Усмивката се беше стопила от лицето на момчето. Не отвърна нищо.
— Струва ми се, че зададох на този човек въпрос — каза Ланцота. — Не се ли изразих достатъчно ясно, ефрейтор Карудърс?
Едно от туловищата до него леко се размърда.
— Аз ви чух идеално, сержант — отвърна тя.
Ланцота кимна. Ръката му се изстреля напред и стисна новобранеца за гърлото. Сякаш без никакво усилие, той вдигна обучаемия над земята и го задържа; краката на нещастника заритаха безпомощно във въздуха.
— Обичам да се отговаря на въпросите ми — каза той някак замислено. — Попитах, за забавен ли ме намираш?
— Н-не — изхърка момчето.
— Много държа да се обръщат към мен по ранг — каза Ланцота. И неочаквано хвърли новобранеца настрана. Той тупна тежко на земята. — Ще се уверите, че тук чувството за хумор е много полезно — добави Ланцота и продължи: — Днес пристигнаха двеста души като вас. Вие сте избрани да се влеете в редиците на Гвардейски първи щурмови полк. Поздравявам ви.
Той огледа строя.
— Знаете ли, нашата полкова кадрова секция е много горда от себе си. Те ми казват, че по-малко от един на десет хиляди души притежава необходимите качества за Гвардията. При тези обстоятелства вие, мъже и жени, може би се смятате за елит. Ефрейтор Холстед, тези… каквото и да са там… наистина ли ви приличат на елит?
— Съвсем не, сержант Ланцота — изтътна вторият хипопотам. — Приличат ми на утайка на дъното на клоака.
— Хм — размисли Ланцота. — Може би не чак толкова ниско.
Закрачи между вкочанените, безмълвни редици, оглеждайки новобранците отблизо. Спря се до Стен, изгледа го отгоре до долу и леко се подсмихна. После обиколи още няколко редици.
— Моите извинения, ефрейтор. Вие сте прав.
Ланцота се върна пред строя и поклати скръбно глава.
— Имперската гвардия е най-съвършената бойна формация в историята на човечеството. А Първи гвардейски щурмови е най-добрият в Гвардията. Ние никога не сме губили сражение, и никога няма да загубим.
Замълча.
— Не помня кой генерал беше казал, че работата на войника била не да се бие, а да умира. Ако някой от вас, скапани мърши, доживее до края на обучението си, ще е готов да помогне на войника на противника да умре за отечеството си. Тук, в Гвардията, пушечното месо не ни интересува. Тук изграждаме убийци, а не губещи. Тук, в полковия резерв, ще тренирате една година. След това, ако аз лично ви допусна, ще бъдете транспортирани до полевия щурмови полк. Вие, жалки твари, имате три възможности за избор през тази година. Можете да напуснете по всяко време и ние с най-голямо удоволствие ще ви изритаме в някой лайнян тилов батальон. Или да се научите да бъдете истински войници.
Той изчака.
— Има ли някой любопитен за третата алтернатива?
Не се чу никакъв звук, освен вятъра, задухал над огромния казармен плац.
— Третата възможност е да умрете. — Ланцота отново се усмихна. — Ефрейтор Холстед, ефрейтор Карудърс и аз лично с най-голямо удоволствие ще ви убием, само ако си помислим, че в един или друг момент можете да застрашите живота на своите другари по време на бойна операция и няма никакъв друг начин да се отървем от вас… Защото аз вярвам, хора. Вярвам в Империята и служа на Вечния император. Той ме измъкна от боклукчийската яма на един свят, в който се бях родил, и направи от мен това, което съм сега. Сражавал съм се за Империята на сто различни свята и ще се сражавам на още сто, преди някой скапаняк да ми пръсне черепа.
Очите на Ланцота светнаха.
— Но аз ще бъда най-скъпото парче месо, което някога е съсичал.
После, сякаш несъзнателно, докосна щурмовата значка на гърдите си.
— Сега. Ще ви кажа четирите правила да останете живи и щастливи. Първо — за себе си трябва да мислите като за нещо, което е две нива под мръсотията в клозета. Аз лично ще ви уведомя, когато преценя, че сте достатъчно квалифицирани, за да се смятате за разумни същества. В момента не допускам, че това изобщо някога ще се случи. Второ. Когато някой от командния състав се обърне към вас, ще застанете мирно, ще отдадете чест, ще му отговорите по звание тънко, ясно и високо, и ще изпълните точно това, което ви нареди.
Той кимна на Карудърс. Ефрейторката се затича към един от новобранците.
— ТИ!
— Слушам!
Юмрукът й се заби в корема на новобранеца и той рухна на колене и повърна.
Карудърс пристъпи крачка встрани и изрева на една разтрепераната млада жена:
— ТИ!
— Слушам… ефрейтор — заекна обучаемата.
— СКАЧАЙ!
Момичето зяпна. Юмрукът на Карудърс се заби в брадичката й и тя се срина на плаца.
— НЕ СЛУШАТ, СЕРЖАНТ. — Тя отстъпи встрани.
— ТИ!
— Слушам, ефрейтор — започна третият.
— СКАЧАЙ!
— Слушам, ефрейтор!
Новобранецът започна да подскача.
— ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!
Обучаемият заподскача по-високо.
Карудърс го изгледа, кимна одобрително и зае мястото си встрани от Ланцота.
— Трето — продължи невъзмутимо Ланцота, като че ли не се беше случило нищо особено. — Ще тичате навсякъде, освен в сградата, или ако не ви заповядат нещо друго.
— И четвърто… — Ланцота направи малка пауза. — Четвъртото правило е, че всичко, което можете да правите, е погрешно. Вие вървите погрешно, вие говорите погрешно, вие мислите погрешно, вие самите сте една голяма грешка. Ние сме тук, за да ви помогнем да започнете да вършите нещата както трябва.
Ланцота се обърна към Холстед.
— Ефрейтор. Махнете този боклук от очите ми и вижте дали не можете да направите нещо да придобият малко по-приличен вид.
— СЛУШАМ, СЕРЖАНТ. — Ефрейторът отсечено отдаде чест и изтича на десния фланг.
— Надяс… но! — изрева той.
Стен примигна, усетил как тялото му само откликна на хипносигнала, програмиран в съзнанието му по време на лекциите насън.
— Хо-о-дом… марш!… Бегом… марш!
Новобранската колона хукна.
— Това е вашият дом, деца — закънтя гласът на Холстед в дългата барака на отделението. Стен като всички останали новобранци стоеше мирно пред един от наровете.
— Осигуряваме ви легло, което ще имате щастието да виждате в продължение на четири часа през нощта — продължи Холстед. — Имате и по един шкаф, в който да прибирате облеклото и снаряжението. Ще ви покажем как да го подреждате. Знам, че повечето от вас са отраснали из каналите. И все пак ще пазите тази барака чиста. Но запомнете, че тя никога няма да бъде достатъчно чиста.
Холстед тръгна към вратата. Имате две минути да позяпате. След което да ви видя вън, за прогонка на облеклото и снаряжението.
Вратата на бараката се затръшна. За миг се възцари тишина, след което забръмчаха възбудени
