— Ти сериозно ли мислиш това, което каза? — попита Стен.
— За кое?
— Че си готов да си го върнеш на Компанията.
Мигрито го изгледа с подозрение.
— Ти шпионин ли си?
Понечи да стане, после каза:
— И да си, кво ми пука. Писна ми. Като взема да те фрасна…
Бет го хвана за ръката, нежно го придърпа да си седне на стола и му купи бира.
— Ако говориш сериозно — каза му Стен, — имам едни хора, с които искам да те срещна.
— И за кво? Да се гърчим като всички останали? — Той махна с ръка към останалите мигрита в бара.
— А, не. С гърченето свърши — каза Стен.
Мигрито го изгледа. След което се усмихна широко. Ръката му се пресегна през масата.
— Твой човек съм.
Стен стисна ръката му.
— Как ти викат?
— Скапаният надзирател ми вика какво ли не. Иначе се казвам Уеб.
Станаха и излязоха от бара.
— Мисля, че най-сетне проумях как действа цялата тази работа — обяви Бет на Айда и Доктора.
— Сивите номера ли? — попита я Айда.
Бет кимна.
— Бедни човеци — изпръхтя Доктора. — Мъчат си мъничките мозъци с неща, които са очевидни.
Бет го погледна така, сякаш се канеше да му обръсне мустаците, обърна се и тръгна към вратата.
— Почакай — каза Айда.
Бет спря.
— Докторе — заяви Айда — Ти може да си най-всевиждащото и всезнаещо същество в галактиката, но понякога пропускаш да забележиш нещо, което се намира пред малкото ти пухкаво личице.
— Като например?
— Като например, че може би е редно да чуем какво се върти в главата на Бет.
Доктора се замисли и замърда мустаци. След което излъчи възможно най-топлите си чувства към Бет.
— Грешката е моя — каза той. — Отдай го на вродения ми инстинкт да дера и разкъсвам.
Умилостивена, Бет се върна и се разположи на един стол.
— Това, за което си мислех — каза тя, — е последният и най-въздействащ сив номер. За мигритата.
— Като? — попита Айда.
— Като старата легенда, появила се на Вулкан още с първите мигрита.
— Легенди ли? — настръхна Доктора. — Обичам легендите. От тях може да се измъкне много.
Бет си пое дълбоко дъх.
— Според тази легенда един ден на Вулкан ще избухне мигрантско въстание. И то успешно въстание, предвождано от човек, дошъл отвън, но който някога е бил мигри.
Доктора все още се чувстваше малко задръстен — това, че се бе наложило да се извинява, го бе разсеяло.
Но Айда схвана на часа.
— Имаш предвид Стен?
— Да. Стен.
— Ах! — най-сетне загря Доктора. — Завръщането на митичния изкупител. Стен ги повежда към спасението.
— Нещо подобно — кимна Бет.
— Най-съвършеният слух — възкликна Айда. — Пускаме мълвата, че изкупителят е тук. — Тя погледна към Доктора. — Смяташ ли, че вече сме достигнали до това ниво?
— Да — отвърна Доктора. — Точно сега сме в съвършен междинен стадий.
Бет се поколеба.
— Има една пречка.
— Като например? — Доктора вече нямаше търпение да се залови за работа.
— Какво ще каже самият Стен за това?
Айда сви рамене.
— На кого му пука? Съжалявам само, че няма да съм аз. В изкуплението има големи пари.
Слухът се разрасна като вирусна колония върху посявка на Петри. Из целия Вулкан. Мигритата обикаляха напрегнати, гневни, очаквайки нещо да се случи. Но все още убедени, че нищо няма да излезе. Без ръчкане недоволството скоро щеше да заглъхне до обичайния примирен ропот.
— Видяхте ли? — говореше един стар мигри на внучетата си. — Какво разправях аз на баща ви през цялото време? Има начин да се измъкнем от Вулкан. И да зарежем говняната Компания.
Синът му и снаха му подминаха неприличните изрази и кимнаха на децата си. Старият беше прав.
— И както винаги съм казвал, тъкмо Миг ще натика договорите ни с Компанията направо в гъ…
— Татко — не издържа снахата.
— Разкажи ни за него, деде — обади се едно от децата. — Разкажи ни за Миг.
— Ами, първо, той е един от нас. Скапан бачкатор. А после се чупил извън този свят. Но никога не ни забравил, и един ден…
— Ох, не знаех, че съм служил с Изкупителя — заяви Алекс, поклони се церемониално и подаде халбата с бира на Стен.
— Млък! — изръмжа Стен.
Бет се изкиска.
Глава 33
— Моля за извинение, сър — заговори Съветникът. — Но вие просто нямате представа какво става навън. Лъжи. Слухове. Всяко мигри е готово да ти пререже гърлото.
— Глупости — отвърна баронът. — Нормална фаза в поведението на мигритата.
Съветникът седеше в градината на Торесен и всеки момент очакваше брадвата да се стовари върху врата му. Но очакванията му не се сбъдваха. Просто си седеше тук с питие в ръката и си говореше с барона. А това не се случваше често, когато Торесен викаше при себе си служител. Особено при всичките тези приказки, които се ширеха по адрес на Съветника.
— Поканих те тук — каза Торесен, — заради добре известната ти откровеност.
Лицето на Съветника засия.
— Както и за — допълни Торесен — определени, как да се изразя, да речем — необосновани твърдения за недискретност от твоя страна.
Лицето на Съветника помръкна. В края на краищата все пак се оказа уловка.
— Има обвинения — продължи Торесен, — че си бъркал доста дълбоко в кредитите на мигритата.
— Аз никога… — почна Съветникът.
Торесен вдигна ръка да го укроти.
— Това не е изненадващо — каза Торесен. — Винаги се е правило. Съветниците винаги са си взимали по нещо в повече заради вярната си служба, без да ощетяват Компанията, и отделни трудови договори са се удължавали без излишни счетоводни разходи.
Съветникът се отпусна малко. Формулировката на барона беше точна. Неформална система, която действаше от векове.
