Буря се надига

— Защо тогава продължаваш да налагаш разцеплението, като настояваш, че ти си Амирлинският трон? — каза Ферейн. — Противоречиш на собствената си логика.

— А отказът ми от претенцията над Амирлинския трон ще заздрави ли Кулата? — попита Егвийн.

— Би помогнал.

Егвийн повдигна вежда.

— Нека допуснем за момент, че отказът ми би убедил бунтовническата фракция да се присъедини отново към Бялата кула и да приеме водачеството на Елайда. — Вдигна още по-високо вежда, за да покаже колко вероятно е това според нея. — Дали разделенията биха се изцерили?

— Току-що каза, че биха — отвърна й Тесан намръщено.

— О? Ще спрат ли Сестрите да притичват по коридорите от страх, че са сами? Ще спрат ли групи Сестри от различни Аджи да се гледат едни други с враждебност, когато се подминават по коридорите? С цялото ми уважение, ще престанем ли да изпитваме нужда да носим шаловете си непрекъснато, за да утвърждаваме кои сме и на кого сме верни?

Ферейн сведе за миг очи към шала си с белите ресни.

Егвийн се наведе напред и продължи:

— Разбира се, точно вие от всички жени в Бялата кула можете да разберете колко е важно Аджите да действат заедно. Трябват ни жени с различни умения и интереси да се събират в различни Аджи. Но логично ли е да отказваме да действаме заедно?

— Белите не сме причинили това… достойно за съжаление напрежение — заяви малко възмутено Мийаси. — Действията на другите и техните емоции доведоха до това положение.

— Сегашното водачество доведе до това положение — каза Егвийн. — Водачество, което учи, че е съвсем нормално тайно да бъдат усмирявани наши Сестри, да се убиват Стражници, преди техните Айез Седай дори да са изправени на съд. Че нищо грешно няма в отнемането на шала от Сестра и понижаването й в Посветена, че нищо грешно няма в премахването на цяла Аджа. А какво да кажем за действия без решението на Съвета в нещо толкова опасно като отвличането и затварянето на Преродения Дракон? Неочаквано ли е Сестрите да са толкова уплашени и разтревожени? Не е ли напълно логично това, което се случи с нас?

Трите Бели сестри мълчаха.

— Няма да отстъпя — заяви Егвийн. — Не и докато това ни оставя разделени. Ще продължавам да твърдя, че Елайда не е Амирлин. Действията й го доказаха. Искате да помогнете в битката с Тъмния? Добре, първата ви стъпка не е да се занимавате с Преродения Дракон. Първата ви стъпка е да подадете ръка на Сестрите от другите Аджи.

— Защо ние? — каза Тесан. — Действията на другите не са наша вина.

— А вие никаква вина ли нямате? — попита Егвийн и позволи на яда си да се прокрадне леко в гласа й. Нима никоя от Сестрите нямаше да поеме поне мъничко отговорност? — Вие, от Белите, трябваше да видите докъде ще доведе този път. Да, Сюан и Сините не бяха без недостатъци — но вие трябваше да видите недостатъка в свалянето й и в позволяването след това на Елайда да разформирова Сините. Освен това съм убедена, че поне няколко от вашите членове са съпричастни в акта на издигането на Елайда в Амирлин.

Мийаси леко се присви. Белите не обичаха да им се напомня за Алвиарин и провала й като Пазителка на Елайда. Вместо да се обърнат против Елайда за изгонването на Бялата, те като че ли се бяха обърнали против своята заради срама, който им беше донесла.

— Все пак смятам, че това е работа за Сивите — каза Тесан, този път обаче не толкова убедено като преди малко. — Би трябвало да поговориш с тях.

— Говорих и говоря — отвърна Егвийн. Търпението й започваше да се изчерпва. — Някои не искат да говорят с мен и продължават да ме пращат за наказание. Други казват, че тези пукнатини не са по тяхна вина, но с малко подбутване се съгласиха да направят каквото могат. Жълтите бяха много благоразумни и мисля, че започват да гледат на проблемите в Кулата като на рани, които трябва да се изцерят. Все още работя с няколко Кафяви сестри — те като че ли са по-скоро очаровани от проблемите, отколкото разтревожени от тях. Пратих няколко от тях да потърсят в историите за примери на разделение, надявам се, че ще се натъкнат на историята на Ренала Мерлон. Връзката би трябвало да се направи лесно и може би ще започнат да разбират, че проблемите ни тук може да се разрешат. Зелените, колкото и да е иронично, се оказаха най-упорити. Те в много отношения могат да са като Червените, което е дразнещо, защото трябваше да са готови да ме приемат като жена, която можеше да е сред тях. Така остават само Сините, които бяха премахнати, и Червените. Съмнявам се, че Сестрите от последната Аджа ще са особено възприемчиви към съветите ми.

