преди транспортьорите да се врежат във външната обвивка на изкуствения свят Вулкан.
Носовете на атакуващите кораби се отдръпнаха и облечените в скафандри гвардейци се изсипаха от тях. Съпротивата беше нищожна. Никой от патрулите вътре не разбра какво става и не можа да даде отпор.
Гвардията започна да настъпва на малки, самоподдържащи се щурмови отделения. Зад тях се придвижваха подкрепящите ги единици с полупреносими мазери, а около корабите военните инженери се задействаха, запечатвайки пробойните по външната обшивка.
Съпротивата, в сравнение с обичайния отпор, който срещаше Гвардията по други светове, беше малка. Социопатрулите може и да си въобразяваха, че са елитни главорези, но имаше чудовищна разлика между това да размахваш палка над главите на невъоръжени работници или да се сражаваш срещу грубо въоръжени бойци на съпротивата, и да се окажеш лице в лице с обучени, опитни в бой гвардейци.
„От наемници герои не се получават, само посерковци“ — каза си Торесен, докато гледаше как командирът на ротата социопатрули се мъчи да ги подкара напред. Половината се бяха снишили боязливо зад импровизираните барикади, които Торесен бе заповядал да издигнат малко пред вратата на лабораторията. Другите с огромна неохота се изправяха и се придвижваха напред.
Бойците на „Богомолка“ откриха огън. Най-бързият патрул успя да преодолее цели три метра преди да се просне върху телата на загиналите си другари.
Пресмятащата част от мозъка на Торесен потръпна. „Онези са петима — Торесен така и не беше забелязал Фрик и Фрак, увиснали високо на една от таванските греди — а ние дойдохме с близо седемдесет души. Те не са дали още нито една жертва, а ние изгубихме вече тридесет души!“
Комът на колана му забръмча. Торесен го вдигна, изслуша съобщението и пребледня. Беше го яд. Най- вече на самия себе си. Беше предположил, че Императорът няма да предприеме този ход преди да се сдобие със сериозен повод, но паникьосаният тех от центъра за свръзка току-що го беше уведомил, че гвардейците вече са проникнали. Включително със секторите на въстаниците, беше завзета почти една трета от Вулкан.
Торесен се запромъква към командира на патрула.
— Ще ни трябват повече хора — каза той. — Аз ще координирам действията от офиса на охраната.
Докато излизаше в коридора, стената над главата му се взриви.
Той се изправи и затича. После спря и измъкна малката червена контролна кутия от джоба си, докосна кодирания по отпечатъка на пръста му предпазител и отвори капака. Набра на екрана 0.15 и затвори веригата, след което се постара да си върне спокойствието и тръгна да се отдалечи от зоната на лабораторията на проект „Браво“. Един гравислед го чакаше.
— Окото — разпореди се той и следът излетя.
Зад него, под пода на главния пулт на лабораторията, броячът започна да отмята оставащите минути до задействането на собственото Адско устройство на Торесен — мегатонен ядрен заряд с ограничено действие, който щеше изцяло да заличи лабораторията и да осигури на Торесен единствения шанс да остане жив.
Айда пак стреля към барикадите и изръмжа:
— Алекс! Нали разбираш, че ако останем така приковани и твоите заряди гръмнат, няма да мога да ти дам нищо за пиене?
Алекс не й обръщаше внимание. Очите му бяха приковани в един от индикаторите на портативния му детектор.
— Стен. Имаме си по-лош проблем от зарядите, дето ги сложих. Има признаци, че е задействано някакво ядрено устройство.
Стен примигна.
— Но къде? Кой го е поставил?
— Не знам. Но ще е най-добре да го намерим. — Той настрои детектора. — А, ето я твоята бомба! Ей я там! — И посочи през петдесетметровото открито пространство към централния пулт.
— Проста работа — продължи Алекс. — Първо трябва да идем дотам, без да ни утрепят. После ще трябва да заключа, без да знам кога ще гръмне.
Стен даде заповед и групата откри огън, засипвайки барикадите с порой от куршуми.
Алекс грабна раницата си и хукна на зигзаг. Тежките куршуми затрещяха около него.
— Натам!
Йоргенсен се превъртя на лакът от укритието си и изсипа откос към войника, стрелящ по Алекс. Откри се само за миг, но командирът на патрула стреля. Противопехотният куршум се взриви, изхвърляйки нажежени иглички. Рамото и ръката на Йоргенсен за миг се превърнаха в игленици, а после игличките избухнаха. За миг бойците на „Богомолка“ прекратиха огъня, но дисциплината се наложи и те продължиха да стрелят. Стен следеше с едно око как Алекс бързо разкъса широките един метър метални пластини, покриващи пода, и се пъхна под тях.
Фрик и Фрак се спуснаха от купола. Фрак зареди една от бомбичките на крилата си.
Заедно с Фрик полетя право надолу. Двете прилепчета не направиха никакъв опит да се спасят. Загинаха моментално, когато мъничките им телца се блъснаха в командира на патрула. Бомбите гръмнаха. Офицерът се превърна в огнено кълбо и шрапнелите се пръснаха сред отделението, присвито до него.
Стен мерна Доктора, който изпълзя от укритието си и взе уилигъна на Йоргенсен. Малката панда тромаво насочи уилигъна към барикадите, след което се олюля от смазващата — за него — тежест. Едната му лапа натисна спусъка докрай и го задържа така, докато пълнителят не се изпразни. Не беше възможно Доктора наистина да…
Стен отново извърна очи към барикадите и гръмна ръката на един открил се за миг патрул. Мъжът се олюля. Бет го довърши.
Междувременно Алекс беше коленичил до ядреното устройство под подовите плочи.
Бомбата бе идиотски просто устройство — метална топка, покрита отгоре с нещо, което приличаше на теракота. В повърхността на топката бяха набити малки взривяващи заряди, прикачени към радиоприемник и нещо, за което Алекс реши, че трябва да е часовников механизъм.
Започна да дърпа жиците една по една, но изведнъж прехапа устни. Имаше и допълнителни жици, чието предназначение не разбираше. „Капан за льохмани“ — реши той.
И започна нежно да издърпва всеки от взривяващите заряди. Чудеше се колко ли ще успее да издърпа преди бомбата да гръмне? Изтри потта от челото си.
Водачът подкара грависледа на пълна мощност и двамата с Торесен се присвиха зад противоветрения щит. Следът профуча по коридора и мигритата от съпротивата залегнаха. Онези, които бяха въоръжени, почнаха да стрелят.
Твърде късно — грависледът вече се носеше към завоя и след секунда се скри от погледите им.
Торесен вдигна очи. Пред него вече се виждаше входът към Окото. Той въздъхна облекчено — порталът все още се държеше от добре въоръжена част на социопатрула.
— Готова е! Счупих й зъбките!
С крайчеца на окото си Стен видя тантурестата фигура на Алекс — как се измъква от кухината под пода и се засилва през откритото пространство. Залегна и се изтъркаля през последните няколко метра към укритието.
— Кротна се това зверче.
— С което ни остана само един проблем.
— Да бе — кимна Алекс. — Да измислим как да си измъкнем задниците от яйцата, на които сами се насадихме.
Петнадесетина войници от патрула с досадна упоритост се мъчеха да удържат барикадата.
— Не мисля — каза Айда, — че ще се заинтересуват много от предложението ни за примирие.
— Правилно — обади се Доктора. — Прогноза: след като ги посякохме толкова лошо, ще решат, че блъфираме. — Изстреля още няколко куршума с уилигъна от позицията, която Стен му беше определил. —
