Холстед.
— Него?
— Още не съм сигурен. Но вероятно.
Глава 19
Убиецът беше методичен.
Бележки наум: Стен; Торесен; срокът… срокът под въпрос; Торесен — още повече. Мотив: личен. Възможен… не, много вероятен риск за мен. Приемане на поръчката под въпрос, освен ако…
— Въпросът с плащането остава открит — заяви най-сетне професионалният убиец.
— Това вече го уредихме. Ще ви се плати добре.
— Винаги ми се плаща добре. Става въпрос за доставката… И за задната ми вратичка?
— Не ни вярвате?
— Не.
Баронът се отпусна в креслото си и затвори очи. Нямаше грижи. Просто се отпускаше и поемаше още малко ултравиолет.
— Изглежда, че на този етап вашият проблем не е задната врата… изходът… колкото вашето знание.
— Знание?
— Да. Ако предпочетете да не приемете поръчката ни… е, ще си създадете големи непроятности. Надявам се, че разбирате. Необходимо ли е да продължавам?
Убиецът небрежно се пресегна към бюрото и вдигна една от древните писалки.
— Ако изобщо погледнете към някоя от алармите — прошепна убиецът, — ще забия тази писалка в мозъка ви.
Баронът остана спокоен, после на лицето му се изписа усмивка.
— Вие знаете ли изход?
— Винаги — отвърна убиецът. — Значи, след като изпълня задачата, имам банка в…
Торесен махна отегчено с ръка.
— Уредено. Каквито и да са уговорките. Уредено.
— Парите не са достатъчно.
— Защо не?
— Първо. Трябва да проникна в Имперската гвардия. Това може да означава повече смърти освен вашата цел.
— Смятате да влезете в Гвардията?
— Вероятно. Открит е също така въпросът с човека, който е наел Стен, този оперативен сътрудник на Имперското разузнаване.
— Дребен агент.
— Сигурен ли сте?
Баронът се поколеба.
— Да.
— Въпреки това ми трябват повече пари.
— Това не е проблем.
— Срокът?
— Да. Трябва да стане незабавно.
Убиецът стана да си тръгне.
— В такъв случай не мога да го направя. Никой не би могъл. Ако въпреки това решите да опитате, мога да ви дам няколко имена, но никой от тези, които биха приели работата, няма да е достатъчно компетентен. Имайте го предвид.
Баронът го изгледа замислено.
— Колко време ви трябва?
— Колкото се наложи.
Торесен вече водеше убиеца. В това отношение беше добър. Така… да. Това беше единственият начин.
— Добре.
Убиецът се запъти към вратата.
— Един момент, моля — каза Торесен.
Убиецът спря.
— Онова нещо с писалката. Как точно щяхте да ме убиете?
Убиецът поклати глава.
— Не.
— Колекционирам бойни похвати… Готов съм да ви платя…
Убиецът назова цената и Торесен се съгласи. След няколко минути вече държеше лакътя си свит точно в подходящото положение.
Глава 20
Стен надигна няколкото халби бира и ги понесе от щанда. Тресна ги на масата, пресуши едната и грабна втора преди някой от останалите обучаеми да се добере до нея.
— А бе, началник, новобранец-ефрейтор Стен, кво мислиш?
— Абсолютно същото, като на скапания свят, от който дойдох. Всеки път, когато те повишат, приключваш с черпене. Разликата е само, че тук ти вземат кредите сега, вместо по-късно.
— Долавям упадъчни настроения, боец — каза Моргхан и отпи яка глътка.
Стен изля още една доза в гърлото си и се замисли. Упадъчни настроения? Едва ли. Той все още се чувстваше доста щастлив, въпреки всичките усилия на Ланцота и компания. Може и да беше затънал в Гвардията. Но щеше да е само за няколко години. И каквото и да направеше, не можеха да удължат договора му.
Също така тук Стен си имаше, ако не приятели, то поне хора, с които да може да си приказва. Макар да прекарваха повечето от свободното си време в размишления за това от коя ли помийна яма е изпълзял Ланцота, тук той поне не беше сам. Жаргонът, който използваха тук, не беше много по-различен от говора на мигритата.
Той бързо отхвърли спомена за Бет и се обърна към Моргхан, кльощавия наемник, за когото беше сигурен, че няма да се справи в последните седмици физическо натоварване на този свят с гравитация три пъти по-силна от нормалната.
— Адски си прав за лошото отношение. Не съм ги молил за нашивки. Не ми плащат повече, за да ви казвам кога да лъскате, скапаняци такива, нали така?
— На твое място — тихо каза Бялстред — щях да съм горд. Това значи, че началниците мислят за теб. Показва, че ще те направят истински герой-гвардеец.
Стен изсумтя към Бялстред. Не можеше да си представи това момче от земеделски свят в цивилизацията. Никой не можеше да е толкова тъп. Или можеха? Не че това имаше значение. Стен сви рамене и изсипа останалата бира в скута на Бялстред.
Той изрева и се хвана за слабините.
— Стажантите нямат право да действат обучаемите. Ти не чу ли правилата? Искаш ли да излезем навън?
Стен се изправи.
— След теб.
— А, не. Ти излез и почни без мене. Аз ще ти изпия бирата, докато те няма.
Моргхан ги прекъсна.
— Аре стига. Ето ти. Тая е на Грегър. Той май няма да се появи.
Пресушиха халбите и Стен кисело извади още няколко кредита.
