— Да, Сашенка — въздъхна Роман. — Виждам, че ти дори не можеш да си представиш какво е истинската, подробна старателно насочена халюцинация.
Върху лицата на магистрите се появи мечтателно изражение — явно бяха ги връхлетели сладки спомени. Те се усмихваха. Примижаваха. Намигаха никому. После Едик изведнъж каза:
— Цяла зима в къщата й цъфтяха орхидеи. Те ухаеха с най хубавия аромат, който аз можех да измисля…
Витка се опомни.
— Бърклеанци — каза той. — Мръсни солипсисти. „Колко ужасна е моята представа!“
— Да — каза Роман. — Халюцинациите не са тема за обсъждане. Прекалено прости са. Ние не сме деца и баби. Не искам да бъда агностик. Каква идея имаше ти, Едик?
— Аз ли?… Ах, да, имах. Също, общо взето, примитивна. Матрикатите.
— Хм — каза Роман със съмнение.
— А какво значи това? — попитах аз.
Едик с известно нежелание ми обясни, че освен познатите ми дубли съществуват и матрикати, точни, абсолютни копия на предметите или съществата. За разлика от дублите матрикатът съвпада с оригинала с точност до последната подробност. Невъзможно е да бъдат различени с обикновените методи. Нужни са специални апарати и изобщо това е твърде сложна и изискваща много труд работа. На времето Балзамо получил титлата магистър-академик, защото доказал матрикатната природа на Филип Бурбон, известен сред народа с прякора „Желязната маска“. Този матрикат на Луи Четиринайсти бил създаден в тайните лабораторни на йезуитите, за да заграбят френския престол. В наше време матрикатите се изработват по метода на биостереографията ала Ришар Сегюр. Тогава не знаех кой е този Ришар Сегюр, но веднага казах, че идеята за матрикатите може да обясни само необичайната прилика между папагалите и нищо друго. Например пак ще си остане неизяснено къде е изчезнал вчерашният умрял папагал.
— Да, така е — каза Едик. — Затова именно не настоявам. Още повече, че Янус няма никакво отношение към биостереографията.
— Точно така е — казах аз по-смело. — Тогава по-добре е да предположим, че е имало пътешествие в описваното бъдеще. Знаете ли, като Луи Седловой.
— И? — каза Корнеев без особен интерес.
— Чисто и просто Янус отлита в някой фантастичен роман, взема оттам папагала и го донася тук. Папагалът умира, той отново отлита на същата страница и пак… Тогава е ясно защо папагалите си приличат. Това е един и същи папагал и става ясно защо папагалът има такъв научно-фантастичен речник. И изобщо — продължавах аз, защото чувствувах, че всичко излиза не чак толкова глупаво — можем дори да направим опит да си обясним защо Янус постоянно задава въпроси: той всеки път се страхува, че не се е върнал в същия ден, в който е трябвало да се върне… Според мене, идеално обясних всичко, а?
— Ами има ли такъв фантастичен роман? — любопитно попита Едик. — С папагал?
— Не зная — казах честно. — Но в звездолетитс на фантастичните романи има най-различни животни. И котки, и маймуни, и деца… Пък и на Запад също имат много фантастични романи, че човек не може всичко да прочете…
— Хайде де… първо, един папагал от западната фантастика едва ли ще вземе да говори по руски. Но най-важното, абсолютно неясно е откъде тези космически папагали — дори от съветската фантастика — могат да познават Корнеев, Привалов и Ойра-Ойра…
— Да не говоря пък — лениво каза Витка, — че прехвърлянето на материално тяло в идеален свят е едно, а идеално тяло в материален свят съвсем друго. Съмнявам се, че се е намерил писател, който да създаде образ на папагал, годен да съществува самостоятелно в реалния свят.
Спомних си полупрозрачните изобретатели и не намерих какво да му възразя.
— Впрочем — снизходително продължи Витка — нашият Сашенция дава известни надежди. В неговата идея се чувствува някакво благородно безумие.
— Янус не би изгарял един идеален папагал — убедено каза Едик. — Та идеалният папагал не може дори да се вмирише.
— А защо? — каза изведнъж Роман. — Защо сме толкова непоследователни? Защо Седловой? Откъде накъде Янус ще повтаря Л. Седловой? Янус си има тема. Янус си има своя проблематика. Янус се занимава с паралелните пространства. Нека изходим от това!
— Нека — казах аз.
