Рюкор даде сигнал на теха да я подкара.
— Следи жизнените му данни — предупреди го тя. — Дори ако само трепнат, веднага изключи сондата.
— Ще се оправя — каза Махони.
Рюкор неохотно напусна лабораторията заедно с теха. Махони се върна на сондата и започна да превключва.
Лицето на Орон се вкамени и папката се разпиля. Стен започна припряно да събира страниците, пръснати по пода. Дори не четеше това, което бе по тях, но умът му ги регистрираше като образи.
Махони се изруга наум, докато застопоряваше образа на всяка страница на екрана. Пръстите му тромаво зашариха по клавишите и той започна да сваля разпечатки от екрана. Скапаняк… през цялото време всичко беше било в мозъка на Стен!
Глава 29
Махони стоеше мирно пред Императора.
— АМ2 — прошепна Императорът. — Да. Да, напълно логично. Той вече може би е в състояние…
Вдигна глава към Махони, озадачен за миг, и добави:
— Свободно, полковник.
Махони зае стойка „свободно“.
— Ти ми съобщи фактите — каза Императорът. — Торесен, изглежда, е на ръба да създаде по изкуствен път Антиматерия Две. Това е проект „Браво“. Чудесно. Сега, какви са усещанията ти? Предположенията? Дори чиста интуиция.
— Империята съществува благодарение на Антиматерия Две — каза Махони. — Вие контролирате източника. Никой освен вас не знае къде е този източник. Следователно…
— Аз съм Императорът — каза Императорът. — АМ2 ме прави такъв. И тъй като съм с ума си, и тъй като съм… винаги, осигурявам абсолютна стабилност на галактиката.
— А Торесен смята, че може да ви измести — каза Махони.
Императорът поклати глава.
— Не. Подценяваш Торесен. Баронът е коварен човек. Ако успее да произведе АМ2 — което, между другото, никой не знае как да направи, дори и аз — това все пак ще е по-скъпо от онова, което мога да осигуря аз.
— Тогава каква е играта? — попита Махони.
— Вероятно изнудване — каза Императорът. — За него би било много по-евтино и по-изгодно да заплашва. Ако всеки знае как да произвежда АМ2, тогава от мен няма нужда. Разбира се, той не е достатъчно умен, за да разбере, че разпространението на това знание би означавало Империята да рухне. Което никой, дори самият Торесен, не желае. Но междувременно трябва да се подготвим Торесен изведнъж да поиска много висока цена за нещо.
— Което би било?
— Това няма значение — каза Императорът. — Така. Използвай екип на „Богомолка“. Първо, предизвикай бунт. Второ — да се залови Торесен… жив, нали разбираш?
— Слушам, сър.
— След това, щом Вулкан въстане, аз официално ще бъда принуден да изпратя Имперската гвардия да възстанови реда. Естествено, ще бъде избран някой друг да оглави Компанията на мястото на Торесен.
Императорът взе някакво питие, отпи, намръщи се на вкуса му и го остави на масата. Отново погледна Махони и повдигна едната си вежда.
Махони отсечено отдаде чест, обърна се кръгом, отиде със строева стъпка до вратата и излезе. Императорът огледа замислено питието си. Да, той се беше погрижил за всичко. Сега беше ред на Махони.
Глава 30
Стен и останалите членове на екипа му се бяха събрали около масата за съвещания.
— И така — каза Махони, — с миналото на Стен на Вулкан този екип изглежда логичният избор за задачата. Що се отнася до самата задача, аз я виждам като програма от четири стъпки…
Стен дори не се поколеба, когато Махони ги бе попитал дали приемат доброволно участието си в мисията. Той имаше специална причина да го желае и дори останалите от екипа му да бяха отказали, щеше да намери някакъв начин да си пробие път.
Да. Много специална причина. Когато Махони бърникаше из мозъка му, беше пропуснал нещо. В папката. Не че имаше някаква причина да го забележи. Беше озаглавено: ЗОНА ЗА ЗАБАВЛЕНИЯ 26: РЕЗЮМЕ НА ДЕЙСТВИЯТА. Реда. Торесен бе заповядал неговото унищожение. И беше убил семейството на Стен.
Махони завърши, огледа членовете на екипа и очите му се спряха на Стен.
— Някакви въпроси?
— Не, сър — отвърна Стен. — Никакви въпроси.
ЧЕТВЪРТА КНИГА
ЗАВРЪЩАНЕ НА ВУЛКАН
Глава 31
Торесен беше доволен от себе си. Крачеше из градината и се спираше от време на време да се порадва на някое цвете. Имаше няколко дребни неразбории, но дотук всичко вървеше според плановете му. Вече не се безпокоеше от евентуалните заплахи от страна на Императора. Всички възможни пробойни за изтичане на информация бяха запушени. Дори малката дреболия с онова мигри Стен.
Стен беше мъртъв. В това Торесен беше абсолютно сигурен. Той току-що бе получил последната информация от своята свръзка на Първичния свят.
— Преодолях защитата на Гвардията — похвали му се Крокър. — Тъй че това е пряко от техния компютър.
— Какво означава то? — попита го баронът. — Освен че ще искаш да ме оскубеш още?
— Означава, че Стен е елиминиран със сигурност. Бил е убит по време на една много неприятна авария по време на учение. Една жена боец също е загинала.
Торесен се усмихна. Колко изгодно. Последният транш от хонорара на наемния убиец отпадаше.
— Добра работа. А какво откри във връзка с моите отношения с Императора?
— Тук сте изряден — каза Крокър. — Последния път, когато е имало оплакване — и то по незначителен повод, — Императорът е наложил лично порицание на оплакващата се страна. Заявил е, че не иска да се занимава с компромати към истински патриот като вас.
Торесен откъсна едно цвете. Помириса го. Виж, на последното изобщо не вярваше. Беше сигурен, че Императорът играе някаква игра. Но това не го притесняваше. Единственият начин, по който можеха да му играят, беше изчакването. А проект „Браво“ беше почти пред завършване.
Да, баронът имаше предостатъчно основания да е доволен.
Глава 32
Бръмбарът-влекач килна огромния балван в стоманената си хватка и го дръпна към другия. Айда, която се бореше с контролните клавиши изруга. Балваните се блъснаха. Стен и останалите се удариха във вътрешната скална стена. Последва нов силен тътен.
— Няма ли да го пуснеш това проклето нещо да тръгне? — изрева Стен на Айда. — Така ще ни направиш на соева кайма.
— Опитвам се — викна Айда и продължи да натиска клавишите.
Стен и останалите членове на екипа бяха в балвана. Всъщност той представляваше огромен кух къс
