Буря се надига

Сюан, въпреки че жените с мен откриха начин да се Изцери усмиряването й. Можем само да продължим напред и да направим всичко по силите си, за да загладим белезите. Но какво правиш ти, Елайда? Отказваш разговори, опитваш се да принудиш Заседателките да се оттеглят от тях. Обиждаш Аджите, които не са твои.

Дезине, Жълтата, измърмори тихо в съгласие. Това привлече погледа на Елайда и тя замълча за миг, осъзнала, че губи в спора.

— Стига с това.

— Страхливка — каза Егвийн.

Очите на Елайда се разшириха от гняв.

— Как смееш?!

— Смея да кажа истината, Елайда — отвърна Егвийн спокойно. — Ти си страхливка и тиранка. Бих те нарекла и Мраколюбка също така, но подозирам, че и Тъмния сигурно би се притеснил да го свързват с теб.

Елайда изкрещя от гняв, мигновено привлече от Силата и блъсна Егвийн в стената. Каната излетя от ръцете й, пръсна се върху дървения под до чергата и кървавочервената течност се плисна през масата и половината жени около нея и зацапа бялата покривка с пурпурни петна.

— Мен ли наричаш Мраколюбка? — изкрещя Елайда. — Ти си Мраколюбката! Ти и онези бунтовнички отвън, дето искат да ми попречат да направя това, което трябва да направя!

Сплит от Въздух отново шибна с все сила Егвийн в стената и тя се свлече на пода, парчета от счупената кана посякоха ръцете й. Сноп камшици я запердаши и разкъса дрехата й. Кръв закапа от ръцете й, разплиска се във въздуха и зацапа стената, докато Елайда я биеше.

— Елайда, престани! — извика Рубинде и се надигна от стола си. — Полудя ли?

Елайда се обърна към нея задъхана.

— Не ме предизвиквай, Зелена!

Камшиците продължиха да бият по Егвийн. Тя стисна зъби и се надигна с усилие. Лицето й ръцете й вече се подуваха. Но погледът й, насочен към Елайда, остана невъзмутим.

— Елайда! — викна Ферейн и също стана. — Нарушаваш закона на Кулата! Не можеш да използваш Силата, за да наказваш новопосветена!

— Аз съм законът на Кулата! — изкрещя Елайда и посочи с изпъната ръка Сестрите. — Подигравате ми се. Знам го. Зад гърба ми. Показвате ми уважение, когато ме видите, но знам какво говорите, какво си шепнете. Неблагодарни глупачки! След всичко, което направих за вас! Нима си мислите, че ще го търпя вечно? Нека тази да ви е за пример!

Обърна се рязко и посочи Егвийн — и залитна стъписана, щом видя с какво невъзмутимо спокойствие я гледа тя. Изохка тихо и вдигна ръка към гърдите си, докато камшиците продължаваха да бият. Всички можеха да видят сплитовете й и всички можеха да видят, че Егвийн не пищи, въпреки че устата й не е затъкната с Въздух. От ръцете й капеше кръв, тялото й се гърчеше под ударите, но тя не пищеше. Не виждаше никаква причина да пищи. Вместо това благославяше наум айилските Мъдри за мъдростта им.

— И за какво точно трябва да съм пример, Елайда? — попита спокойно Егвийн.

Боят продължаваше. О, как болеше! В ъгълчетата на очите й натежаха сълзи, но Егвийн беше изпитвала и по-лошо. Много по-лошо. Изпитвала го беше всеки път, когато си помислеше какво причинява тази жена на институцията, която обичаше. Същинската й болка не беше от раните, а от начина, по който се държеше Елайда пред Заседателките.

— В името на Светлината… — прошепна Рубинде.

— Съжалявам, че трябваше да съм тук, Елайда — заговори тихо Егвийн. — Съжалявам, че Кулата няма една велика Амирлин в твое лице. Бих искала да можех да отстъпя и да приема твоята власт. Бих искала да я заслужаваше. Бих приела доброволно екзекуция, ако това означаваше, че ще остане една достойна Амирлин. Бялата кула е по-важна от мен. Можеш ли ти да кажеш същото?

— Искаш екзекуция!? — изрева Елайда, върнала си дар словото. — Е, няма да я получиш! Смъртта е твърде добър изход за теб, Мраколюбке! Ще се погрижа да бъдеш бита — всички ще го видят, — докато не свърша с теб. Едва тогава ще умреш! — Обърна се към слугите, които стояха зяпнали до стените. — Извикайте войници! Искам тази да бъде хвърлена в най-дълбоката килия! И в града да бъде огласено, че Егвийн ал-Вийр е Мраколюбка, отхвърлила милостта на Амирлин!