— Ти смяташ, че Янус е успял да се свърже с някое паралелно пространство? — попита Едик.
— Той отдавна е установил връзка. Защо да не предположим, че е отишъл още по-далеч? Защо да не предположим, че организира прехвърлянето на материални тела? Едик е прав, това са матрикати, те трябва да бъдат матрикати, защото е необходима гаранция, че прехвърленият предмет ще бъде напълно идентичен. В зависимост от експеримента те подбират начина за прехвърляне. Първите две прехвърляния бяха несполучливи: папагалите умираха. Днес експериментът изглежда успя…
— Защо говорят руски? — попита Едик. — И защо папагалите имат такъв речник?
— Значи и там има Русия — каза Роман. — Но там вече добиват рубидий в кратера Ричи.
— Прекаляваме — каза Витка. — Защо точно папагали? Защо не са кучета или морски свинчета? Защо не са чисто и просто магнетофони? И още нещо, откъде тези папагали знаят, че Ойра-Ойра е стар, а Корнеев прекрасен работник.
— Гр-руб — подсказах му аз.
— Груб, но прекрасен. И все пак къде изчезна умрелият папагал?
— Слушайте — каза Едик. — Така не бива. Работим като дилетанти. Като автори на любителски писма: „Скъпи учени, вече няколко години в мазето ми се чува подземно чукане. Обяснете ми, моля ви се, как става то.“ Трябва да има система. Къде ти е хартията, Витя? Сега ще опишем всичко…
И ние описахме всичко с красивия почерк на Едик. Първо, приехме постулата, че станалото не е халюцинация, иначе чисто и просто не би било интересно. След това формулирахме въпросите, на които търсената хипотеза трябваше да даде отговор. Въпросите разделихме на две групи: група „папагал“ и група „Янус“. Групата „Янус“ беше включена по настояване на Роман и Едик, които заявиха, че с цялото си същество чувствуват връзката между странностите на Янус и странностите на папагалите. Те не можаха да отговорят на въпроса на Корнеев какъв е физическият смисъл на понятията „същество“ и „чувствуват“, но подчертаха, че Янус сам по себе си представлява извънредно интересен обект за изследване и че всяка крушка си има дръжка. Тъй като нямах собствено мнение, те излязоха мнозинство и окончателният списък на въпросите изглеждаше така:
Защо папагалите номер едно, две и три, наблюдавани съответно на десети, единадесети и дванадесети, толкова си приличат, че отначало ги взехме за един и същ? Защо Янус изгори първия папагал, а така също вероятно и онзи, който е бил преди първия (нулев) и от който беше останало само перото? Къде беше изчезнало перото? Къде изчезна вторият (умрелият) папагал? Как да си обясним странния речник на втория и третия папагал? Как да си обясним, че третият папагал познава всички ни, макар че ние го виждаме за пръв път? („Защо и от какво умряха папагалите?“ — наканих се да добавя аз, но Корнеев промърмори: „Защо и по какви причини пръв признак за отравянето е посиняването на трупа?“ — и моят въпрос не беше записан.) Какво обединява Янус и папагалите? Какво става с Янус в полунощ? Защо У-Янус има странния обичай да говори в бъдеще време, а в А-Янус подобно нещо не се забелязва? Защо те изобщо са двама и откъде фактически е произлязла легендата, че Янус Полуектович е един човек в два образа?
След това известно време старателно мислихме, като от време на време надничахме в листчетата. Аз все се надявах, че отново ще ме обхване благородното безумие, но мислите ми се разсейваха и колкото повече мислех, все повече започвах да клоня към гледището на Саня Дрозд: че в този институт стават и много по-странни неща. Разбирах, че този евтин скептицизъм е чисто и просто последица от моето невежество и липсата на навик да мисля с категориите на изменения свят, но това вече не зависеше от мене. Всичко, което става сега, разсъждавах аз, е наистина чудно само ако се смята, че тези три или четири папагала са един и същ папагал. Те наистина толкова си приличат, че отначало аз бях заблуден. Това е естествено. Аз съм математик, уважавам числата и съвпадението на номерата — особено на шестзначните — за мене автоматически се свързва със съвпадането на номерирани предмети. Обаче ясно е, че това не може да бъде един и същ папагал. Тогава се нарушава законът за причинно-следствената връзка, закон, от който нямах абсолютно никакво намерение да се отказвам заради някакви си красиви
