— Не.
— Жалко. Това е една човешка характеристика, която отначало не можах да схвана. Можеш да продължиш.
Стен грабна маркуча, промуши го през решетката и включи резервоарите с повръщащ газ към Центъра за посетители, грабна Доктора и двамата бързо се заизмъкваха.
— Великолепно, Стен. Великолепно. Свободните търговци са най-неуморните разпространители на слухове. В най-лошия случай Компанията ще си спечели лоша репутация. При повечко късмет неколцина от тези космически моряци може да се окажат моралисти — в което се съмнявам — и ще откажат товара. Особено след като започнат да се чудят защо Компанията не само ги забърква в безредици, ами на всичкото отгоре ги обгазява.
Стен реши, че единственото, което можеше да направи Доктора по-щастлив, е клането на сирачета.
Поради лоша производителност, следните зони за забавления, предназначени за неквалифицирани мигрита, да се затворят незабавно: Номера 7, 93, 70.
„Ескплозиите във вакуум са голяма работа — реши Алекс за стотен път, докато наблюдаваше превръщащия се в огнено кълбо лихтер. — Правят почти съвършена сфера.“
Вдигна куфарчето си е експлозиви и се запъти към входа на товарния пристан.
Четири други сандъка, освен оня, който току-що беше гръмнал чуждопланетния товарен кораб, бяха натоварени от тъпаците и чакаха реда си. С една малка подробност. Само някой с опита на Алекс можеше да разбере, че те никога няма да отлетят. Едната експлозия трябваше само да привлече вниманието на Свободните търговци — унищожавайки само един роботизиран лихтер, — а останалите бомби щяха да откажат Свободните търговци да товарят от Компанията.
Считано от този момент, всички лични карти на персонала, служещ в следните зони: Център за посетители. Товарен отсек, Складови отделения, се подменят. Новите пропуски ще се връчват индивидуално. От този момент всеки член на патрул или кадър от сигурността, който не засече лица със стари карти, ще бъде обект на сурови дисциплинарни процедури.
Секретарката внимателно огледа бюрото на Гайцен. Светлинната писалка беше поставена на мястото си, дисплеят с въвеждащите данни, предназначени само за екзеци — включен на ИЗЧАКВАНЕ, столът — разположен на необходимите сантиметри от бюрото.
„Ефикасността е всичко, Станскил“ — обичаше да й повтаря Гайцен. „Скапаняк“ — помисли тя. Странно защо не го казваше и в леглото. Много го беше страх за сърцето, може би.
Отиде до вратата, докосна я с длан и се огледа за последно. Всичко си беше познато и на мястото, точно така, както искаше екзекът. Прекрачи през прага и както й бяха указали, остави работния си комбинезон в антрето. Провери часовника. Гайцен всеки момент щеше да излезе от ваната.
Коленичи пред шахтата и нетърпеливо очакващият я отреп отвори решетката. Жената пропълзя вътре и се скри.
Докато се извиваше неловко на деветдесетградусовия завой във вентилационната мрежа, секретарката съжали, че нямаше да може да види как Гайцен се отпуска в любимото си кресло.
— Алвор?
— Да, Юх? — Брадатият водач на ядро се обърна.
— Твоят екип ли се е справил с този Браун?
— Никога не съм чувал за тоя скапаняк.
Стен кимна и погледът му пробяга по рапорта на сигурността. Този, който беше убил Браун — някакъв нископоставен екзек в Отдела за Планиране на производството — изглежда, си беше отмъщавал лично. Той се замисли за миг. Не. Свободен Вулкан нямаше да поеме отговорността и за това убийство. Нека Компанията се объркаше още повече.
Преди началото на рутинните патрули се консултирайте с началника на сменните екипи и със схема Р79Л. Зоните, отбелязани със синьо, трябва да се охраняват само от четиричленни екипи, въоръжени с оръжие за борба с безредици. ОБСЪЖДАНЕТО НА ТАЗИ ПРОМЯНА С НЕКВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ Е ЗАБРАНЕНО.
— Тук е гласът на „Свободен Вулкан“ — отекнаха говорителите. — Бихме искали да разберем как се чувствате вие, Екзекутивни служители и сътрудници по сигурността. Примката около вратовете ви се затяга, нали? Стават разни неща напоследък, нали? Какво стана с онзи социопатрул, изпратен в склад Игрек–008? Повече не се обади, нали? Ами екзек Гайцен? Виж, това трябва да е било доста неприятно. Нито пък е умрял по възможно най-бързия начин. Може би неговият случай ще накара вас, екзекутивите, използващи секретарките си за джойгърли, да се позамислите. Да. Примка има. И тя се затяга все повече.
— Успяхте ли да го засечете? — изръмжа Торесен.
— Не, сър. Опасявам се, че изобщо няма да можем.
Торесен угаси екрана и превключи на друг отдел.
— Тук Семантика. Да, бароне?
— Имате ли анализ на този глас?
— Да, Много е сложно, сър. Не е на мигри, нито на тех. Въпреки че гласът на „Свободен Вулкан“…
— Наредено ви е да не използвате този израз, тех!
— Съжалявам, сър. Според нас гласът е синтезиран. Съжалявам.
Торесен изключи, погледна часовника и се запъти към оръжейната. Измъкна една сабя от скобите и се извърна срещу инструктора си.
— Хайде — изрева му той. — Все едно че наистина го искаш!
Стен огледа колебливо хидропонната ферма. По нищо не личеше, че Алекс е шетал из нея. Агриботите продължаваха усърдно да се грижат за продукцията, предназначена за консумиране от екзеци.
— Сигурен ли си, че ще задейства? — попита той скептично.
Алекс го потупа покровителствено по рамото.
— Знам, че не ти е ясно какво виждаш, момко. Ама недей да учиш дядо си как се правят деца.
Стен го последва до товарния док и се сниши вътре. Алекс притвори вратата и я блокира с метална пръчка.
— Ей, сега ще ме видиш…
Щракна малка запалка, хвърли я през процепа във фермата и отплесна металната пръчка. Докато
