Внезапният отказ на неквалифицираните мигрита от участие в нашата програма по жалбите е сведен до знанието ми. По наше мнение, тревогата заради малката банда злоумишленици, назоваващи себе си „Свободен Вулкан“, е прекомерна и неоправдана, тъй като вече сме в състояние да преустановим терора.
Екзекутивите по сигурността вече локализират основните зони, в които липсва такова участие в комисиите по жалби, тъй като отказът от участие очертава разположението на злоумишлените елементи. Незабавно да последват подходящи, възможно най-сурови мерки. Категорично се препоръчва на всички Съветници да накарат работниците, чието благосъстояние зависи от техните усилия да разберат, че веднага щом на тези злодеяния бъде сложен край, онези, които са ги подклаждали, налагайки своята перверзна система на „правосъдие“, също ще бъдат сурово наказани.
— Мина ми през ум — каза Айда, докато раздаваше чашите с алкохол — че между нас тук няма човек, с когото родителите му биха искали да имат нещо общо.
— Някои от нас — отвърна сухо Бет — са хора, които преди всичко сами не биха искали да имат нещо общо с родителите си.
— Да не сме нещо сърдити, моме?
— Родители ли? — изпищя Фрик. — Какво я интересува колонията, нашата колония? — Фрак изписука в знак на съгласие.
— Вие, човеците, ако не нанасяте рани на себеподобните си — каза Доктора, — нямате търпение да наранявате самите себе си, не е ли така?
Стен се заинтересува от темата.
— Как пандите се оправят със своите родители, Докторе?
— Това при нас не е фактор. Първо, в размножителния процес мъжкият откъсва члена си след копулация и бързо — „кърви“ май е подходящ аналог — до смърт. — Мустачките на Доктора леко потрепнаха. — Щом малкото се зачене, в женската то съществува… аа, като паразит, докато се роди. Раждането естествено става в момента на смъртта на женската.
Бет примигна.
— Това не ви оставя много възможност за сексуален живот, нали?
— Понякога съм се чудил защо всъщност човешкият мозък не се намира под пъпа — отговори Доктора. — След като повечето мисъл у човеците се занимава с точно тази област от физиологията ви. Но за да отговоря на въпроса ти, тези от нас, които са сериозно загрижени за своето бъдеще, се кастрираме навреме. Тази операция, освен всичко друго, увеличава продължителността на живота ни със сто земни години.
Стен не можеше да реши дали да се разсмее, или да се притесни.
— Аха, сега разбирам — намеси се Йоргенсен. — Значи крачиш нагоре по пътя. Пред теб е мишената. Залягаш зад някой храст, пръскаш прозореца, после на зигзаг до вратата, отваряш я с ритник, хвърляш гранатата, стреляш и викаш: Мамо, прибрах се!
— Бе не разбирам какво толкова сте се загрижили — каза Алекс. — Никой от нас няма да излезе жив от „Богомолка“. — Той допи питието си и мина на второ. Не изглеждаше особено притеснен.
Пот капеше от челото на Съветника по разкъсаната му, оцапана роба.
— В тази история просто няма нищо вярно. Моето отношение към вас, мигритата…
— Ние можем да използваме тая дума — прекъсна го един мургав мигри, — но това не значи, че в твойта уста звучи на място.
— Извинете. Вие сте съвсем прав, разбира се. Но… честна дума, никога не съм си позволявал да лиша никой… мигрант работник от справедливо спечеленото от него време за личното му добруване. Тази версия е измислена от враговете ми.
Петимата водачи на ядра го изгледаха с неверие.
Стен ги наблюдаваше, скрит зад паравана в края на изоставения склад, където се провеждаше импровизираният „съд“. Стори му се интересно, че вече не изпитва толкова силна омраза към стария си познайник, Съветника. От друга страна, нямаше никакво желание да се намесва.
— Можете да проучите досието ми — продължи Съветникът. — Винаги съм бил известен със своята порядъчност.
Горчив смях заглуши това, което се канеше да каже.
— Това ще го зарежем засега — каза Алвор. — Все още остава фактът, че назначаваше мигрита на смени, при които да загинат, само защото отказваха да ти дадат това, което искаш от тях. Познавам двама, дори трима, които си изпратил за прогаряне на мозъка.
Мигрито в края на масата, който до този момент гледаше Съветника безмълвно, изведнъж се изправи.
— Имам въпрос, момчета. Искам да го поставя лично на Негово говнярство. Какво поиска от моята Жанис, та я принуди да се чупи и да избяга при отрепите?
Съветникът облиза устни. Мигрито го сграбчи за косата и го надигна от стола.
— Не отговори на въпроса ми.
— Ами… това беше… просто опитът ми за общуване беше разбран погрешно.
— Общуване. Тъй ли? Тя беше само на десет.
Стен се изправи. Но мигрито, който беше хванал Съветника, отстъпи назад и само погледна останалите водачи на ядра.
— На мен повече не ми трябва, по дяволите! Гласувам „виновен“.
И целият хор съдебни заседатели изрази съгласие.
— Единодушно — обяви Алвор. — Каква е присъдата?
Стен изрита паравана.
— Предайте го на приятелите му. Навън.
Съветникът се ококори. Кой беше този? А после закрещя и се задърпа, когато водачите на ядрата го докопаха. Разтвориха двойната врата и го изхвърлиха навън. Съветникът залитна, олюля се и се озова в ръцете на чакащата навън тълпа работници.
Алвор затвори вратата. Но звуците на озверената тълпа отвън бяха твърде красноречиви.
Това беше първият съд.
— Също като бутане на домино — каза Стен. Двамата с Алекс се бяха запътили към кораба. — Още три цикъла и ще можем да престанем да се крием зад храсталаците, да започнем революцията и да накараме Гвардията да се размърда.
— Недей да броиш яйцата преди да са се измътили.
— Какво значи това, по дяволите?
— И аз не знам.
— Няма ли най-после да заговориш нормално, по дяволите?
— Просто си отпуши ушите, момко.
— Виж сега. Подготвили сме всичко. А — съпротивата е налице. Б — започваме да налагаме правосъдие за греховете и избиваме всеки екзек и всеки смотан тех, който може да брои до повече от десет.
— Дотук всичко е наред.
— В — правим оръжия и обучаваме мигритата как да си служат с тях. Г — избираме свое алтернативно правителство, точно както ни научи инструкторът. И накрая, Д, плесваме ръце след три цикъла и революцията почва.
Алекс метна пушката си на рамо — този сектор вече беше достатъчно сигурен, за да могат мигритата свободно да ходят из него въоръжени — и спря.
