скала, оформен отвън като миниатюрен звездолет. Само дето, разбира се, не разполагаше със собствен двигател. Осигуряваше им го влекачът. Поради което всички ругаеха Айда, докато тя се мъчеше да направлява рудния влекач.
— Вината не е моя — оплака се тя. — Проклетият бръмбар няма мозък колкото и на микроб.
— Недей обижда животинката — каза Алекс. — Ти май нямаш мозък… О! По дяволите, моме!
Айда им се ухили. Този път силният трус беше нарочен.
— Май е по-добре да си затворим устата — каза Стен — и да я оставим да кара.
Айда пак се наведе над клавишите. Най-сетне влекачът започна да откликва по-гладко на командите. Балванът до тях се отмести на по-безопасно разстояние. Двигателните дюзи на „бръмбара“ засвяткаха и те бавно се понесоха след него, към Вулкан.
Стен беше измислил съвършения начин за проникване. Вулкан изпращаше на рудния свят, на който цялата работа се извършваше от роботи, само автоматични влекачи. Един балван наблизо превозваше екипировката им.
В последната фаза на приближаването до Вулкан Айда набра няколко клавиша на компютъра, обгръщайки ги с електромагнитно поле, за да заблуди копоите на Вулкан, след което допря пръст до устните си — излишно предупреждение да пазят тишина. Една капсула на органите за сигурност подуши около тях и дадоха на бръмбара-влекач разрешение за кацане.
Тласък, тихи ругатни и влекачът ги помъкна към зейналия порт. После „тряс“ — и се озоваха долу.
— По дяволите, Айда — изстена Йоргенсен. — Няма ли у теб капка човечност?
— Точно това й е проблемът — вметна Доктора. — Има прекалено много.
Понесоха се по огромния улей към тътена на гигантските метални зъби.
— Тук трябва да слезем — каза Стен. — Бързо.
Взривиха отвора и се измъкнаха. Само на стотина метра пред тях ги очакваха гигантските челюсти на трошачката. Стен и Айда бързо отвориха втория балван и заизмъкваха оборудването. Йоргенсен потупа раницата на гърба си. Вътре Фрик и Фрак запищяха да ги пуснат на свобода.
Понесоха багажа встрани от движещия се конвейер, след което се плъзнаха след него.
— Другия път — заяви Айда, докато товареха вещите си на грависледа — ще караш ти.
— Не мога — отвърна Стен. — Мисля, че ми счупи ръката.
Присви се под замахналия й юмрук и скочи на седалката за водача на шейната. След като се качиха и останалите, превключи управлението на шейната на ръчно и пое към скривалището им.
Беше го забелязал още докато беше с отрепите. Беше нещо много повече от обикновено скривалище. Беше истински дом, напълно подсигурен с храна, пиене и транспорт. Йоргенсен подсвирна и каза:
— Императорът май не ни мисли лошото.
Дори Доктора подхлъцна пред находката на Стен. Стояха в главната бална зала на луксозен пътнически лайнер. Беше от ранните времена на междузвездните пътешествия, когато пътуванията бяха траели месеци и конкуриращите се лайнери се бяха хвалели с удобствата, които осигуряваха за своите състоятелни пътници. Имаше конференти зали, зали за събирания и още няколко бални зали като тази, с бляскави канделабри и излъскани подове. Сред идеалния вакуум около Вулкан всичко си стоеше така, както Компанията го бе оставила преди векове, когато корабът бил използван, за да се осигурят квартири за екзеците, упражняващи надзор над строителството на Вулкан. Беше изкупен от някаква западнала корпорация, занитен на мястото си и след това изоставен, когато Вулкан беше започнал да се разраства.
Стотици метри нагоре, близо до тавана на балната зала, Фрик и Фрак се рееха — писукаха от удоволствие и се наслаждаваха на свободата, която си бяха върнали.
— Е — каза Айда, — щом на прилепите им харесва, смятам, че всичко е наред.
Не се зарадва особено, когато Стен й показа корабния компютър и я подкани да се залови за работа.
— Толкова е тъп и примитивен — каза тя. — Направо е за музея.
Животът беше натъпкал достатъчно дипломатичност в главата на Стен, за да може да съобрази кога да си отваря устата и кога — не. Скоро тя вече се беше навела над пулта и се бе заела с деликатната задача да го накара да ги прикачи към централния компютър на Вулкан.
— Както разбирам — каза Доктора, — първата ни цел е да започнем да наемаме новобранци.
Той разположи тантурестото си тяло в креслото и крачетата му увиснаха над пода. Седяха в капитанския апартамент и нагъваха храната на екзеците, която Айда им беше поръчала чрез компютъра.
— Значи — каза Алекс — аз още не мога да думна всичко, така ли?
— Търпение, Алекс — каза Стен. — И на това скоро ще му дойде ред. — Обърна се към Доктора. — Не можеш просто така да се приближиш до някое мигри и да го мушнеш с пръст. Ще си помисли, че си шпионин на Компанията, и ще побегне.
Йоргенсен се оригна и подхвърли две стафидчета на Фрик и Фрак.
— Дайте ми малко входящи данни и ще видя какво мога да изровя.
Стен поклати глава.
— Не. Просто ще започнем с отрепите.
— Ако се съди по това, което ни разказа за тях — вметна Айда, — те просто ще се опитат да ни прережат гърлата.
— Предложение? — намеси се Доктора.
Стен се изненада. Доктора винаги изтъкваше факти. Никога не питаше. После осъзна, че въпреки многобройните им заседания, антропологът все още се мъчи да осмисли сложната ситуация на Вулкан.
— Стреляме.
— Не, не. Няма да искате да ги застреляте.
— Искам да кажа… О, по дяволите! Давай нататък.
— Това, което може би ще се наложи да създадем, е някакъв свръхценностен образ. Някой, на когото да подражават.
— Не схванах.
— Има си хас. Слушайте, ще ви обясня…
Не се наложи да чакат дълго, за да включат плана на Доктора в действие. Айда се беше включила в компютърната система на Щаба на социопатрула, прикачи следящо устройство към нея и остави инструкции на корабния компютър да я събуди в подходящия момент.
Бяха заклещени здраво. Всички изходи бяха запушени и социопатрулът придвижваше подкрепления. Бандата отрепи беше голяма, въоръжена с тежки оръжия за борба с безредици и се подчиняваше с почти военна дисциплина на резките команди на водачката си.
— Вие тримата — зад онези сандъци. Ти и ти — там.
Чу се силно дрънчене — социопатрулът заблъска вратата на външния люк. Водачката се огледа. Това беше единственото, което можеше да направи. Само след няколко минути всички от бандата щяха да загинат. Тя зае позиция зад камарата сандъци и зачака.
Ново дрънчене и главната врата се взриви сред дъжд от метални парчетии. Крясъци на ранени. Водачката изстреля огнен залп към нахлуващите през прага силуети. Зад нея отекна разпокъсан огън — останалите от групата й стреляха. Безнадеждно. Патрулите настъпваха зад прикритието на огромен брониран щит.
Над главите им се чу вик:
— Залегни!
Водачката вдигна очи и видя как някой скача през вентилаторната шахта върху високата камара сандъци. Мъжът се озова зад настъпващия клин на социопатрулите. Тя вдигна оръжието си. Отново се чу вик:
— Залегни!
Тя се хвърли на пода, а Стен засипа патрулите с огнения порой на своя уилигън. Атакуващите се
