Буря се надига

Беше ли Егвийн Амирлин? Или беше просто момиченце, което обича да се прави на важно?

„Светлината да те изгори, Елайда — помисли си тя, стиснала зъби. Да, мълчанието нямаше да доведе до победа, не и пред тези жени. — Няма да ти хареса обаче какво ще кажа.“

— Сеанчанците не работят за Ранд — заяви Егвийн твърдо. — И са сериозна опасност за Бялата кула. Не съм разпространявала лъжи. Да кажа обратното означава да наруша Трите клетви.

— Ти не си давала Трите клетви — каза строго Елайда.

— Дала съм ги — каза Егвийн. — Не съм държала Клетвената палка, но не Палката е тази, която прави думите ми верни. Изрекла съм думите на клетвите в сърцето си и за мен те са още по-скъпи, защото няма нищо, което да ме принуждава да бъда вярна на тях. И с тази клетва, на която съм вярна, ви го казвам отново. Аз съм Сънуваща и Сънувах, че сеанчанците ще щурмуват Бялата кула.

Очите на Елайда блеснаха за миг и тя стисна вилицата си така, че кокалчетата й побеляха. Егвийн задържа погледа й и накрая Елайда отново се изсмя.

— Ах, упорита както винаги. Катерин е права. Ще получиш наказание за преувеличенията си, дете.

— Тези жени знаят, че не говоря лъжи — заяви Егвийн спокойно. — И всеки път, когато настояваш на това, ти пропадаш все по-ниско в очите им. Дори да не вярваш на моя Сън, трябва да признаеш, че сеанчанците са заплаха. Те окаишват жени, които могат да преливат, използват ги за оръжия с помощта на един извратен тер-ангреал. Усещала съм нашийника на шията си. Все още го усещам понякога. В кошмарите си.

Всички мълчаха.

— Ти наистина си глупаво дете — каза Елайда небрежно, явно за да покаже, че Егвийн не е заплаха за нея. Трябваше да се обърне и да погледне в очите на другите. Там щеше да види истината. — Е, ето, че ме принуди. Сега ще коленичиш пред мен, Чедо, и ще помолиш за прошка. Точно сега. Иначе ще те затворя сама. Това ли искаш? Не си мисли обаче, че боят ще спре. Пак ще си получаваш ежедневното наказание, но просто след всяко ще бъдеш хвърляна в килията си. Хайде, на колене и се помоли за прошка.

Заседателките се заозъртаха. Връщане вече нямаше. Егвийн съжаляваше, че се бе стигнало дотук. Но беше. Елайда искаше битка. Време беше да й я даде.

— А ако не ти се преклоня? — попита Егвийн и я погледна в очите. — Тогава какво?

— Ще коленичиш, така или иначе — изръмжа Елайда и прегърна Извора.

— Силата ли ще използваш върху мен? — попита Егвийн невъзмутимо. — До нея ли трябва да прибегнеш? Никаква ли власт нямаш, без да преливаш?

— В правото ми е да дисциплинирам тези, които не проявяват дължимото уважение.

— И ще ме принудиш да се подчиня — каза Егвийн. — Това ли ще направиш с всички в Кулата, Елайда? Една Аджа ти се противопоставя и ти я премахваш. Някоя те ядосва и ти посягаш на правото й да бъде Айез Седай. Като нищо ще накараш всяка Сестра да ти падне на колене, докато всичко това не свърши.

— Глупости!

— О? А казала ли си им за идеята си за нова клетва? Положена над Клетвената палка от всяка Сестра? Клетва да се подчиняват на Амирлин и да я подкрепят?

— Аз…

— Отречи го — каза Егвийн. — Отречи, че си правила такова изявление. Ще ти го позволят ли Клетвите?

Елайда замръзна. Ако беше Черна, щеше да може да го отрече, въпреки Клетвената палка. Но тъй или иначе Мейдани щеше да потвърди казаното от Егвийн.

— Беше небрежен разговор — отвърна Елайда. — Просто разсъждения, мисли, изказани на глас.

— Често пъти в разсъжденията има истина — продължи Егвийн. — Ти заключи самия Прероден Дракон в сандък. Току-що заплаши да направиш същото с мен, пред всички тези свидетелки. Някои хора наричат Дракона тиран, но ти си тази, която унищожава закони и управлява със страх.

