разговори. Стен огледа колегите си новобранци из помещението. Изглеждаха яки, здрави и много уплашени. Той самият беше почти най-дребният от групата.
— Селяни. Всички тук са селяни — изсумтя обучаемият до съседния нар. Стен го погледна. Беше онзи младеж, от туристическия свят. Той протегна отпусната си ръка към Стен. — Грегър.
Стен стисна ръката му и се представи.
— Има ли нещо лошо да си селянин? — попита той с любопитство.
— Нищо. Просто са това, от което Империята има нужда, за да ги направи герои. — Горната устна на Грегър като че ли се изкриви.
— Но не и ти?
Грегър се усмихна.
— Виж, тук улучи. Не и аз.
Стен повдигна вежда.
— Офицер. Това ми е само пропускът. Стой и гледай. Когато започнат да прочистват губещите… — Грегър отново се усмихна.
Отвън свирката на Холстед изведнъж разцепи въздуха. Затопуркаха ботуши и обучаемите се понесоха на бегом през вратата.
— МНОГО СТЕ БАВНИ, ЗАЙЧЕТА. МНОГО… МНОГО… БАВНИ. ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТИМА В НАРЯД! — изрева Холстед.
— СЛЕДВАЩИЯТ! — изкрещя ефрейторът. Стен, застанал съвсем гол на опашката, се зачуди дали Холстед изобщо може да говори нормално. Сигурно не можеше. Новобранецът пред Стен се затича към големия ковчег, скочи вътре, постави пръстите на краката си на чертата и Холстед затвори капака с трясък.
Изчака миг, след което рязко го отвори и изрева:
— ВЪН ВЪН ВЪН!
Мъжът скочи и се затича по коридора към контейнера, който вече се изпълваше с опаковани униформи.
Стен измъкна главата си от ултразвуковия бръснар. Прокара невярващо пръсти по внезапно оголения си череп.
Карудърс му се ухили и изръмжа:
— Да, изглеждаш дори по-тъп, отколкото се чувстваш.
— Покорно благодаря, ефрейтор — извика Стен и затича към очакващия го строй.
Стен, чиято мешка се поклащаше на рамото му, тичаше към бараките.
— ПО-БЪРЗО, ПО-БЪРЗО — закрещя Холстед. — ТОВА ТЕЖИ САМО ЧЕТИРИЙСЕТ КИЛА, КИР!
С крайчеца на окото си Стен мерна Карудърс, опряла колене в гърдите на един от новобранците, който се беше сринал под тежестта на торбата.
— Разбери — изкрещя Карудърс, — че ние просто се опитваме да ти помогнем, смотаняк. — И изведнъж изрева, без да слиза от тежко дишащия мъж. — ИЗПРАВИ СЕ ВЕДНАГА! БЕГОМ!
— Ох-ох-ох! — изстена Ланцота, крачейки пред дългата редица новобранци. — И си мислите, че приличате на войници?
Спря пред един от обучаемите. Карудърс и Холстед мигновено се озоваха от двете му страни.
— Синко, куртката ти се е измъкнала от колана.
— ТИ ЧУ ЛИ СЕРЖАНТА? — изрева Холстед и нахлузи кепето на новобранеца над очите му.
— ТОЙ КАЗА, ЧЕ ПРИЛИЧАШ НА ГЛИСТ! — изпищя Карудърс в другото ухо на слисаното момче. Ланцота продължи напред, сякаш двамата ревящи ефрейтори изобщо не съществуваха.
— А ние искаме да изглеждате възможно най-добре. — Той поклати тъжно глава и продължи напред, а Холстед замахна и блъсна новобранеца върху нара, който се килна настрани.
Ланцота спря пред Стен.
Стен чакаше мирно.
Ланцота го изгледа отгоре до долу, после се взря в очите му. Усмивка докосна отново ъгълчетата на устата му и той продължи напред.
В ухото му се чу гърлен шепот.
— Мисля, че сержантът те харесва — каза Карудърс. — Смята, че от теб ще стане чудесен войник. Аз също. Мисля, че трябва да покажеш на всички колко наистина си добър.
— ЛЕГНИ! ЛИЦЕВИ ОПОРИ ПРАВИ! РАЗ-ДВА, РАЗ-ДВА, МНОГО, МНОГО ЛИЦЕВИ ОПОРИ!
Стен се смъкна, повдигна се на ръце и запомпа. Карудърс седна на раменете му и Стен се срина на пода.
— КАЗАХ: ПРАВИ ЛИЦЕВИ ОПОРИ! — изрева Карудърс.
Стен се напрегна до сетни сили да се надигне. Карудърс се изправи.
— НА НОЗЕ! — изрева тя. Стен рязко скочи и застана мирно.
— МИСЛЯ, ЧЕ СМЕ СБЪРКАЛИ. ОТ ТЕБ ИЗОБЩО НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ ДОБЪР ВОЙНИК — изкрещя Карудърс. — ОТ ТЕБ НЯМА ДА ИЗЛЕЗЕ ДОРИ ДОБЪР ТРУП.
Стен продължи да стои неподвижно.
Карудърс го изгледа за миг с гняв, след което пристъпи към следващата жертва.
— Баща ти не те обичаше, нали, войник?
— НЕ, ЕФРЕЙТОР.
— Майка ти те мразеше, нали?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.
— И защо те мразеше майка ти?
— СЪВСЕМ НЕ ЗНАМ, ЕФРЕЙТОР.
— Мразела те е, защото е загубила работата си, вместо да те пометне. Така ли е, новобранец?
— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР.
— Кой е единственото лице, което те обича, обучаеми?
— ВИЕ, ЕФРЕЙТОР.
Стен примижа, когато Карудърс запокити новобранеца в отсрещната стена.
— ОТКЪДЕ СИ, КИР?
— Рюерсбад Четири, ефрейтор.
— КАКВО? КАКВО КАЗА?
— Рю… Рюерсбад Четири, ефрейтор.
— ВЗЕМИ ТАЗИ КОФА ЗА БОКЛУК, НОВОБРАНЕЦ.
— Слушам, ефрейтор.
— ВДИГНИ Я. НАД ГЛАВАТА СИ.
Боклукът се изсипа върху раменете на новобранеца.
— ВЛИЗАЙ В НЕЯ.
Обучаемият коленичи и обърна стоманения контейнер върху тялото си. Карудърс и Холстед започнаха да ритат яростно по кофата.
— КИР — тряс — ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ ДОМ — тряс — ГВАРДИЯТА Е ТВОЯТ ЕДИНСТВЕН ДОМ — тряс — ОТКЪДЕ СИ — тряс.
— Отникъде, ефрейтор — отекна от вътрешността на кофата приглушеният глас.
Холстед изстена и заскуба сплъстената си коса.
— Безнадеждно е — промълви той тихо. — Абсолютно е безнадеждно.
И отново изкрещя:
— НОВОБРАНЕЦ, ЩЕ ИЗЛЕЗЕШ ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ОТ ТАЗИ БОКЛУКЧИЙСКА КОФА?
И за да му помогне, изрита кофата и тя се преобърна. Обучаемият изпълзя от нея с изцапана и подгизнала от мръсотии униформа.
