа. Беше очаквала, че ще обслужва само Елайда, най-много с Мейдани. И за миг не беше допуснала, че трапезарията ще е пълна с жени. Бяха пет, по една от всяка Аджа, освен Червената и Синята. И всяка беше Заседателка. Юкири беше тук, както и Дезине, и двете — тайни ловкини на Черната Аджа. Ферейн беше тук, макар да изглеждаше изненадана от това, че вижда Егвийн. Не беше ли знаела Бялата преди това за тази вечеря, или просто не я беше споменала?
Рубинде, от Зелената Аджа, седеше до Шеван от Кафявата — Сестра, с която Егвийн искаше да се срещне. Шеван беше от онези, които подкрепяха воденето на преговори с бунтовничките Айез Седай, и Егвийн се надяваше, че ще успее да я подтикне да помогне Бялата кула да се сплоти отвътре.
На масата нямаше друга Червена сестра освен Елайда. Дали беше защото всички Червени Заседателки бяха извън Кулата? А може би Елайда смяташе, че нейното присъствие балансира нещата, след като продължаваше да се смята за Червена, въпреки че не трябваше?
Масата беше дълга, кристалните бокали искряха и отразяваха светлината от бронзовите светилници, подредени на стойки покрай стените. Всяка жена бе облечена в изящна рокля с цвета на своята Аджа. В стаята ухаеше на сочни меса и запарени моркови. Жените си говореха. Дружески, но принудено. Напрегнато. Не искаха да са тук.
От другата страна на стаята Дезине кимна на Егвийн, почти с уважение. Беше намек за нещо. „Тук съм, защото ти каза, че това е важно“ — сякаш казваше жестът й.
Елайда бе с рокля с дълги ръкави, обшити, както и корсажът, с необработени гранати. Усмихваше се доволна. Слуги влизаха и излизаха, наливаха вино и носеха храна. Защо Елайда бе поканила Заседателки на вечеря? Опит ли беше това да се запълнят пукнатините в Бялата кула? Погрешно ли я беше преценила Егвийн?
— А, добре — каза Елайда, щом забеляза Егвийн. — Най-сетне пристигна. Ела тук, Чедо.
Егвийн се подчини и тръгна през стаята. Всички Заседателки я загледаха. Някои изглеждаха объркани от присъствието й, други — обзети от любопитство. Докато вървеше, Егвийн осъзна нещо.
Тази единствена вечер като нищо щеше да развали всичко, за което се беше трудила.
Ако Айез Седай я видеха да обслужва раболепно Елайда, щеше да загуби всякакво уважение в очите им. Елайда беше заявила, че Егвийн е обуздана — но Егвийн беше доказвала обратното. Ако сега се огънеше, дори и малко, пред волята на Елайда, щяха да го приемат като доказателство.
Светлината да изгори тази жена! Защо беше поканила толкова много жени, на които Егвийн се беше мъчила да повлияе? Беше ли просто съвпадение?
Спря при фалшивата Амирлин и една слугиня й подаде кристална кана с искрящо червено вино.
— Ще пълниш чашата ми — каза Елайда. — Чакай ей там и не се доближавай много. Не искам да мириша саждите по теб от наказанията ти този следобед.
Егвийн стисна зъби. Да мирише саждите? След цял час търкане в банята? Едва ли. Успя да види отстрани задоволството в очите на Елайда, докато отпиваше от виното. След това Елайда се обърна към Шеван, която седеше на стола вдясно от нея. Кафявата беше мършава жена с кокалести ръце и лице, все едно беше направена от чворести клони. Очите й бяха замислени.
— Кажи ми, Шеван — заговори Елайда. — Все още ли настояваш за онези глупави приказки с бунтовничките?
— На Сестрите трябва да се даде възможност да се помирят — отвърна Шеван.
