4. Осигури храни и хуманитарна помощ в лагерите.
5. Организирай раздаване на бутилки с минерална вода.
6. Подобри хигиената, погреби мъртвите тела — както на хора, така и на животни.
7. Убеди кюрдите да се завърнат по селата си.
8. Разведи представители на пресата из лагерите.
По време на цялата мисия генерал Шаликашвили никога не промени тези общи задачи. При всяка наша среща през следващите три месеца той просто разпитваше докъде са стигнали нашите усилия и как може да ги подпомогне.
Фактически, като си припомням думите на генерал Джеймс Галвин, главнокомандващ на Европейското командване, докато с Джеймърсън разгръщахме силите си — „Отговорът е «да», щом имате нужда“, — мога само да кажа, че беше чудесно да имаш двама такива командири. Те издаваха преки, кратки заповеди, никакви глупости: „Това е мисията ти, започвай да действаш.“ Никой не ти обяснява елементарните подробности. Като офицер от специалните сили аз харесвам такова командване.
След като получи заповедта, полковник Бил Тангни, командир на 10-та група, бе определен за командир на сухопътните части военна сила „Алфа“. Бил командваше не само собствената си група, но и целия личен състав и подразделения на Съединените щати в определения оперативен район, един британски батальон командоси, части от люксембургската армия и отговаряше също за канадските и френските военни болници в оперативния район. Полковник Хут Хутън, командир на 39-ти екип за специални операции от Алкънбъри, Англия, беше мой командир за военновъздушните сили и установи прекрасни отношения с генерал-майор Джим Хобсън, военновъздушния командир на ОСИГУРИ КОМФОРТ. Джим Хобсън, с опит от предишни военновъздушни специални операции, беше най-полезен за мисията ни.
Международната граница между Турция и Ирак разделяше оперативния район, като лагери имаше и от двете страни на границата. В много случаи границата разделяше и самия лагер. От турската страна ротите и екипите трябваше да се съобразяват с политическите нюанси в работата си с кюрдите, с въпроси на турския суверенитет, турските военни опасения, неправителствени организации, международни организации, частни организации и с кюрдската политическа структура и племенни отношения. От другата страна на границата съществуваха различни отношения с кюрдите, Пеш Мерга, с различни представители на разнообразни кюрдски политически групи (както структурни, така и основани на семейни/племенни връзки) и с останките от иракската правителствена структура и военни. Докато се справяха с това политическо и културно маневриране, екипите и ротите на специалните сили трябваше да изпълняват и собствената си мисия: да облекчават страданията, да предотвратяват смъртните случаи и да организират лагерите.
След седемдесет дни лагерите бяха опразнени, смъртта се дължеше само на естествени причини, детската смъртност намаля и кюрдите или се завърнаха по селата си, или се прехвърлиха в лагери, организирани от военната сила „Браво“ на генерал-майор Джей Гарнър. За разлика от моята военна сила, която бе действаща и с постоянни подразделения, които винаги действаха заедно при операции и учения, Джей Гарнър трябваше за създаде своята военна сила почти от нулата, използвайки 24-ти ЕКМП като основен елемент.
Тази операция потвърди отдавнашното ми убеждение: специалните части са възродителна сила. През кариерата си съм контролирал, ръководил и командвал войници на специалните сили в програмата за племето мео и в кхмерските програми в Индокитай, в опита за запазване целостта на ливанската армия в началото на 80-те години и в периода след разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор. Дай им задачата, постави ги в трудна политическа ситуация, разположи ги в изолирани предни постове сред пресечен терен, връчи им безкраен списък с мисии — както дефинирани, така и подразбиращи се, гарантирай им превъзходно прикритие и необходимата поддръжка и те ще изпълнят всяка възложена им мисия.
