объркаха. Неколцина се опитаха да се обърнат и да отвърнат на огъня, но Стен сипеше огън отляво надясно и после — пак наляво. И само след миг всичко приключи и на пода лежаха двадесет мъртви социопатрули.
Стен скочи долу и пристъпи към отрепите. Те заизлизаха от скривалищата си, зашеметени. Едно от момчетата пристъпи предпазливо напред.
— Кой е водачът ви? — попита го Стен.
— Аз — чу се женски глас зад него.
Той се обърна към жената, излязла иззад сандъците… и замръзна.
Беше Бет.
Тя пропадаше. И пропадаше. И крещеше името на Стен. Всеки мускул по тялото й се бе напрегнал в очакване на сблъсъка. Дете, потъващо в своя кошмар.
А после дойде мекотата. Като падане върху мека възглавница, но тя продължи да пропада. А възглавницата постепенно започна да се втвърдява и тя стигна до… дъно? И бе отхвърлена нагоре, преобърна се, веднъж, два пъти. И запропада наново. По-бавно.
Докато накрая не се озова увиснала сред въздуха над огромна машина. Гравитационен асансьор на Маклийн, използван от работниците за вдигане на тежко оборудване през проходите.
Внимателно се смъкна от невидимата „възглавница“ и скочи на пода. Присви очи в мрака. Нищо. Извика Стен. Високо горе над нея се чуха звуци, после надолу се спусна лъч светлина. Някакъв патрул насочи оръжието да стреля към нея и тя скочи встрани. Изправи се и побягна.
Бет лениво се протегна в леглото и се сгуши до Стен.
— Никога не бях си помисляла…
Той спря думите й с целувка. Придърпа я към себе си.
— Какво има за мислене? Живи сме.
Айда крачеше напред-назад и хвърляше гневни погледи към вратата на жилището на Стен. Беше много сърдита.
— Направо страхотно — озъби се тя на Алекс. — Оная само мига като някаква кукла. Боец на „Богомолка“, глупости! Най-обикновен любовник.
— Ти не си ли тръпнала от любов, моме?
Айда изсумтя, но не си направи труда да му отговори.
— Нали всички знаеме за Бет — добави Алекс.
— Да де — сопна се тя. — Всички си знаем психопрофилите. Както аз знам, че още плачеш за курабийките на майка си. Но това не означава, че съм длъжна да приема старата ти майчица в екипа.
— Виж сега, недей ми обижда мамчето. Нейната ръчица да имах, щях танк да спра.
— Разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам аз. Ти бъркаш. Бъркаш като малко дете.
— Защо да бъркам?
— Щото ти обяснявам аз. Питай Стен.
Айда изсумтя, но после се ухили.
— По дяволите! Я дай една бира.
— Нямаме никакъв шанс — замоли го Бет. Хайде просто да се махнем. Да напуснем Вулкан. Както сме си мечтали винаги.
Стен поклати глава.
— Не мога. А дори и останалите да ми разрешаха, не мога. Торесен…
— Прати го по дяволите тоя Торесен!
— Точно това смятам да направя.
Бет понечи да му каже, че убийството на Торесен — дори и да успее — няма да върне семейството му. Но това беше очевидно. Стен въздъхна.
— Как мога да ви помогна?
— Ти водиш тази банда, откакто… напуснах?
Бет кимна.
— Ако съдя по това, което видях, те са много добри.
— Не толкова добри, колкото бандата на Орон — каза тя. — Но в момента са най-добрите. Въоръжени сме и не бягаме, както правеше Орон.
— И другите банди отрепи ви уважават?
— Да.
— Добре. Искам да уредиш среща.
— Среща? Защо?
— Слушай. Ще ти обясня.
Главатарите на отрепите се споглеждаха напрегнато. Въпреки всички уверения на Бет все още имаха опасения. Това събиране можеше да се окаже нагласено от социопатрулите… или да е опит да установят контрол над тях.
Бяха петнадесетина и се бяха разположили около огромната маса. Мърмореха и се стараеха да не издадат възхитата си от луксозната трапезария.
За място на срещата беше избран един нов ресторант, който бе предвидено да бъде официално открит след ден-два. Последните заварени обслужващи роботи пърхаха из залата, поднасяйки на отрепите деликатеси, предназначени за екзеците. Айда го беше намерила, след като Стен й каза, че му трябва впечатляващо място за сбирката за водачите на банди, някакво място, с което да им покажат колко силен е екипът на „Богомолка“. Най-напред Айда беше проникнала в кадровия компютър и бе въвела нареждания целият бъдещ персонал на ресторанта да остане по досегашните си работни места. С помощта на още няколко набрани клавиша въведе информация, че строителството на ресторанта е забавено сериозно поради липсата на необходими материали. А като допълнителна мярка за сигурност Стен бе накарал няколко строителни робота да поставят пред главния вход табела: ОПАСНО. НЕ ВЛИЗАЙ. ЗАД ВХОДА ВАКУУМ.
Бет седеше в челото на масата. До нея седеше Стен. Тя вдигна ръка за внимание и стана.
— Огледайте всички ни — каза тя. — Вижте тези лица около масата.
Озадачени, те го направиха.
— За пръв път водачите на всички банди са се събрали на едно място. Нещо повече, все още никой не е прерязал нечие гърло.
И наистина беше така. Но вероятно нямаше да е за дълго. Поне според някои от присъстващите.
— Помислете си какво означава това. Всички ние — заедно. Една обединена сила от триста, може би четиристотин отрепи.
Вълнение в залата.
— И как ни е файдата? — изръмжа един от главатарите, казваше се Патрис.
— На пръв поглед — отговори Бет — никаква. Всички ние срещу Социопатрула би означавало само малко повече плясък в блатото от обичайното. На пръв поглед.
— Кой говори, че ще тръгваме срещу патрула? — попита друг от бандитските шефове, Флин.
Бет посочи Стен.
— Той.
Мърморенето премина в силно ръмжене.
— Това е Стен. Чували сте за него. Той беше с Орон.
Още по-силно ръмжене.
— Стен е бил извън този свят. Извън Вулкан. А сега се е върнал, за да ни помогне.
Внезапна тишина. Най-вече заради невероятно дебелата лъжа.
— Всички сте чули какво се случи с моята банда, нали? — каза Бет.
Кимания.
