— Мигри, казва се Карл Стен, сър. За него е докладвано, че е изчезнал при онази експлозия в Екзотичната секция преди няколко цикъла…
— Искаш да ми кажеш, че човекът, виновен за онази поразия, е жив? Как е възможно… о, няма значение. Това е всичко.
— Но, сър, имаме още инф…
— Ще прегледам доклада сам. Казах, това е всичко.
Баронът проследи върху дисплея доклада с биографията на Стен. Не му отне много време. Макар че в него наистина действително имаше доста интересни факти, ако махнеш целия правен и психологически боклук.
Изведнъж връзката се получи. Проект „Браво“. Стен беше сирак на загинали от аварията в Зоната за забавления 26. Реда се беше върнал като призрак, за възмездие.
Той докосна с длан таблото на конзолата и на екрана отново подскочи изплашената физиономия на шефа.
— Искам този човек да бъде намерен. Незабавно. Искам всички, които са ти подръка, да бъдат включени в тази операция.
— Ъъ, опасявам се, че това е невъзможно, сър.
— И защо? — изсъска Торесен.
— Ами, ние… ъъ… го локализирахме. Той сега е на борда на Имперски боен кораб на път за…
Торесен изключи образа. Това беше невъзможно. Как бе могъл?… Той бързо се овладя. Щеше да намери този Стен. И тогава…
След няколко минути баронът вече разговаряше кротко с един мъничък сив мъж от един мъничък сив свят. Ловът на Стен беше започнал.
ТРЕТА КНИГА
ГВАРДИЯТА
Глава 16
Ядрени пожари лумнаха от повърхността на планетата и очертаха силуета на бойните кораби, увиснали малко извън стратосферата.
— Ч минус петдесет секунди. Отброявам. Червен Едно, Червен Две, премини на индивидуален контрол. Започни входни маневри.
Емисията от командния кораб запука в говорителите на мостиците на щурмовите кораби.
Контролните конзоли се събудиха за живот и десантните флотски транспортьори се отделиха от орбиталните си станции. Спирачните дюзи пуснаха огнените си струи, когато корабите започнаха да убиват ускорението, потъвайки все по-близо до границата на атмосферния слой.
— Фоксфайър Шест, засичам наземна ракета. Вероятно засичане… ъъ… след тридесет и пет секунди. Вероятност за прихващане осемдесет и три процента. Започвай да отклоняваш… — сигнализира предупредително един от наблюдателните-възпиращи стационарни спътници.
Пилотът на Фоксфайър Шест изруга и включи на пълна тяга двигателя на щурмовия транспортьор. Избра напосоки чип с отклоняващ маршрут и го пъхна в бордовия компютър.
Свит дълбоко в недрата на кораба, Стен се тласна напред и предпазните ремъци се впиха в тялото му. Взводният му сержант се удари в стената на капсулата. Покривът се завъртя пред очите на Стен, понесе се лудешки нагоре и след това изчезна, когато изкуственото притегляне замря.
Стен и останалите бойци от неговия взвод се заклещиха още по-здраво в противошоковите си пашкули, докато гравитацията се появяваше и изчезваше в десетки посоки при отчаяните маневри на транспортьора.
Говорителят в контролната кабина запращя:
— Четири секунди до атмосфера. Ч минус тридесет… В ход противоракетна измъкваща тактика.
Тънки като карфици ярки пламъци изсвистяха в дъга от НВ-спътника, когато той изхвърли дузина прихващащи заряди надолу към летящите срещу транспортьора шест пушечни дири.
Близо до черното пространство на космоса лумна ярка светлина.
— Фоксфайър Шест, улучих едно от птиченцата ти. Чукнах жира и на втората птичка. Съветвам те да предприемеш отвличащо спускане.
Стрелецът на транспортьора изпразни две батареи „гномчета“ към приближаващите се отдолу ракети. Докато падаха надолу, гномовете изхрачиха облаци от шрапнели.
Една от ракетите се отклони от маршрута си и се насочи към един от гномовете. Другите, вероятно насочвани от земята, продължиха право към туловището на бойния транспортьор.
— Фоксфайър Шест, вероятност за прихващане вече деветдесет и девет процента. Предлагам да изстреляш войсковите капсули.
Вътре в капсулата на Стен звънецът замря и синтезираният глас на компютъра обяви:
— Приземяване на капсулата. Сблъсък с повърхността след минута и дванадесет секунди.
Пилотът на транспортьора натисна бутона за приземяване и корабът сякаш се взриви. Огромният челен конус се отдели от основното тяло на кораба и изплю в пространството двадесет дълги капсули. Капсулите преминаха на автоматичен режим и се насочиха към приемащия робот, вече приземен в определената за десанта зона.
Посивелият ефрейтор, опашкулен плътно до Стен, замислено каза:
— Май ще ни улучат. Шест за пет, че ще ни ударят преди да се приземим. Не, осем на пет. Залагаш ли?
Стен поклати глава. Капсулата отново се завъртя.
Бяха минали четиридесет и шест секунди, откакто атакуващите елементи, Червен Едно и Червен Две, се бяха откъснали от флотилията.
Небето над планетата беше грейнало от ядрени и конвенционални експлозии.
Две от наземните ракети се пръснаха в близост до десантните капсули. Капсулата на Стен се разтърси.
— В атмосферата сме — обяви ефрейторът.
Радарът на носа на капсулата изцъка и нареди на капсулния компютър да убие скоростта. От хълбоците на капсулата се изстреляха огромни криле и носовите дюзи зареваха. Вертикалното гмуркане на капсулата замря, а челните ръбове на крилете се нажежиха най-напред до червено, а после — до бяло. Ревът на въздушния поток в капсулата стана оглушителен.
Почти едновременно капсулният компютър изхвърли три спирачни парашута от опашката и насили реактивите, за да извърне курса на капсулата надалече от океанската повърхност, по следата на приемащата сонда. Компютърът пожертва два от стоперите, преди капсулата да убие свръхзвуковата скорост.
Късообхватни ракети земя-въздух полетяха нагоре от базите на противовъздушната защита около планетната столица под капсулата на Стен. Едноместни и двуместни тактически кораби се запровираха покрай избухващите черни цветя, завиха по курса си и се насочиха към пункта.
Лазерните лъчи очертаха района за приземяване и заизсипваха светлинни бомби, очертаващи трасето.
Втората вълна тактически кораби се понесе към града и започна да сипе касетъчни бомби. В самото сърце на града избухна огнен ад, масивна стомана и разтопен бетон потекоха в реки от лава.
Следващата планетния релеф ракета засече приближаващата се капсула на Стен, прицели се и форсира на пълна мощност, но изгуби капсулата сред възцарилия се на повърхността хаос. Неспособен да измъкне ракетата си, насочвачът й взриви ръчно от контролния пункт, и малко не му достигна да нанесе поражение.
Капсулата се сниши и се понесе по някакъв широк булевард. Допир! — и ударната вълна я прихвана, едно от крилата се натресе в улицата и капсулата се завъртя около оста си.
Стен отвори очи. Мрак. А после минизарядите изгърмяха и горните люкове отхвърчаха нагоре и встрани.
