имената ни. Второ, знае за работите. И за рубидия. Ами къде се употребява рубидият?
— Във всеки случай в нашия институт — каза Роман — никъде не се употребява.
— Той е нещо като натрия — каза Корнеев.
— За рубидия добре — казах аз. — Откъде знае за лунните кратери.
— Защо именно за лунните?
— А нима на земята планините се наричат кратери?
— Първо, има кратер Аризона, а второ, кратерът не е планина, а по-скоро трап.
— Тр-рап на вр-ремето — съобщи папагалът.
— Той има много интересна терминология — каза Едик. — Изобщо не мога да я нарека общоприета.
— Да — съгласи се Витка. — Ако папагалът непрекъснато се намира при Янус, значи Янус се занимава с много странни неща.
— Стр-ранен ор-рбитален пр-реход — каза папагалът.
— Янус не се занимава с космоса — каза Роман. — Щях да зная.
— Може би по-рано се е занимавал?
— И по-рано не се е занимавал.
— Някакви роботи — тъжно каза Витка. — Кратер!… Какво общо имат тук кратерите?
— Може би Янус чете научна фантастика? — предположих аз.
— На глас ли? На папагал?
— М-да…
— Венер-ра — каза Витка, като се обърна към папагала.
— Стр-рашна стр-раст — каза папагалът. Замисли се и поясни: — Р-разбира се. Напр-разно.
Роман стана и започна да ходи из лабораторията. Едик опря буза до масата и затвори очи.
— Ами как се появи тук? — попитах аз.
— Както вчера — каза Роман — от лабораторията на Янус.
— С очите си го видяхте?
— Ъхъ.
— Едно не разбирам — казах аз. — Дали е умирал или не е умирал.
— Откъде да знаем — каза Роман. — Аз не съм ветеринар. А Витка не е орнитолог. Изобщо това може би не е папагал.
— А какво е?
— Откъде да зная?
— Това е може би сложно насочена халюцинация — каза Едик, без да отваря очи.
— Кой я е насочил?
— Точно за това мисля сега — каза Едик.
Натиснах с пръст окото си и погледнах папагала. Папагалът се раздвои.
— Раздвоява се — казах аз. — Не е халюцинация.
— Аз казах сложна халюцинация — напомни Едик.
Натиснах и двете си очи. Временно ослепях.
— Слушайте — каза Корнеев. — Заявявам, че имаме работа с нарушаване на причинно-следствения закон. За това има само един изход — всичко е халюцинация, но ние трябва да станем, да се строим и с песни да отидем на психиатър. Строй се!
— Няма да ида — каза Едик. — Имам още една идея.
— Каква?
— Няма да кажа.
— Защо?
— Ще ме пребиете.
— Ние и без това ще те пребием.
— Удряйте.
— Нямаш никаква идея — каза Витка. — Само така ти се струва. Хайде на психиатър.
Вратата скръцна и от коридора в лабораторията влезе Янус Полуектович.
— Да — каза той. — Здравейте.
Ние станахме. Той се ръкува с всички наред.
— Фотончик — каза той, като видя папагала. — Не ви ли пречи. Роман Петрович?
— Да пречи? — каза Роман. — На мен? Защо ще ми пречи? Не ми пречи. Напротив…
— Ами всеки ден… — започна Янус Полуектович и изведнъж се запъна. — За какво приказвахме с вас вчера? — попита той, бършейки челото си.
— Вчера вие бяхте в Москва — каза Роман със спокоен глас.
— Ах… да-да. Добре тогава. Фотончик! Ела тук!
Папагалът литна, кацна върху рамото на Янус и му каза на ухото:
— Пр-росо! Пр-росо! Захар-рче!
Янус Полуектович нежно се усмихна и влезе в лабораторията си. Спогледахме се слисани.
— Да се махаме оттук — каза Роман.
— На психиатър! На психиатър! — зловещо бъбреше Корнеев, докато вървяхме по коридора към дивана в неговата лаборатории. — Към кратера Ричи. Др-рамба! Захар-рче!
Пета глава
Винаги е имало достатъчно факти — липсвало е фантазия.
Витка нареди на пода контейнерите с жива вода, ние се натъркаляхме на дивана транслатор и запалихме цигари. След малко Роман попита:
— Витка, изключил ли си дивана?
— Да.
— В главата ми се въртят разни глупости.
— Изключих го и го блокирах — каза Витка.
— Не, момчета — каза Едик, — а защо пък да не е халюцинация?
— Кой казва, че не е халюцинация? — попита Витка. — Нали предлагам да отидем на психиатър.
— Когато ухажвах Майка — каза Едик, — предизвиквах такива халюцинации, че и мене ме хващаше страх.
— Защо? — попита Витка.
Едик си помисли.
— Не зная — каза той. — Вероятно от възторг.
— Аз питам кому е притрябвало да ни внушава халюцинации? — каза Витка. — И после ние не сме Майка. Слава богу, магистри сме. Кой може да ни надвие? Да речем, Янус. Или Киврин. Хунта. Може би и Жакомо.
— Само Саша ни е малко слабичък — с извинителен тон каза Едик.
— Какво от това? — попитах аз. — Да не би само на мен да ми се привижда?
— Изобщо това би могло да се провери — замислено каза Витка. — Ако Сашка… онзи… такова…
— Хайде де-е — казах аз. — Стига с тези работи. Други начини няма ли? Натиснете си окото или дайте диктофона на външен човек. Нека го чуе и каже има ли там запис или няма.
Магистрите съжалително се усмихнаха.
— Добър програмист си, Саша — каза Едик.
— Мряна — каза Корнеев. — Личинка.
