— Трета смяна — няма тревога — всички служители по сигурността да се явят незабавно в централата. Повтарям, всички служители да се явят незабавно в централата.
Бет издърпа две бестерови гранати от колана си и стана. Служителите от охраната на проект „Браво“ се бяха струпали в малкия офис. Айда се изправи до вратата.
— Това ли са всички?
Дежурният офицер кимна.
Бет натисна брояча на гранатите и скочи към вратата. Стовари се върху Айда.
Двете гранати се взривиха с яркочервена светкавица.
Патрулите на проект „Браво“ изпопадаха. Бет се претъркули през Айда и й подаде ръка да се изправи. Айда изхриптя, промърмори нещо на цигански и изсвири пронизително с пръсти.
Стен и останалите членове на екипа се появиха от дъното на коридора и забързаха към двете жени.
— Ние ще задържим задната врата. Вие изчакайте. — Айда се наведе в грависледа и надигна плота с въоръжението, извади два уилигъна със сгъваеми приклади, зареди ги и подхвърли единия на Бет, докато Стен и останалите нахълтаха на бегом в лабораторията.
Междувременно Айда беше извърнала командира на охраната по гръб.
— Какво правиш? — попита Бет.
— Лично отмъщение — отвърна Айда и заби безмилостно крак в слабините на изпадналия в безсъзнание мъж. — Подозирам, че си мислеше гадни неща за мен.
— Няма ли да е по-просто да гръмнем целия бардак? — предложи Алекс.
— Да, по дяволите — отвърна Стен. — Но ако го гръмнем — той посочи към тавана — ще направим всички онези техове на кайма. — Той се ухили. — Да пукна дано, ако знам защо изобщо ме е грижа за тях.
— Защото — поясни Доктора — инструкциите на тази мисия са да изтрием тази лаборатория с минимални човешки жертви. — Той се обърна към Алекс и мустачките му щръкнаха. — Зарежи го. Простите мозъци намират прости решения.
Алекс не обърна внимание на Доктора.
— Ще ти дам една джобна експлозийка, стига да ми кажеш откъде да почна.
Таванът на лабораторията се извисяваше над тях. Достатъчно високо, за да разполага подобното на хангар помещение със собствен климат. Фрик и Фрак кръжаха между лампите на тавана. Посред лабораторията имаше малък космически товарен кораб, люкът му за товарене на контейнери беше отворен. На пода около него беше подредена загадъчна апаратура. Вратите по стените отвеждаха към лабиринти от по-малки лаборатории.
— Постави зарядите на всяко устройство с информационни файлове — реши Стен. — На всеки компютър. И на всяко оборудване, което не ти се струва познато.
— Страхотно решение — изпъшка Йоргенсен, докато бърникаше из раницата си. — Означава, че тоя ще гръмне всичко, което не му прилича на овца.
Алекс размаха пръст.
— От плюшеното ни мече мога да приема такава обида. Обаче не и от човек, дето има още жълто на устата.
После се заловиха за работа.
Торесен, въпреки че се възхищаваше от оръжията и бойните изкуства, никога не се беше сражавал. Въпреки това, когато навлезе в коридорите, отвеждащи към проект „Браво“, прояви достатъчно благоразумие да спре и да изпрати в дозор две отделения от петдесетчленния състав на подсилената рота патрули, която водеше със себе си. Все още можеше да разсъждава достатъчно аналитично, за да съобрази, че не той води играта, а може само да реагира на ходовете на противника. Можеше да се окаже, че е закъснял, прецени той, докато крачеше бавно в тила на формацията.
Бет избърса влажните си длани в пластмасовия приклад на уилигъна.
— Дишай дълбоко — каза й спокойно Айда. — Мисли си за тях само като за по десет наведнъж. — Изведнъж осъзна какво е изтърсила и се изкикоти. — От друга страна, нали не смяташ, че бялото знаме е по-добра идея? Давай!
Бет натисна спусъка на уилигъна и оръжието изхрачи сачми АМ2 към плътната маса настъпващи патрули.
Крясъци. Хаос. Айда измъкна граната и я запокити в коридора, след което се помъчи да се скрие под металната обшивка на пода, когато тежките оръжия на патрулите им отвърнаха със залп.
Бет захвърли празния пълнител и наби нов в магазина. Изненада се, че гледката на настъпващите патрули не я плаши.
— Айда!
— Давай — извика й едрата жена, без да отмества поглед от коридора. Тя натисна спусъка.
— Айда, ако бях с отрепите — довърши мисълта си Бет, — щях да ти кажа, че е време да си разкарваме задниците.
— Но не си. Ти си с един велик екип на секция „Богомолка“. Така че това, което ще направим с теб, е… да си разкараме задниците.
Алекс тихичко си тананикаше древна шотландска балада, докато развиваше резервната детонираща жица към центъра на лабораторията.
Стегна жицата с клещи и я привърза към детониращата кутия. Прекара цялата възпламенителна верига през ума си и хвърли поглед към Стен. Стен му даде знак с вдигнат палец и Алекс затвори ключа на детонатора.
— Знаеш ли, май е най-добре да се чупиме. След малко тук ще стане доста шумно.
В този момент Айда и Бет нахлуха в залата. Айда се обърна срещу вратата и почна да стреля към коридора.
— Патрулът! — извика Бет. През вратите се изсипа дъжд от куршуми и всички залегнаха.
Айда изпразни магазина на пушката си и заотстъпва заднишком към кораба.
Екипът оформи плътен полукръг пред товарния кораб. Стен се скри зад някаква машина, наподобяваща преса, когато първите войници на патрула нахлуха в лабораторията.
— Можеш ли да спреш зарядите? — извика Стен.
Алекс преряза с откос нахлулите в лабораторията патрули, след което отвърна спокойно, без да извръща глава.
— Този път май надминах себе си, момко. На всеки му сложих противоизключвач.
— Шейсет минути?
— Имаме ги. — Алекс погледна часовника си. — Даже вече са петдесет и една.
Тактическите кораби, носещи се пред щурмовия транспорт на Гвардията, се шмугнаха през рояка спътници около Вулкан, без да знаят, че след клането на Бет на работниците в Яслите повечето от тях са останали неуправляеми.
Разузнавателните кораби се насочиха право към Вулкан. През последните няколко месеца Торесен се беше снабдил с известно количество почти забранени противоракетни устройства и ги беше инсталирал по порите на външната обвивка на Вулкан. Но комбинацията между внезапната атака на Гвардията и това, че екипажите им бяха полуобучени, означаваше, че много малко от тях можаха да се задействат преди ракетите на разузнавачите да пометат установките им.
Очевидно обичайният щурм с пръскане на шрапнели тук беше неприложим. За целта старателно бяха модифицирани стандартни товарни кораби с винтообразни носове за товарене и разтоварване. Детекторите за близост записукаха, спирачните дюзи разтресоха корабите, снижавайки скоростта им до няколко километра в час, след което пилотите изхвърчаха от командните мостици и затръшнаха люковете мигове
