вратата се затръшваше, Стен видя как помещението се изпълни — от пода до тавана — с бушуващи пламъци.
— Знаеш ли — каза Алекс, когато ударната вълна се блъсна във вратата на люка. — На това му викат прашна експлозия. Хайде да се разкараме оттук.
Напоследък сме свидетели на обезпокояващо количество молби за прехвърляне, ранно пенсиониране и оставки. Много сме разочаровани от това явление. В тези безспорно неспокойни времена Компанията се нуждае от своя най-квалифициран персонал, който да изпълнява достойно своите отговорни задължения. По тази причина всички подобни молби ще бъдат отхвърляни до следващо нареждане.
Уеб преряза гърлото на социопатрула, изправи се и обърса ръцете си. Пристъпи към единствения оцелял от десетчленния патрул, притиснат до стената от две навъсени мигрита.
— Пуснете го, момчета.
Изненаданите мигрита освободиха патрула.
— С теб ще се разберем така — каза Уеб. — Теб няма да те смачкаме като останалите говна. Ще те пуснем да си идеш.
Хората на Уеб го изгледаха изумени.
— Сега ще се върнеш в говняната си барака и ще разкажеш на приятелчетата си какво се е случило.
Патрулът, вкочанен от ужас, само кимна.
— А другия път, като те сложат патрул, няма защо да ни се правиш на герой. Не вдигай много шум. И не надничай много-много по коридора, дето може да става нещо, за което не искаш и да знаеш. Пуснете го да бяга, момчета.
Патрулът ги изгледа и заотстъпва. Стигна до завоя на коридора, обърна се и хукна.
— Мислиш ли, че ще направи квото му каза, Уеб? — попита един от мъжете.
— Няма значение. Все едно, тоя вече е извън играта. Пък и не мислите ли, че сигурността ще се зачуди как така се е измъкнал, без да му потрошим кокалите?
— Все пак не разбирам.
— Затова не си водач на ядро. Все още. Хайде. Да се махаме.
Петчленният патрул залегна, когато Фрик и Фрак изсвистяха от таванските греди на склада. Единият от мъжете намери време да вдигне тежката пушка и да пробие дупка в няколко от сандъците наоколо, преди миникапсулите с бял фосфор да се възпламенят.
Двете същества закръжиха с любопитство, поглеждайки към ада, закипял под тях, докато фосфорът разкъсваше кости и плът, след което кацнаха в отвора на очакващата ги вентилационна тръба и се скриха.
— Ей, ти! Какво е това?
— Соево телешко — отвърна Стен. — Ще желаете ли?
— Не. Допълнителни болести не ми трябват. Ще си сипя сам.
Медицинският тех гребна с черпака от баката и мина напред по опашката.
Стен, изписал грижливо равнодушие на лицето си, хвърли поглед през редицата прислужващи към Бет. Двамата бяха облечени в бели комбинезони и не се отличаваха от останалите работници на многобройния персонал на Яслите. Част от мозъка на Стен започна да отброява времето, докато другата долавяше откъслечните разговори по масите наоколо.
— Това скапано малко чудовище! Татенце това, татенце онова, днес ще аз ще съм космическия главорез и…
— Ако не ни трябваха, Компанията щеше да прати в космоса скапаните…
— Да им разказваме приказчици, да ги храним, да им чистим акото, като се нацапат. Компанията изобщо не ни плаща, каквото ни се полага.
— Ти как се оправи с твоя Били?
— А, с онова тъпо копеле се разбрахме. Напъхах го в една канална шахта и го оставих там две смени. Ще се научи тоя скапан нещастник.
— Всъщност, докторе, Компанията няма нужда да издържа тия същества по начина, както се прави сега. Мисля си, че трябва да се приложи програма с използване на атрофна ампутация.
— Хмм. Интересна идея. Можем да я доразвием…
Време беше.
Стен прещрака предпазителя на уилигъна и го измъкна, със свит на спусъка пръст. Двамата социопатрули се втурнаха през вратата и паднаха, пронизани в гърдите. Дупките бяха големи като юмрук.
— Залегни! — извика Бет. Прислужниците зяпнаха, когато Стен подхвърли две гранати от колана си насред помещението, и се проснаха на пода.
Бет хвърли шепа възпламенителни сачми и двамата залегнаха до обслужващите столовата.
Минаха секунди напрегната тишина и от другата страна на помещението се чуха крясъци. И гръм, обгръщащ всичко.
Стен вдигна глава и погледна Бет. Тя се смееше. Той се изправи и я надигна. Разтърси я. Тя се съвзе и той я задърпа към боклукчийската шахта, която беше спасителният им изход.
Всъщност беше започнал да я разбира малко по-добре.
— Слушате „Свободен Вулкан“. Ние знаем какво е да си мигри. Да живееш непрестанно под ботуша на Компанията. Да знаеш, че не съществува нито закон, нито справедливост, освен за онези, които държат задушаващата примка на властта. Сега справедливостта ще се завърне на Вулкан. Справедливост за всички, които са живели поколение след поколение в терор.
— Мигранти. Вие много добре знаете каква ужасна подигравка са вашите Съветници и колко бледо ехо на бруталността на Компанията са вашите „комисии по оплакванията“.
— Но на всичко това идва краят. От тази смяна нататък Свободен Вулкан ще налага правото, познато на всички свободни хора в галактиката.
— Ако вашият надзирател ви принуждава да работите двойна смяна, ако вашият колега по работа доносничи на Компанията, ако вашите синове и дъщери са били покварени или отвлечени от Компанията — на тези злодейства ще се сложи край. Веднага. Ако не, Свободен Вулкан ще приключи с онези, които ги вършат.
— Ако имате оплакване, споделете го. Гласно. Вие няма да знаете кой около вас е Свободен Вулкан. Може да е вашият съсед по работа, другият работник на поточната линия, някоя джойгърл или някой джойбой в Купола… дори някой тех. Но вашите думи ще бъдат чути и нашите съдилища ще произнесат присъдата.
— Ние ви носим справедливост, хора на Вулкан.
