освободителното движение из целия регион. На 11-ти март основните кюрдски фракции се срещнаха в Бейрут под егидата на Комитет за общи действия на иракската опозиция, за да обсъдят координирано въстание. На 14-ти март, един ден след края на конференцията, въстанаха стоте хиляди членове на Фурсан — съставена от кюрди спомагателна иракска армия в Северен Ирак. В поредица сражения с редовната армия кюрдите завзеха десетина големи градове и територия, заключена в дъга от сто и шейсет километра. До 21-ви март въстаниците контролираха провинциите Сюлеймания, Арбил и Дахук — така наречения Автономен район на Кюрдистан. Те контролираха и голяма част от провинция Тамим и столицата й град Киркук, в която има значителни нефтени запаси. Въстаническите партизански сили се наричаха Пеш Мерга или „тези, които стоят пред лицето на смъртта“.
Точно както и на юг, Саддам реорганизира армията и цивилната си администрация и предприе настъпление за възстановяване на контрола си върху въстаническите територии. Поддържани от бойни хеликоптери и тежка артилерия, иракски бронетанкови и пехотни подразделения удариха Киркук на 28-ми март. Без артилерия и въздушна поддръжка, Пеш Мерга отстъпиха в паническо бягство.
Това беше началото на техния разгром. Войници и цивилни се втурнаха към заснежените северни планини, понякога само с дрехите на гърба си. Пътищата на север бяха задръстени от автобуси, камиони, трактори с ремаркета, магарешки каручки и хора, които вървят пеш. Предишните иракски действия срещу кюрдите бяха предизвикали все по-ширещи се зверства; цивилните нямаха намерение да остават, за да разберат дали историята ще се повтори. Някъде между половин милион и милион и половина кюрди — малко по-малко от половината население преди войната — избягаха през турската и иранската граница.
До 6-ти април въстанието бе напълно смазано, но бежанският поток не спираше. Хиляди кюрди загинаха от глад и болести. В същото време Турция — опасяваща се от собственото си кюрдско малцинство — придвижи войски, за да попречи на кюрдите да пресичат границата й.
Реакцията на Америка и останалите й съюзници беше бавна.
Междувременно Обединените нации приеха на 5-ти април Резолюция 688, настояваща Ирак незабавно да спре репресиите срещу цивилни граждани в кюрдските райони и другаде. Освен това ООН нареди на Ирак да допусне на територията си хуманитарни агенции, които да помогнат на избягалите от домовете си цивилни граждани.
Скоро след гласуването на резолюцията товарни самолети на военновъздушните сили за специални операции на Съединените щати започнаха да хвърлят храни над региона, но иракските артилерийски и хеликоптерни атаки срещу цивилните продължаваха. Още хора избягаха; тясната планинска ивица до турската граница се превърна в огромен претъпкан бежански лагер.
На 10-ти април Америка предупреди Ирак да прекрати операциите си на север от 36-ия паралел (приблизително линията, разделяща кюрдската от арабската иракска територия). На следващия ден ООН обяви, че ще изпрати мироопазващи сили в района. Бяха прехвърлени сухопътни подразделения на ССО в Турция, за да помогнат за оценката на положението и да стабилизират операцията с осигуряването на храни.
На 16-ти април Съединените щати, Великобритания и Франция обявиха, че Резолюция 688 им дава право да изпращат в Ирак войски в помощ на бежанците. Военна сила с ядро американски морски пехотинци и изтребители отблъсна иракчаните назад, предотвратявайки по-нататъшни зверства. По това време смъртността сред бежанците в импровизираните гранични лагери се изчисляваше на неколкостотин души дневно.
ОСИГУРИ КОМФОРТ, помощната мисия на съюзниците, комбинира усилията на тринайсет държави под ръководството на генерал-лейтенант Джон Шаликашвили. Тя имаше три аспекта:
1. Забрана за иракски полети над 36-ия паралел. Спазването на забраната се контролираше предимно от изтребители на военновъздушните сили на Съединените щати, излитащи от Турция.
2. Присъствие на земята за осигуряване на северен Ирак и бежанците срещу атака, както и подготовка на лагери вътре в Ирак за преселването им. Двайсет и четвърти експедиционен корпус на морската пехота (ЕКМП), извършващ специални операции, оформяше ядрото на тези усилия с личния си състав от 3 600 души, които действаха на около осемстотин километра от плаващата си база в Средиземно море.