Слугите се разтичаха да изпълнят заповедта й. Камшиците продължаваха да бият, но Егвийн вече беше претръпнала. Затвори очи. Виеше й се свят — беше изгубила твърде много кръв от лявата ръка, по която раните бяха най-дълбоки.

Беше се стигнало до предела, точно както се бе опасявала. Беше изтеглила жребия си.

Но не се страхуваше за живота си. Страхуваше се за Бялата кула. Отпусна гръб на стената, смазана от скръб. Причерня й.

Битката й вътре в Кулата беше към края си.

Глава 17Въпроси на контрол

— Трябва да си по-умна — говореше Сарийн. — Може да успеем да убедим Амирлинския трон да намали наказанията ти, ако сътрудничиш.

Кацуан, която слушаше от коридора пред стаята за разпит, седнала на удобен дървен стол, чу съвсем ясно как Семирага изсумтя презрително. Коридорът беше застлан с дълга черга в червено-кафяво и бяло, лампите по стените мятаха жълта треперлива светлина. Кацуан отпи от чая от сладник.

В коридора имаше още няколко жени — Дайгиан, Ериан и Елза, — чийто ред беше да поддържат щита над Семирага. Освен самата Кацуан всички Айез Седай в лагера се редуваха в тази задача. Твърде опасно беше да се рискува да се повери само на Айез Седай с по-нисък статут, защото можеше да се изтощят. Щитът трябваше да се поддържа здрав. Светлината само знаеше какво можеше да се случи, ако Семирага се измъкне на свобода.

Кацуан пак отпи от чая. Ал-Тор бе настоял и на „неговите“ Айез Седай да се даде възможност да разпитват Семирага, а не само на избраните от Кацуан. Тя не беше сигурна дали това е опит да се наложи, или искрено смята, че те може да успеят в нещо, в което тя — досега поне — се проваляше.

Все едно, това бе причината днес разпитът да се води от Сарийн. Тарабонската Бяла беше разсъдлива жена, така и не осъзнала, че е една от най-красивите жени, печелили шала от много години. Безразличието й не беше неочаквано предвид това, че беше от Бялата Аджа — те често бяха също толкова завеяни като Кафявите. Сарийн също така не знаеше, че Кацуан е отвън и подслушва с помощта на малки сплитове Дух: проста хитринка, която знаеха дори новачките. Смесването й с новооткрития малък номер с извъртането на сплитовете означаваше, че Кацуан може да слуша, без някоя вътре да разбере.

Айез Седай отвън виждаха какво прави, разбира се, но си траеха. Дори Елза и Ериан — те бяха от глупачките, заклели се във вярност на ал-Тор. Знаеха много добре мнението й за тях. Идиотки. Понякога имаше чувството, че половината й съюзнички просто са решили да затрудняват работата й.

Сарийн продължаваше разпита. Повечето Айез Седай в чифлика вече се бяха пробвали. Кафяви, Зелени, Бели и Жълти — всички се бяха провалили. Самата Кацуан все още не беше задавала лично никакви въпроси на Отстъпничката. Другите Айез Седай гледаха на нея почти като на митична фигура, реноме, което тя самата беше поддържала. Беше се задържала извън Бялата кула десетилетия наред, така че мнозина да започнат да я смятат за умряла. Когато се появи, това предизвика вълнение. Тръгнала беше да залавя Лъжедракони не само защото бе необходимо, а и защото всеки пленен мъж подсилваше реномето й сред другите Айез Седай.

Целият й труд бе насочен към тези последни дни. Светлината да я изгори, ако позволеше на това момченце ал-Тор тепърва да съсипе всичко!

Прикри намръщването си, като отпи нова глътка от чая. Бавно започваше да губи контрол, нишка по нишка. Някога нещо толкова драматично като препирните в Кулата щеше незабавно да привлече вниманието й. Но сега не можеше да се занимава с този проблем. Самото Сътворение се разнищваше и единственият начин да се пребори с това бе да насочи всичките си усилия към ал-Тор.

А той се съпротивляваше на всяко нейно усилие да го подпомогне. Стъпка по стъпка се превръщаше в мъж като от камък, непоклатим и неспособен да се приспособи. Една статуя без чувства не