помисли за момент, сетне каза:
— Както вече споменах, харесахте ми! А като ви разгледах отблизо ми харесахте още повече. Но само времето може да покаже колко съм прав… или колко греша. Така че ето какво ще направим. Биймас ще се погрижи да ви настани. Като на почетни гости, предполагам, че ще предложи резиденции за Антеро и Грейклок. И нещо… не толкова разкошно — той се усмихна към Мийна — за останалите. А сега, ако съм забравил нещо или пък имате някакво затруднение, можете да се обърнете към Биймас и той ще се погрижи.
Ние изказахме благодарностите си и царят кимна да покаже, че ги приема.
— Трябва да ви кажа, че тук има закони. Дръжте се добре, но не и така, че да се лишавате от развлечения. Освен това искам да ви виждам такива, каквито сте в действителност, и още сега трябва да ви кажа, че не харесвам свидливите хора.
Той погледна Дженъс.
— Вие, господине, искате да изучите нашите магии. Ще видя дали някой от нашите магьосници може да ви вземе за ученик. — Той вдигна предупредително пръст. — Но да не сте и помислили да се забърквате с черна магия. В моето царство няма място за демони. Смятам и за в бъдеще да не допускам такова нещо.
Дженъс смирено наведе глава; очите му блестяха от радост.
— Ще бъда щастлив аз да го поема, братко — намеси се Равелайн. — Чувам, че той има изумителен талант.
— Мисля, че можеш да го поемеш — каза Домас. — Според мен това ще е чудесно. — Той погледна към Дженъс. — Принц Равелайн е моят главен магьосник. И е адски способен. Макар и не толкова способен, колкото си мисли самият той. Факт е, че с малко практика аз мога да стана по-добър от него, но магьосничеството и царуването във Вакаан са несъвместими. Открай време за нас това са две несъвместими дейности и така ще бъде и за в бъдеще.
— Аз съм този, който върши мръсната му работа — засмя се Равелайн.
— И адски много те бива в нея — добави Домас. — Но е много лошо, че това ти доставя такава голяма радост. — После отново се обърна към нас. — Зная, че в своя дворец той прави черни магии. И той знае, че аз зная, и така нататък. За нещастие това е едно необходимо зло. Имаме много външни врагове и само с неговата мръсна работа можем да ги държим на разстояние.
— Похвалата ти, скъпи братко, е съкрушителна — каза Равелайн.
Царят остави без внимание ироничната му забележка.
— За да няма недоразумение, трябва да знаете онова, което знаят всичките ми поданици: силно ненавиждам моя брат. Толкова силно, колкото и той мен. Единствената причина, поради която все още не сме се изпоклали е, както всички във Вакаан също знаят, че това е забранено открай време. Ако някой с царска кръв убие друг или подбуди някой от поданиците ни към убийство, ще настъпи краят на нашата династия. Царят се изкикоти. — Моят по-малко величествен брат има по-голяма нужда да ме убие. Сами виждате, че от всичко най-много желае да бъде цар, но пред моя трон чакат десет царски синове. — Той се обърна към брат си и отново се засмя. — Ти ще умреш десет пъти преди да ти дойде редът, по-малко величествени братко.
Равелайн му отговори също със смях.
— Тогава ще се задоволя с мръсната си работа!
Още много думи бяха изречени между двамата и ние се постарахме да не показваме неудобството си от тази проява на дълго и злобно съперничество, нито пък да показваме, че вземаме страна, макар че на мен не ми беше трудно да реша на кого да симпатизирам. Изучавах Равелайн, докато двамата се дърпаха. Юториан беше казал, че принцът е по-малкият брат. Аз бих казал обратното: докато Домас изглеждаше като току-що навлязъл в четирийсетте, Равелайн имаше вид на петдесет-годишен човек. Челото над и под короната му беше дълбоко набраздено; очите му бяха покрити с мрежа от бръчици, а торбичките под тях говореха за отколешно сьзаклятничество; устните му бяха хитри и чувствени — свидетелство за дългогодишен морален упадък. Отново чух смеха му: беше богат и дълбок, но някак пресилен и обагрен с подигравка. Царят му отговори с гръмогласен и безмилостен смях, но искрен. Домас беше човек, който изпитваше наслада от самия смях — дори когато се подиграваше.