Съществуват буквално стотици истории за спасени деца, за израждане на бебета, за доставена в най- необходимия момент храна, за осигуряването на питейна вода, за умело разрешаване на конфликти между кюрди и турци, между кюрди и иракчани и всякакви други конфликти, които можем да си представим — семейни вражди, племенни вражди, спорове между старейшините на племето и местни политически дрязги. Постоянната величина във всичко това е професионалният офицер и войник от специалните сили. В лагерите и при полеви условия войникът от специалните сили сдържаше потенциално взривоопасни ситуации — като винаги помнеше основната си мисия за спасяване на цивилните.
Известен факт е, че никое друго подразделение с размерите на бригада не бе в състояние да навлезе в планините на северен Ирак и в южна Турция през пролетта на 1991 г.; да поеме отговорност за 600 000 кюрди; да организира хуманитарна операция; да стабилизира ситуацията; да се справи с международните политически и културни неясноти и да постигне успех, без да компрометира или изложи Съединените щати.
Като командир на военната сила знаех, че в наръчниците ни няма предписания за осъществяване на хуманитарна операция с такъв мащаб и сложност; независимо от това тя се провеждаше в лагер след лагер през пролетта на 1991 г. и интелигентността, зрелостта и приспособимостта на войника от специалните сили бяха ключови фактори за това. Подобно на маньовъра с „Бедфордската гора“ на войниците от Конфедерацията52, ние можехме да стигнем до всяко място в оперативния район. А полковник Бил Тангни майсторски прехвърли своите екипи от бойни към хуманитарни операции и превърна видимо безнадеждни ситуации в успешни постижения. Това е връх в командирското изкуство на специалните сили.
Битката за живот
Том Кланси:
Много войници от 10-та група на специалните сили, призовани да участват в операцията ОСИГУРИ КОМФОРТ през втората седмица на април 1991 г., се завръщаха в район, който бяха напуснали неотдавна. Подполковник Стан Флорър беше изпратен в Турция в началото на войната срещу Ирак. Мисията на неговото подразделение се състоеше в осигуряване на спасяване по въздуха на свалени съюзнически пилоти; за щастие изпълниха само една мисия. Скоро след края на сухопътната война 1-ви батальон се завърна в базата си в Германия, където бе придаден към Европейското командване за специални операции.
След две седмици Флорър се върна в базата Инджирлик, Турция, като придружител на генерал Потър при огледа на ситуацията.
— Посетихме главния лагер „Шикферан“ и положението там беше абсолютно катастрофално. Турците бяха вдигнали ръце — спомня си той. — Планините бяха неимоверно сурови. Издигаха се от две и петстотин до три хиляди метра височина и имаше много сняг; положението просто беше жестоко.
Цивилните живееха в групи палатки и набързо скалъпени убежища или изобщо не разполагаха с подслон. Храна почти нямаше, питейната вода бе замърсена, върлуваше холера и други болести. Турските граничари имаха заповед да не пускат бежанците в Турция и те спазваха тази заповед с всички възможни средства.
Батальонът беше изпратен в Силопи в най-югозападната точка на Турция и близо до сирийската граница. Там Флорър раздели хората си на малки групи и ги разпредели из лагерите по границата с Иран на изток. Войниците от специалните сили, често действащи в екипи по трима души в райони, в които можеше да се стигне само пеша или по въздуха, се разпръснаха из зоната на сигурност с площ 9 324 квадратни километра, установена в северен Ирак близо до границите на Сирия, Турция и Иран. Лагерите се намираха от двете страни на границите, които в отдалечените планински области не бяха ясно определени (турците позволиха някои лагери да бъдат разположени точно до граничната линия в тяхна територия, но само временно).
Бил Шоу, тогава капитан, командващ А-отделение 063 в ротата „Чарли“ от 2-ри батальон, оглави подразделение, прехвърлено по въздуха в Турция веднага след обявяването на извънредното положение. Шоу и екипът му гледаха на новото си назначение със смесени чувства. Специалисти по скачане с парашути на вражеска територия, те прекараха войната в Масачузетс и бяха много разочаровани. Далеч от бойните действия, които те пропуснаха, това назначение също им изглеждаше разочароващо.