Ферейн се отпусна в стола си умислена. Тесан седеше с три забравени ядки в шепа, зяпнала Егвийн. Мийаси се почесваше по желязносивата коса, очите й бяха разширени от изненада.

Много ли беше издала Егвийн? Айез Седай забележително приличаха на Ранд ал-Тор. Не обичаха да знаят кога ги манипулират.

— Стъписани сте — каза тя. — Какво, мислите си, че просто ще си седя — като повечето — и няма да направя нищо, докато Кулата се разпада? Тази бяла рокля ми беше наложена насила и аз не приемам това, което представлява тя, но ще я използвам. Една жена в бялото на новачка е от малкото, които могат да минават от жилищата на една Аджа към друга в днешно време. Някой трябва да се потруди да се изцери Кулата и аз съм най-добрият избор. Освен това е и мой дълг.

— Колко… разумно от твоя страна — каза Ферейн, сбръчкала лишеното си от възраст чело.

— Благодаря — отвърна Егвийн. Притеснени ли бяха, че е престъпила границите си? Ядосани, че манипулира Айез Седай? Или решени отново да се погрижат да бъде наказана?

Ферейн се наведе напред.

— Да кажем, че сме пожелали да работим за заздравяването на Кулата. Кой път би препоръчала?

Егвийн усети прилив на възбуда. През последните няколко дни бе имала само поражения. Идиотките Зелени! Наистина щяха да се почувстват глупаво, след като бъдеше призната за Амирлин.

— Суана, от Жълтата Аджа, скоро ще ви покани да обядвате с нея — каза Егвийн. Суана поне щеше да склони да направи предложението, след като Егвийн я подтикнеше. — Приемете и обядвайте на някое публично място, може би в една от градините на Кулата. Нека да ви видят, че изпитвате взаимно удоволствие от компанията си. Ще се опитам да накарам една Сестра от Кафявите да ви покани след това. Оставете се другите Сестри да ви видят, че общувате с различни Аджи.

— Съвсем просто — каза Мийаси. — Съвсем малко усилие е нужно, но има чудесен потенциал за успех.

— Ще видим — заяви Ферейн. — Можеш да се оттеглиш, Егвийн.

Егвийн не обичаше да я пъдят, но това не можеше да се избегне. Все пак жената бе проявила уважение, като я нарече по име. Егвийн се изправи, а след това — много внимателно — сведе глава пред Ферейн. Макар Тесан и Мийаси да не издадоха силна реакция, очите и на двете съвсем леко се разшириха. Досега в Кулата се знаеше много добре, че Егвийн не се кланя на никого. И най-изненадващо — Ферейн също сведе съвсем леко глава, за да отвърне на жеста.

— В случай, че решиш да избереш Бялата, Егвийн ал-Вийр — каза тя, — знай, че ще намериш добър прием тук. Логиката ти днес беше забележителна за толкова млада жена.

Егвийн прикри усмивката си. Само преди четири дни Бене Налсад едва ли не й беше предложила място в Синята, а Егвийн все още бе изненадана колко горещо Суана й бе препоръчала Жълтата. Почти я бяха накарали да си промени намерението — но това бе главно заради разочарованието й от Зелените в момента.

— Благодаря — отвърна тя. — Но трябва да помните, че Амирлин е длъжна да представлява всички Аджи. Разговорът ни беше приятен обаче. Надявам се, че ще ми позволите да се срещна отново с вас в бъдеще.

Позволи си да се усмихне широко, кимна на якия кривокрак Стражник на Ферейн, застанал на входа на балкона, и си тръгна. Усмивката й се задържа, докато не напусна сектора на Белите и не се натъкна на чакащата я в коридора Катерин. Червената не беше от прикрепените към Егвийн по-рано същия ден, но според приказките из Кулата Елайда все повече и повече разчиташе на нея, след като Пазителката й бе изчезнала на някаква загадъчна мисия.