— Ако искате, ще изтичам за Брем? — предложих аз.
— Къде е покойникът? — попита Роман. — Оттам трябва да започнем. Слушайте, детективи, къде е трупът?
— Тр-руп! — кресна папагалът. — Цер-ремония! Тр-ру-път зад борда! Р-рубидий.
— Дявол знае какво приказва — каза Роман развълнувано.
— Труп зад борда е типичен пиратски израз — обясни Едик.
— А рубидий?
— Р-рубидий резер-ррв! Огр-ромен! — каза папагалът.
— Резервите от рубидий са огромни — преведе Едик. — Интересно къде са?
Наведох се и започнах да разглеждам пръстенчето.
— Все пак може би не е онзи?
— А къде е онзи? — попита Роман.
— Това е вече друг въпрос — казах аз. — То може по-лесно да се обясни.
— Обясни го — предложи Роман.
— Я чакай — казах аз. — Нека най-напред решим въпроса онзи ли е или не е онзи.
— Според мене, онзи е — каза Едик.
— А според мене, не е онзи — казах аз. — Ето тук, на пръстенчето, драскотината, където е тройката…
— Тр-ройка! — каза папагалът. — Тр-ройка! Остр-ровър-рти! Смер-рч! Смер-рч!
Витка изведнъж трепна.
— Имам една идея — каза той.
— Каква?
— Асоциативен разпит.
— Как така?
— Чакайте. Седнете всички, мълчете и не ми пречете. Роман, имаш ли магнетофон?
— Имам диктофон.
— Донеси го. Само че всички мълчете. Сега ще го накарам да проговори този негодник. Всичко ще ми каже.
Витка примъкна напред стола си, седна с диктофон в ръка срещу папагала, наежи се, погледна папагала с едно око и кресна.
— Р-рубидий!
Папагалът потръпна и замалко не падна от везните. Размаха крила, за да запази равновесие, и отговори:
— Р-резерв! Кр-ратер Р-ричи!
Ние се спогледахме.
— Р-резерв! — кресна Витка.
— Огр-ромен! Гр-рамади! Гр-рамади! Р-ричи пр-рав! Р-ричи пр-рав! Р-роботи! Р-роботи!
— Рроботи!
— Кр-рах! Гор-рят! Атмосфер-рата гор-ри! Вър-рви си! Др-рамба, вър-рви си!
— Др-рамба!
— Р-рубидий! Р-резерв.
— Р-рубидий!
— Р-резерв! Кр-ратер Р-рнчи!
— Затваряне — каза Роман. — Кръг.
— Чакай, чакай — промърмори Витка. — Ей сега…
— Опитай нещо от друга област — посъветва го Едик.
— Янус! — каза Витка.
Папагалът отвори клюн и кихна.
— Я-нус! — повтори Витка строго.
Папагалът замислено гледаше през прозореца.
— Няма буквата „р“ — казах аз.
— Вярно — каза Витка. — Я сега… Невстр-руев!
— Пр-реминавам на пр-риемане! — каза папагалът. — Чар-родей! Чар-родей! Говор-ри Кри-рило! Говор-ри Кр-ририло!
— Папагалът не е пиратски — каза Едик.
— Попитай го за трупа — помолих аз.
— Тр-руп — без желание каза Витка.
— Погр-ребална церемония! Вр-ремето огр-раничено! Р-реч! Р-реч! Др-рънкане! Ра-работете! Ра- работете!
— Интересни господари е имал — каза Роман. — Но какво да правим?
— Витя — каза Едик. — Според мене, терминологията му е космическа. Я опитай нещо просто, обикновено.
— Водор-родна бомба — каза Витка. Папагалът наведе глава и си почисти крачето с клюн.
— Пар-раход — каза Витка.
Папагалът не отговори.
— Да, не става — каза Роман.
— Ама че дявол — каза Витка. — Нищо обикновено не мога да измисля с буквата „р“. Стол, маса, таван… Диван… О! Тр-ранслатор!
Папалагът погледна Витка с едното око.
— Кор-рнеев!
— Какво? — попита Витка. За пръв път през живота си видях, че Витка се смути.
— Кор-рнеев гр-руб! Гр-руб! Пр-рекрасен р-работник! Р-рядък др-ръвник! Пр-релест!
Закискахме се. Витка ни погледна и отмъстително каза:
— Ойр-ра! Ойр-ра!
— Стар-р! Стар-р — веднага отвърна папагалът. — Р-радвам се! Обър-рка се!
— Май нищо не излиза — каза Роман.
— Защо да не излиза? — каза Витка. — Дори много добре…
— Пр-ривалов!
— Пр-ростодушен пр-роект! Пр-римитивен! Тр-рудолюбив!
— Другари, той ни познава всичките — каза Едик.
— Др-ругари — обади се папагалът. — Зр-рънце пи-пер-р! Зер-ро! Зер-ро! Гр-равитация!
— Ампер-рян! — бързо каза Витка.
— Кр-рематор-риум! Без вр-реме пр-рекъснат! — каза папагалът, помясли и добави: — Ампер-рметър!
— Несвързани работи — каза Едик.
— Няма несвързани работи — замислено каза Роман.
Витка щракна ключа и отвори диктофона.
— Лентата свърши — каза той. — Жалко.
— Знаете ли какво — казах аз, — според мене, най-лесно е да попитаме Янус какъв е този папагал, откъде е дошъл и изобщо…
— А кой ще го пита? — попита Роман.
Никой не се нае. Витка предложи да прослушаме записа и ние се съгласихме. Всичко звучеше твърде странно. Още при първите думи на диктофона папагалът прелетя на рамото на Витка и започна с явен интерес да слуша и понякога да вмъква реплики, като „Др-рамба игнор-рира ур-рана“, „Пр-равилно“, „Кор- рнеев гр-руб“. Когато записът свърши, Едик каза:
— По принцип би могло да се състави лексически речник и да се анализира на машината. Но някои неща и без това са ясни. Първо, той познава всички ни. Това е вече много чудно. То значи, че много пъти е чувал
