— ИЗГЛЕЖДАШ КАТО ТОКУ-ЩО НАМЕРИЛ ДОМА СИ, НОВОБРАНЕЦ. СЕГА ЩЕ ЗАНЕСЕШ ТАЗИ КОФА ПРЕД СТОЛОВАТА. ИСКАМ ДА ВЛЕЗЕШ В НЕЯ И ДА КАЗВАШ НА ВСЕКИ, КОЙТО МИНЕ НАБЛИЗО, ЧЕ ТОВА Е ТВОЯТ ДОМ.
— Слушам, ефрейтор.
Новобранецът вдигна контейнера на рамо и се затътри през вратата.
— По наровете! — изкомандва рязко Ланцота.
Голите новобранци се хвърлиха по леглата си. Ланцота тръгна към вратата.
— Искам да разберете нещо, деца — заговори той. — Мога искрено да ви кажа, че никога не съм прекарвал по-зле първия ден от обучението с по-жалка купчина говна от вас. Дори да ви избия, няма да ми достави удоволствие. Не сте ли съгласни?
— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ! — изригна хорово от стоте нара.
— Наистина не мога да го понеса. Лека нощ, деца.
Ланцота щракна ключа и угаси осветлението.
— Изморени ли сте? — отекна гласът му в мрака.
— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ.
— Какво?
— СЪВСЕМ НЕ, СЕРЖАНТ.
Лампите отново светнаха.
— Това е добре — каза Ланцота. — Пет минути. И да ви видя навън, облечени за физзарядка.
И се усмихна и излезе от бараката. Новобранците се заспоглеждаха слисани.
Стен отново прокара обезкосмяващата пръчка по лицето си, просто за да е сигурен, и спря душа. Излезе бързо от банята и се добра до нара си. Отвори шкафа си и поглеждайки схемата, окачена на вратата, донареди всичко.
Погледна часовника на стената. Оставаше му цяла минута и половина до времето за обличане. Седна на пода и щастливо изпъшка. Дюшекът му беше навит на руло, одеялото — сгънато точно така, както се изискваше.
— Стен. Я помогни, моля те. — Стен стана и хвана другия край на дюшека на Грегър.
Двамата младежи се спогледаха и изведнъж се изкикотиха.
— Определено става за рекламно живино за наемане на новобранци — ухили се Грегър. — Между другото, забеляза ли нещо интересно?
— Нищо интересно няма на този скапан свят. Освен тази постеля, стига да можех отново да се опъна за малко.
— Огледай се. Нещо много интересно. В тази част има и жени, нали така?
— Много си умен, Грегър. Явно ще трябва да те направят офицер.
— Млъкни. Но знаеш ли кое е по-интересното? Всеки си спи сам.
— Може би е някакво правило, заради всички останали.
— Правилата могат ли да спрат някого, когато е навит?
Стен поклати глава.
— Слагат нещо в храната. От това е. Химикали. Щото не искат някой да се свърже с някой, когото вероятно могат да изметат.
Стен се замисли над това. Едва ли. Ако всички бяха като него, по-скоро бяха твърде изморени, за да могат дори да се усмихнат. Реши да смени темата.
— Грегър. Ти ми спомена, че ще ставаш офицер.
— Разбира се.
— Как?
— Имам три неща на моя страна. Първо, баща ми. Не ми казвай нищо, щото не искам да се хваля, но той е голяма клечка. Семейството ни притежава по-голямата част от Ласкър XII. Има големи връзки. Дори са ни представяли в двора.
Стен го изгледа замислено. Предположи, че това трябва да е нещо много важно.
— Второ. Минал съм през военни училища. Така че знам за какво ни говорят. И ще ти кажа нещо, това сега е много по-добро, отколкото обучението, което ни набиват, докато се опитваме да спим.
— Военни училища. Гвардията няма ли нещо като академия? Само за офицери?
Грегър, изглежда, малко се смути.
— Да, само че баща ми… всъщност аз самият реших, че ще е по-добре да започна от дъното. Нали знаеш, за да може човек да разбира обикновените войници, които един ден ще командва. Да си един от тях, и така нататък.
— Аха.
— Трето. От време на време награждават най-добрия новобранец и взимат, че го издигат. Просто от нулата.
— И смяташ, че ще си ти?
— Посочи ми някой друг. Огледай се. Хайде, посочи ми някой.
Стен огледа новобранците, които вече нахлузваха униформите си.
— Както каза Ланцота, те са просто пушечно месо. Не казвам, че съм велик, но не виждам конкуренция. Освен… може би теб.
Стен се засмя.
— Не аз, Грегър. Не и аз. Научил съм се преди много време: дръж главата си ниско, за да не те спипат.
Вратата се разтвори с трясък.
— ВНИМАВАЙ! СЛУШАЙ ДОБРЕ! ИЗВАДИХМЕ КЪСМЕТ В ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ГРАФИК, ЗАЩОТО НАВЪН СТАВА СТУДЕНО. ПОЧТИ ДВАДЕСЕТ ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ. ЗАТОВА ЩЕ ТРЕНИРАМЕ. УНИФОРМА ЗА ДЕНЯ — ЗИМНА, ТЕЖКО СНАРЯЖЕНИЕ.
Устата на Грегър увисна.
— Зимно облекло? Ами че то е посред лято!
Стен дръпна вратата на шкафа си и заизмъква арктическото си снаряжение.
— Смятах, че вече си разбрал какво каза Ланцота относно мисленето ни.
Грегър кимна отчаяно и започна да се преоблича.
— Докладвай!
— Стен. Обучаем новобранец!
Ланцота се облегна на стола си.
— Отпусни се, момче. Най-обикновено повикване. Както знаеш, Империята много се интересува дали се отнасяме добре с нейните бъдещи войници.
— Тъй вярно, сър!
— Ето защо трябва да ти задам няколко въпроса. Отговорите ти ще бъдат предадени на Комисията по правата. Първи въпрос: Виждал ли си, от деня на пристигането си на Клисура, случаи на физическо малтретиране?
— Не разбирам въпроса, сър.
— Виждал ли си някой от командния състав да е злоупотребявал или прилагал извращения към някой от обучаемите?
— Не, сър!
— Бил ли си свидетел някой от командващия състав да се е обръщал към някой от обучаемите с подигравателен тон?
— Съвсем не, сър!
— Смяташ ли се за щастлив, обучаеми?
— Тъй вярно, сър!
— Свободен си.
Стен отдаде чест, обърна се кръгом и се затича. Ланцота се почеса замислено по брадичката и погледна
