— И също така сте чули какво се случи с тъпаците патрули, които за малко щяха да ни спипат?
Бавни кимания. Досещаха се накъде бие.
— Стен ги изби — каза Бет. — До един. Ако не беше този, който твърди, че е, щеше ли да бъде възможно това? Щях ли да съм тук сега и да разговарям с вас?
— Тя е права — отбеляза Патрис. — Най-добрият ми бегач ми донесе, че е видял как изнасят скапаните им трупове.
Флин изсумтя презрително.
— Герой значи. Голяма работа. И кво иска от нас?
Стен се изправи. Някой изшътка.
— Много просто — каза той. — Просто ще завземем Вулкан.
Усилията да бъде свалена властта на Вулкан започнаха с поредица от така наречените от Доктора „сиви ходове“.
— Искаме да усилим недоволството сред мигритата — поясни той. — След което да им внушим, че Компанията е уязвима.
Доктора смяташе препоръчаните от него сиви ходове за най-добрата си работа досега. Йоргенсен беше на мнение, че това са мръсни номера, а начинът, по който ги нарече Алекс, беше съвсем нецензурен. Само Айда остана очарована. В този план тя виждаше безкрайни възможности да разгърне таланта си.
— Това ще трябва да почака — каза й Стен.
— Защо? Мога да накарам този компютър да запее всяка песничка, която си поискам.
— А проект „Браво“?
Айда въздъхна.
— Добре де, почти всяка.
Доктора я изгледа гневно.
— Ще започна с радиопредаванията — изръмжа тя.
Дори Доктора остана впечатлен от устройството, което тя успя да сглоби. То зае цяла заседателна зала на борда на стария лайнер. В основата си представляваше най-обикновен радиопредавател, натъпкан с достатъчно енергия, за да изкара Вулкан от орбита. Тя го включи към миниатюрния си компютър от „Богомолка“ и го настрои за следене на радиоемисията на Компанията, предназначена за новини и развлекателни предавания за мигритата.
— Завъртаме това лостче — обясни им тя — и сме на тяхна вълна. Всичко, което казваме оттук, ще звучи като излъчено от тяхната станция.
— Искаш да кажеш, нещо от рода на „Торесен се чука с ксипаки“? — попита Стен.
— Малко по-фино — намеси се Доктора. — Идеята е да го направим да звучи така, сякаш е одобрен от Компанията текст.
На лицето на Стен се изписа недоумение. Той махна ръка с отвращение.
— Както и да е — каза Доктора. — Аз ще се погрижа какво точно да говорим. Ти просто се погрижи за твоята работа.
Стен и Бет минаха покрай входа на фабриката. Вървяха бавно, като две мигрита, току-що излезли от смяна и запътили се за наркобира. От фабриката излязоха няколко работници и се качиха на транспортната лента до тях.
Стен сръга Бет с лакът и каза високо:
— Погледни. Това беше Поддържащ цех Двайсет и три, нали?
— Да — отвърна Бет. — Той е. Чух за това място.
Стен поклати глава.
— Нещастни тъпаци. Сигурен съм, че няма да щат да бачкат тук. Както и да е. Предполагам, че Компанията ще измисли някакъв лек.
Едно набито мигри ги изгледа сърдито.
— Лек ли? От какво лек?
Стен и Бет небрежно се обърнаха към него.
— О, и ти ли бачкаш тук?
Мигрито кимна.
— Няма нищо — каза Бет. — Нищо не исках да кажа.
Набитото Мигри и колегите му се скупчиха около тях.
— Казвай де!
Стен и Бет изглеждаха малко нервни.
— Кажи им — подкани я Стен. — Но не направо, моля те. Да не ги обидим.
— Кво ви става бе? Кво искаш да кажеш с това „не направо“? Кожна треска ли сме хванали, или кво?
Бет сръга Стен.
— Да се махаме оттук. Да не стане някоя беля.
Стен понечи да се отдалечи, но спря.
— Виж, все някой трябва да им го каже. — Обърна се към смутените мигрита. — Ние работим в Мигрантския здравен център.
— Е, и?
— Ами напоследък идват наистина странни случаи оттук. — Той посочи фабриката, от която мъжете току-що бяха излезли.
— Кви случаи?
— Не е ясно — каза Бет. — Май има нещо общо с разтворите, които използвате тук.
Мигритата се вкочаниха.
— Какво им е лошото на разтворите? — попита набитият мъж.
— Не може да се каже. Изглежда, е някакъв вирус. Поразява само мъже.
— И какво им прави?
Стен сви рамене.
— Как да го кажа… те просто нямат много сексуален живот напоследък.
— И вероятно никога няма да имат — подхвърли Бет.
Мигритата се спогледаха.
Стен стисна Бет под мишницата и я дръпна по-надалече. После извика през рамо:
— Всичко добро, момчета.
Мигритата дори не забелязаха как двамата скочиха през перилото и бързо се запътиха към друга лента. Изглеждаха много импотентни.
Айда мигаше невинно до микрофона. Доктора седеше до нея и поглеждаше в бележките си, за да се увери, че говори каквото трябва, с вдъхваща възможно най-голямо недоверие интонация.
— Преди да изпълним следващата молба, скъпи приятели работници, имаме за вас едно съобщение. То е от Здравния център. Служителите там са много притеснени от появилите се напоследък слухове. Глупави слухове, впрочем. Свързани са със заразяването на течности в Поддържащ цех Двадесет и три… Ох, извинявайте… исках да кажа с незаразяването на течности… Както и да е. Този слух е напълно неоснователен, както ни уверяват от Здравния център. И няма никакви причини за тревога. Абсолютно невярно е, че причинява импотентност сред мъжете… Поправка. Всъщност няма никакво заразяване… Но и да имаше, то не би могло да увреди мъжката потентност. Ъъ… мисля, че това е всичко. Сега нашият следващ избор е…
Айда превъртя ключа и оригиналната емисия загърмя в студиото. Точно в началото на поредната песен. Тя се обърна към Доктора и се ухили.
— Как беше?
— С удоволствие си представям нещастните страдащи мигрита.
На следващата смяна в поддържащия цех на работа дойдоха само осем мигрита от персонала. След