3. Спасителна операция за осигуряване на припаси и медицински грижи за прогоненото иракско цивилно население. Войници от специалните сили на армията от 10-та група на специалните сили изиграха ключова роля в тази фаза на операцията, както и 39-та ескадрила за специални операции на военновъздушните сили, която пилотираше товарните самолети МС–130 и хеликоптерите MH–53J. Екипи по гражданските въпроси и членове на 4-та група за психологически операции се присъединиха към усилията в началото на май. Многобройни хеликоптери от сухопътните сили, флота, морската пехота и военновъздушните сили също изиграха жизненоважна роля за доставките, както и широк спектър от американски и съюзнически самолети С–130 и други поддържащи машини.
Бригаден генерал Ричард У. Потър, главнокомандващ Европейското командване за специални операции, оглавяваше специалните сили, натоварени с оказването на помощ за кюрдите. Обединената военна сила „Алфа“ на Потър включи накрая в състава си британски и италиански сили, както и малки групи от други държави. Втора военна сила, организирана около 24-ти ЕКМП, наречена Обединена военна сила „Браво“ и оглавявана от генерал-майор Джей М. Гарнър, действаше още по на юг в Ирак, подготвяйки лагери и помагайки на бежанците близо до фронтовата линия на партизанската война (мисиите и ресурсите на двете военни сили се припокриваха до известна степен, особено през първите и последните дни). В разгара на операцията участваха 11 936 военнослужещи на Съединените щати.
Генерал Потър прави преглед на операцията:
През ноември и декември 1990 г. в разговори с турския генерален щаб за откриване на втори фронт в операция „Пустинна буря“ генерал-майор Джеймс Джеймърсън, адмирал Лейтън (Снъфи) Смит и аз (като главнокомандващ генерал на КСОЕ — Командване за специални операции в Европа) представлявахме главнокомандващия в Европа, подкрепени от американския посланик в Турция Абрамоуиц. В резултат от тези разговори се създаде военна част „Доказана сила“, командвана от Джим Джеймърсън и моите поддържащи ОВССО, които оперираха в северен Ирак от бази в южна Турция.
През пролетта на 1991 г. все още съществуваше щабът на Европейското командване, който осигури европейската подкрепа за ПУСТИННА БУРЯ със VII корпус. Аз се освободих от командването на Обединените военни сили за специални операции (ОВССО) и се завърнах в щаба на Европейското командване, но взаимоотношенията, които бяхме изградили преди и по време на ПУСТИНЕН ЩИТ/ПУСТИННА БУРЯ, се оказаха изключително полезни, докато организирахме заедно хуманитарната операция, и аз поех командването на наречената по-късно от генерал Шаликашвили съвместна военна сила „Алфа“. Върнахме се в Турция на 6-ти април, за да участваме в хуманитарната операция. Седмица по-късно към нас като заместник-командир се присъедини бригаден генерал Тони Зини.
Отначало хуманитарната операция се свеждаше до доставки на припаси по въздуха, маркиране на зони за разгръщане и раздаване на помощи. През първите дни след пристигането ни от щателно разузнаване на лагерите и граничните райони, както и от разговори с винаги фрагментираното кюрдско ръководство от иракската страна на границата и с турците от турската страна, стана пределно ясно, че са необходими много повече усилия.
Ние с генерал Джеймърсън изтъкнахме тежестта на ситуацията пред щаба на Европейското командване, в резултат от което районът бе посетен от главнокомандващия генерал Джим Маккарти. Военната ни сила трябваше да помогне на стотици хиляди кюрди в импровизирани лагери сред планините по цялата турска/иракска граница. Хората в лагерите бяха изложени на лошо време, глад и студ и всеки ден умираха повече от хиляда души. Детската смъртност беше ужасяваща.
Когато в средата на април генерал Шаликашвили бе определен за командир на всички сили, хуманитарната мисия вече не се свеждаше до доставки на храни от въздуха и разпределение на припаси на сухопътна мисия.
На 17-ти април с навлизането на останалите ССО в района генерал Шаликашвили обяви своя командирски план и ме натовари със следните мисии:
1. Отиди в планините и стабилизирай положението с всички необходими средства.
2. Организирай лагерите.
3. Осигури охрана на кюрдите срещу враждебни елементи.
