Килгур. Сигурно разбираш, че вината е изцяло твоя. Вече никога няма да мога да практикувам.
— Не го предвидих — отвърна Алекс и въздъхна. — Скоро тук ще има прекалено много кръв и кокали.
Бет невярващо поклати глава.
— Айда — изведнъж каза Стен. — Хайде. Алекс, ще опитаме суперблъф. Фланкирай ги, ако се хванат.
Айда скочи и двамата хукнаха към товарния кораб. Алекс, Бет и Доктора откриха прикриващ огън.
Стен насочи пламъка към прозореца на контролната кабина на кораба и напъха ръчния ком в комбинезона си.
— Мислиш ли, че ще ни повярват?
Айда вдигна безпомощно ръце.
— Ние ромите не вярваме в песни за смъртта. Така че можем просто да излезем и да опитаме.
Стен погледна часовника си. До избухването на зарядите на Алекс оставаха само десет минути. Двамата с Айда затичаха към изходния люк и откриха огън по патрулите. Алекс, останал за момент незабелязан, се измъкна от импровизираното укрепление на „Богомолка“ и се понесе към фланга на патрулите.
Патрулът изчакваше. Рано или късно някой от тях щеше да се покаже. Рано или късно… той трепна, забелязал нещо като експлозия, просветнала в командния отсек на товарния кораб в другия край на лабораторията. „Рикошет“ — помисли си. Но след това външните говорители на кораба изскочиха от амбразурите си и запращяха. Някаква сирена зави и метален глас заговори:
— Двеминутно предупреждение за изстрелване. Всички патрулни единици да напуснат стартовата зона. Повтарям, всички единици да напуснат стартовата зона…
Чак сега патрулът осъзна, че стартовите реактивни дюзи на кораба са насочени почти срещу него. Не знаеше какво да прави.
— Сигурно е улучен компютърът — промърмори човекът до него.
— Какво ще стане, ако запали? — попита плахо патрулът.
— Ще ни опече.
Стен се окашля и натисна бутона на кома на предаване. Айда го беше свързала пряко с радиосистемата на кораба. Стараеше се да звучи колкото се може по-убедително като компютър.
— Тридесетсекундно предупреждение. Тридесетсекундно предупреждение. Пренатоварване. Тридесет секунди от непредвидимо за компютъра пренатоварване. Всички единици корекция на трансмисията. Време до старта петнадесет секунди…
Изпадналите в паника патрули не забелязаха как Алекс изскочи от укритието. А дори и да бяха забелязали, нямаше да имат време да спрат атаката на мъжа от света на свръхгравитация.
Алекс се хвърли напред. Първият патрул, когото удари, умря със счупен череп. Алекс изрита другите двама в коремите.
След миг вече се бе изправил и размахваше тялото на единия от тях като тояга.
Стен и Айда изскочиха от укритието и почнаха да стрелят. Стен зяпна, като видя как Алекс откъсна главата на следващия патрул.
Крясъци. После — тишина. Двама от патрулите не издържаха и побягнаха към изхода. Алекс скочи на върха на барикадата, вдигна една триметрова стоманена скамейка и я запокити като копие.
Тя се стовари върху двамата мъже и скърши гръбнаците им. Доктора и Бет затичаха през залата.
— Бих предложил — успя да й подвикне пандата — да си спестим обичайните имбецилни човешки поздравления. Остават ни само четири минути.
Четиримата бойци на „Богомолка“, заедно с Бет, спринтираха по коридора. Стен заблъска панелите за тревога. Надяваше се, че това ще е достатъчно.
Зарядите се взривиха точно както им беше казал Алекс. Стен, Бет и Алекс гледаха лабораторията през един от люковете. Айда държеше Доктора. Светлината примигна, примигна, отново примигна. Усетиха глух тътен през плочите под краката си. А после проект „Браво“ закипя. Насочените заряди загърмяха, откъсвайки пода и снабдителните секции от лабораторията, сякаш кормеха риба.
Стен изведнъж си помисли: „Така трябва да е изглеждал и Редът“.
Тътенът се усили и алармите запищяха. Отломки захвърчаха от дъното на лабораторията в открития космос. Но горната секция, обиталището на техниците, остана незасегната.
Айда и Доктора погледнаха Алекс.
— Малко съм разочарован — заяви той. — Не пресметнах тоя симпатичен втори взрив. Няма да е честно да си го приписвам.
И в този момент Бет забеляза, че Стен го няма.
Глава 37
Свърши се. Всички следи, отвеждащи към проект „Браво“, бяха заличени. За пръв път от часове Торесен се почувства в безопасност.
Сипа си пиене, за да се поздрави. Странно, мечтата му лежеше в руини, но въпреки това той се чувстваше горд. В края на краищата беше надвил Императора. Единственото, което му оставаше да направи, бе да изчака офицерите на Гвардията да прекрачат прага му, да им благодари, че са го спасили от мигритата, и да се предаде в ръцете им.
Какво можеше да направи Императорът? Да го изправи на съд? За какво? Доказателства нямаше. Освен това Императорът едва ли би пожелал с охота да признае публично, че може да има алтернатива за неговия монопол над АМ2.
Най-вероятно Торесен щеше да трябва да се примири с някоя по-низша позиция в управлението на Компанията. Той сви рамене. Това щеше да му отнеме няколко години, но той пак щеше да се върне на върха. И тогава щяха да видят те. Всички щяха да видят.
Внезапно осъзна, че съвсем се е побъркал. Разсмя се. Колко странно — да осъзнаеш собствената си лудост. Като че ли си някоя друга личност, отвън, и наблюдаваш самия себе си. Взимаш си бележки за мисли и действия. И ги наблюдаваш така, както някой тех наблюдава поведението на микроб. Нещо пропълзя в дъното на мозъка му. Дали Стен наистина беше мъртъв? Тази експлозия?… Не беше точно това, което очакваше. Беше някак си по-различно. Торесен се усети, че всъщност му се иска Стен да е жив. Пръстите му се сгърчиха, като си представи как ги впива в мекото гърло на мигрито. „Стен — помисли си той. — Стен. Ела при мен.“
Зад гърба му се чу звук. Торесен се усмихна и се обърна.
Стен бавно крачеше към него. С нож, проблясващ в ръката му.
— Благодаря ти — каза Торесен. — За точността.
Стен се поколеба. Изглеждаше озадачен.
— Ти ме познаваш?
— Да. Лично. Аз убих семейството ти.
Ръката с ножа изсвистя към гърлото на барона. Торесен изпъшка, когато върхът на ножа перна рамото му и остави кървава диря. Изрита и по кожата му пропълзя тръпка на удоволствие, като чу сухия пукот на счупената ръка на Стен. Ножът падна в тревата.
Стен пренебрегна болката, извърна се да избегне удара и замахна със здравата си ръка. Торесен отстъпи. Стен се присви, очаквайки атака. И осъзна, че баронът не го напада. Зад него, само на няколко метра, беше оръжейната му колекция. Торесен отстъпваше, за да се докопа до оръжие.
Стен скочи към стената и сграбчи старинен мускет с рязан приклад. Торесен грабна един уилигън — и откри огън. Стен залегна и извъртя пушката нагоре. Стреля. Куршумът разби осветителното тяло на купола. Мрак. Стен се претърколи. Куршумите АМ2 засвистяха около него.
Пропълзя зад някакво дърво. Буци пръст и парчета дърво се пръснаха около него. Тишина. Стен се