Антипатията ми към Равелайн не възникна от злобния словесен двубой: тя беше покълнала от пръв поглед и сега само избуя. Ако го бях описал само минута след като го видях, перото ми пак щеше да го нарисува със същите черни краски. Той беше човек с маска, за да прикрива магьосническите си замисли и цели. Външно се стараеше да се равнява по брат си, да не крие лицето и чувствата си. Изказваше се остро и без заобикалки. Но аз бях наследил очите на баща си, който умееше да преценява клиентите, и не му повярвах. Недоверието обаче може да е полезно при сделките и дори да донесе печалба, така че си отбелязах едно наум и реших да изчакам. Погледнах Дженъс и дори се разтревожих като видях как открито претегля всяка дума на Равелайн. От друга страна, той знаеше да се предпазва. Освен това сега неговата цел беше знанието, а какво лошо може да последва от знанието?
Братята свършиха с кавгата и аз видях своя шанс.
Привлякох вниманието на царя и попитах:
— Мога ли да задам един въпрос, ваше величество?
— Питай колкото искаш — отговори Домас.
— Че ние ще спечелим много от този опит, е очевидно. Но се чудя, ваше величество, каква полза ще имате вие от нас?
Домас трепна, отметна глава назад и се взря в мен. После се засмя и се обърна към Биймас.
— Помниш ли, че ти поръчах да ми намериш време за среща? Така че двамата с Антеро да можем да си поговорим? — Биймас прошепна, че за нещастие си спомня. Домас каза: — Е, нека това време да бъде по- дълго.
— После разпери широко ръце. — Мно-го по-дълго. Широкото му лице бързо се обърна към мен. — Тогава ще ти отговоря.
С това нашата аудиенция свърши.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
ПЪРВИЯТ ВОАЛ ПАДА
Царското обещание не е като на другите хора. Когато аз давам дума, тя има силата на договор; ако не е така, само глупак би могъл да върти търговия с мен. Но един цар може да се откаже от думата си, когато пожелае, без да изпитва никакви угризения. Да си цар е нещо по-различно: не си длъжен да даваш никакви обещания; ако обещаеш нещо на някого, ще се намерят много други, които ще се мъчат да спечелят царското ти благоволение.
Три седмици след като цар Домас бе обещал, че ще се срещнем, още ни разяждаха съмнения, че не ще заслужим неговото внимание. Не бях чул от Биймас за „времето“, обещано от царя, а от двореца нямаше никакъв отговор на многото ми запитвания. Разтревожен беше и Дженъс, защото той пък имаше обещанието на „по-малко величествения“ принц и неговите също толкова многобройни запитвания към Равелайн оставаха без отговор. Като капак на всичките беди на Дженъс принц Равелайн не беше направил нищо освен първия си жест, докато Домас беше изпълнил поне част от обещаното. За нашите хора се полагаха добри грижи; те се радваха на приятен живот в една голяма къща близко до пристанището, където имаше много заведения и любезни жени, които да ги развличат. Двамата с Дженъс бяхме настанени в много по-луксозни резиденции и ни се предлагаха всички земни удоволствия и наслади. Но богатото и очарователно настояще беше стъпило на рушащия се ръб на бъдещето и всяка секунда чакане за нас се превръщаше в мъчение.
— Почти желая Равелайн да не се беше намесвал, — сподели един ден Дженъс. — След като принцът е казал, че ще бъда негов ученик, никой с истински знания не би дръзнал да стори нещо повече, освен да ми каже добро утро.
Недоверието ми към Равелайн ме накара да се зарадвам на чутото, но приятелството ни ме подтикна към съчувствие.
— И двамата царствени домакини се оказаха недостижими като онази планина — казах аз и посочих свещения връх, който украсяваше изгледа от моя балкон. Всъщност в двореца ми имаше много други