— Шансът им беше даден — заяви Елайда. — Честно, очаквах повече от една Кафява. Държиш се твърдоглаво, без изобщо да ти е ясно как стават нещата в реалния свят. Ами ето, дори Мейдани е съгласна с мен, а тя е Сива! Знаеш ги
Шеван извърна очи притеснено. Защо Елайда ги беше поканила на вечеря, ако само щеше да обижда и тях, и Аджите им? Пред очите на Егвийн Червената насочи вниманието си към Ферейн и й се оплака от Рубинде, Заседателка от Зелените, която също се бе противопоставила на усилията на Елайда да прекратят разговорите. Докато говореше, вдигна чашата си към Егвийн и я почука с пръст. А беше отпила само глътка.
Стиснала зъби, Егвийн доля чашата. Другите я бяха виждали да слугува — та нали беше трошила орехи за Ферейн. Това нямаше да съсипе репутацията й, освен ако Елайда не я принудеше да се унизи по някакъв начин.
Но какъв беше смисълът на тази среща? Елайда като че ли не правеше никакви опити да обедини Аджите. Напротив, още повече разширяваше пукнатините между тях, ако се съдеше по пренебрежението, с което се отнасяше към несъгласните с нея. От време на време караше Егвийн да й долива чашата, но никога не оставаше място за повече от глътка-две.
Постепенно Егвийн започна да разбира. Целта на тази вечеря не беше да се привлекат Аджите. Целта беше да се принудят Заседателките да правят това, което Елайда смяташе, че трябва да правят. А Егвийн беше тук само за показ! Всичко това беше само за да се покаже колко власт има Елайда — можеше да вземе някоя, която други са обявили за Амирлин, да я облече в рокля на новачка и да я праща за наказание всеки ден.
Егвийн усети, че отново я обзема гняв. Защо Елайда винаги успяваше да я изкара от равновесие?
Слугите прибраха купите от супата и донесоха блюда с димящи, задушени в масло моркови с лек дъх на канела. На Егвийн не й бяха дали вечеря, но се чувстваше твърде зле, за да я интересува яденето.
„Не — помисли си тя и се стегна. — Това няма да го приключа толкова рано като последния път. Ще издържа. По-силна съм от Елайда. По-силна съм от безумието й.“
Разговорът продължаваше, Елайда подхвърляше обидни коментари, понякога преднамерено, друг път като че ли неволно. Другите постепенно отклониха темата от бунтовничките към странно облачното като пред идеща буря небе. По някое време Шеван спомена за слух за сеанчанците, които действали в съюз с айилците на юг.
— Пак ли тези сеанчанци? — каза Елайда с въздишка. — Не е нужно да се притеснявате от тях.
— Източниците ми твърдят друго, Майко — заяви упорито Шеван. — Мисля, че трябва да обърнем много сериозно внимание на това, което правят. Накарах някои Сестри да попитат това дете за опита й с тях, който е бил доста продължителен. Би трябвало да чуете за нещата, които правят те на Айез Седай.
Елайда се изсмя със звънък, мелодичен глас.
— Знаеш, естествено, колко е склонно детето към преувеличения! — Хвърли бегъл поглед към Егвийн. — Да не си разпространявала лъжи в полза на приятеля си, глупака ал-Тор? Какво ти каза той да приказваш за тези нашественици? Те работят за него, нали?
Егвийн не реагира.
— Говори — каза Елайда и й махна с чашата. — Кажи на тези жени, че си говорила лъжи. Признай си или отново ще те пратя за наказание, момиче.
Наказанието, което щеше да получи затова, че не говори, щеше да е по-добро, отколкото да понесе гнева на Елайда от това, че й противоречи. Мълчанието беше пътят към победата.
И все пак, когато Егвийн погледна по дългата махагонова маса, подредена с белия порцелан на Морския народ и примигващите червени свещи, видя втренчените в нея пет чифта очи. Можеше да види въпросите в тях. Беше говорила дръзко с тях насаме, но щеше ли да държи на твърденията си сега, срещу най-могъщата жена на света? Жена, която държеше живота й в ръцете си?
