ПЪРВА ФАЗА ИЗПЪЛНЕНА. НА ВУЛКАН ЦАРИ ПЪЛНА БЪРКОТИЯ. МОЛЯ ЗАПОЧНЕТЕ ВТОРА ФАЗА.
Императорът си пое дълбоко дъх.
— Изпратете незабавно Гвардейски Първи и Втори щурмови съгласно Операция „Браво“, полковник.
Глава 35
Баронът се взираше във фигурата на екрана. Намръщи се. Беше му позната. Набра няколко клавиша и камерата се приближи към Стен. Торесен огради кадъра в рамка и го замрази. Огледа внимателно лицето на Стен. Не. Не го познаваше. Натисна клавишите, указващи на компютъра да порови в паметта за възможна идентификация. С малко повече късмет можеше да се окаже просто някое мигри с голяма уста и малък мозък. Неизвестно защо обаче Торесен не беше сигурен, че ще излезе точно така.
Моделът на Айда на лабораторията на проект „Браво“ приличаше на сив ципест балон, наполовина пълен с вода в единия край. Нямаше какво много да му се проучва: Айда все още не беше преодоляла защитата.
Членовете на екипа, заедно с Бет, гледаха тъпо модела. Стен, Алекс и Йоргенсен бяха облекли, за пръв път, откакто бяха дебаркирали на Вулкан, фототропните камуфлажни униформи на „Богомолка“. Айда и Бет се бяха пременили в комбинезони на техове Първи и Трети клас.
Нямаше какво да си кажат. Никой от тях не се интересуваше от насърчителни слова. Нарамиха раниците си и мълчаливо се качиха в грависледа. Стен го подкара и се понесоха лудешки из коридорите на Вулкан.
След като мигритата наизлязоха по улиците, Вулкан бързо се сгромолясваше. По видеоекрана на барона пробягваха разпокъсани кадри на единични сражения, плячкосване и сразени социопатрули.
Баронът изключи екрана. Беше безнадеждно. Нищо не можеше да направи, за да потуши въстанието. Можеше само да го остави да догори, след което да се опита да си възстанови рухналата империя.
Примигна сигнал за внимание. Торесен за малко щеше да го пренебрегне. Просто поредният рапорт на изпадналата в истерия охрана. Не, трябваше да отговори. Включи компютъра.
Сърцето му се вледени. Компютърът беше идентифицирал водача на мигритата. Стен. Но той беше… Как?… И тогава баронът осъзна, че този свят наистина отива към края си.
Имаше само една възможност: Стен; Гвардията; проект „Браво“. Императорът знаеше и Императорът беше предизвикал въстанието на мигритата. Стен беше част от екип на „Богомолка“.
Торесен отчаяно затърси изход. Какво можеше да стане по-нататък? Как трябваше да реагира той? Това беше. Императорът просто търсеше повод да изпрати войскови десант. От Торесен се очакваше да помоли за помощ. Щяха да го арестуват, проект „Браво“ щеше да бъде разкрит и…
И тогава Торесен се сети. Трябваше да отиде в лабораторията. Да прибере най-важните файлове. Да унищожи всичко останало и да избяга. Все щеше да може да постави Императора на мястото му, докато държеше в ръцете си тайната на АМ2.
Той стана и тръгна към вратата. Но спря. Още нещо. Имаше още нещо. Императорът сигурно беше заповядал лабораторията да се унищожи. Стен и екипът му сигурно в момента бяха на път за там. Забърза се към комовидеото.
На екрана се появи изплашената физиономия на шефа на сигурността.
— Сър!
— Трябват ми всички мъже, които можеш да събереш. Тук. Веднага! — изрева Торесен.
— Слушам, сър.
И изчезна. Торесен започна да мисли трескаво. Имаше ли още нещо? Още някоя предпазна мярка? Усмихна се криво, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади малка червена кутия. Напъха я в джоба си и хукна към вратата.
Глава 36
Фрик и Фрак кръжаха високо над палубата на лабораторията на проект „Браво“.
Не ги забелязваше никой. На Вулкан в края на краищата нямаше нито птици, нито гризачи. Човешкото око не вижда това, което не разбира.
Постовият офицер на охраната огледа ноктите си. Беше ги изгризал набързо през последната смяна. И систематично изтезаваше всеки патрул на двадесет метра околовръст. Не му оставаше нищо друго, освен да се поти и да си пресмята проблемите.
А те бяха много. Да пази една лаборатория, за чието предназначение нямаше никаква представа, от достъп на външни лица. Плюс тъпите мигрита, които напоследък се бяха побъркали — най-добрият му приятел извън смяна беше намерен с половинметров нож в гърдите. А току-що го бяха предупредили, че самият барон Торесен е тръгнал насам.
А последното, което му липсваше, бяха пощурелите компютри. Погледна екрана. Блъсна го с тлъстия си юмрук, просто за проба. Нищо не се промени. Скапаната апаратура продължаваше да засича странни летящи обекти в самата лаборатория.
Постовият офицер започна да се чуди защо изобщо беше приел да работи за Компанията. Щеше да си му е много по-добре, ако си беше останал шеф на тайната полиция на родната си планета. Вдигна поглед към двамата техове, които се тътреха по коридора към него.
Дебелата техничка първи клас се набута в офиса му и вдигна горната си устна. „Ега ти скапаният кеф — помисли си той. — Дизел-лесбийка. Само хемороиди ми липсват.“
Усмихна се съчувствено на нещастната третокласна техничка зад Айда. „Бедното дете — помисли си. — Оная си й го връща. Бас държа, че не й е пуснала и че сега дебелата лесбийка я кара да мъкне чантите с инструментите.“
— Точно каквото очаквах — изръмжа Айда. — Компютърът се е скапал и не теб не ти е останало нищо друго освен да си бъркаш в носа. — Обърна се към Бет. — Мъже!
Охраняващият офицер реши, че тази смяна ще е много дълга. Опита се да се държи официално.
— Получаваме данни — започна да обяснява.
— Знам аз какво получавате — прекъсна го Айда. — И ние имаме терминали. — Тя го изгледа презрително и подхвърли на Бет: — Не ти ли казах, че ще се окаже нещо елементарно?
— Какво искаш да кажеш? — попита офицерът.
— Тази гривна. Като държиш малко повече сплав близо до някой терминал, и той се побърква. От това трябва да е.
— Но това е автоматичният екран. Винаги ги използваме. И нищо такова не се е случвало досега.
— Да бе. То и онези скапани мигрита никога досега не се бяха свързвали с компютрите. Да не искаш да ми кажеш, че всички твои ненормалници от патрула ги носят?
— Да.
— Тъпо, по-тъпо, най-тъпо. Извикай ги бързо тук.
— Какво?
— Всички от смяната, тъпако. Може би тая работа ще се окаже лесна и че единственият проблем е, че някой носи гривна, която обърква сигналите.
— Не мога да извикам тук всички постове — възрази офицерът.
Айда сви рамене.
— Хубаво. Тогава двете с това сладурче се връщаме и докладваме, че не можеш да оцениш ситуацията. Рано или късно все някой ще дойде да оправи този компютър.
Офицерът хвърли поглед към екрана. Странните летящи обекти все още бяха там. Погледна техничката трети клас, която му отвърна със съчувствена и много, много топла усмивка. Взе решение, обърна се към кома и го включи.