Елайда я изгледа гневно, но и… стъписано. Сякаш не можеше да проумее как от дисциплиниране на една непослушна новачка беше нагазила в спор с равна. Егвийн я видя как започна да заплита нишка на Въздух.

— Не съм длъжна да оборвам една проста новачка — отсече Елайда. — Амирлин не се обяснява на такава като теб.

— „Амирлин разбира и най-сложните възгледи и дискусии — цитира по памет Егвийн. — Но в крайна сметка тя е слуга на всички, дори на най-низшите слугини.“ — Беше казано от Баладари Арандейл, първата Амирлин, издигната от Кафявата Аджа. Написала бе тези думи в последните дни преди смъртта си, в записките, в които обясняваше царуването си и какво е направила по време на Кавартенските войни. Арандейл бе почувствала, че след като кризата е отминала, моралният дълг на една Амирлин е да обясни действията си пред обикновените хора.

Седналата до Елайда Шеван кимна одобрително. Цитатът беше донякъде смътен. Егвийн беше безкрайно благодарна на Сюан за воденото тихомълком обучение в мъдростта на предишните Амирлин. Много от онова, което й бе казала, идваше от тайните истории, но имаше и много ценни бисери от жени като Баладари.

— Каква е тази глупост, дето я изломоти? — сопна се Елайда.

— Какво смяташе да правиш с Ранд ал-Тор, след като го плениш? — запита я на свой ред Егвийн.

— Не съм…

— Не отговаряш на мен — каза Егвийн и кимна към масата, — а на тях. Дала ли си обяснение, Елайда? Какви бяха плановете ти? Или ще се измъкнеш от този въпрос, както направи и с другите, които ти зададох?

Лицето на Елайда почервеняваше, но тя с известно усилие се овладя.

— Щях да го пазя на сигурно и добре заслонен тук в Кулата, докато дойде време за Последната битка. Това щеше да му попречи да сее страдания и хаос, както прави сега сред толкова много народи. Заслужаваше си риска да бъде разгневен.

— „Както палешникът разравя пръстта, ще разрови той живота на людете и всичко ще бъде погълнато в огъня на очите му — каза Егвийн. — Бойни тръби ще въззоват по стъпките му, гарвани ще пируват при вика му, и ще носи той корона от мечове.“

Елайда се намръщи неразбиращо.

— „Каретонският цикъл“, Елайда — каза Егвийн. — Когато плени Ранд, за да го „пазиш на сигурно“, беше ли превзел той Иллиан? Носеше ли онова, което щеше да се нарече Короната от мечове?

— Е, не.

— А как очакваше да изпълни той пророчествата, ако беше държан скрит в Бялата кула? — продължи Егвийн. — Как щеше да предизвика той войната, която трябваше да предизвика, според Пророчествата? Как щеше да съкруши той народи и да ги привърже към себе си? Как щеше да може той да „избие своите люде с меча на мира“ или да „обвърже деветте луни да му служат“, ако беше затворен? Казват ли пророчествата, че той ще бъде „от окови освободен“? Не говорят ли те за „хаоса, където той мине“? Как може да мине през където и да е, ако е държан в окови?

— Аз…

— Логиката ти е изумителна, Елайда — каза хладно Егвийн, а Ферейн се усмихна лукаво: навярно отново си беше помислила, че Егвийн щеше да е съвсем на място в Бялата Аджа.

— Ба! — изсумтя Елайда. — Задаваш ми безсмислени въпроси. Пророчествата все едно щяха да се изпълнят. Няма друг начин.

— Искаш да кажеш, че опитът ти да го задържиш поначало е бил обречен на провал.

— Не, ни най-малко! — Лицето на Елайда отново почервеня. — Не трябва да се занимаваме с това… не си ти тази, която трябва да съди. Трябва да говорим за твоите бунтовнички и какво те причиниха на Бялата кула!

Добър обрат на разговора. Опит Егвийн да бъде поставена в положение на защита. Елайда не беше съвсем некадърна. Просто нагла.

— За мен точно те се опитват да запълнят пропастта между нас — отвърна Егвийн. — Не можем да променим това, което се случи. Не можем да променим това, което ти направи на