операции, снайперистки операции, при които се използваха снайпери за осигуряване местата за поддръжка на мисията и прикритие на атакуващите елементи по време на атаките срещу районите на корпуса, и накрая полеви осигурителни операции на VII корпус — особено елементите, които имаха значение за екипа при изпълнение на мисията му. Отделенията се интересуваха особено от начина на действие на военната полиция на корпуса, тъй като планираха да действат като военни полицаи (ВП).
Събрахме цялата достъпна информация за корпуса — как носеха униформите си, отличителните знаци на колите им, нормалната дистанция между полевите КП на корпуса, как точно VII корпус осигуряваше сили за сигурност и тяхното време за реакция и с каква екипировка можехме да се сблъскаме. Изучихме и всичко възможно за свързочните системи, как визуално да разпознаваме секретни обекти, както и всичко за антените. Идентифицирахме различните КП по типа антени и познавахме къде се намират подразделения по насочването на антените. И накрая репетирахме как ще изглежда персоналът на КП, проснат на земята.
Когато настъпи времето за изпълнение на операцията, ние направихме малко разузнаване близо до портала. Изпратих войници да наблюдават наоколо, докато не чуха паролата и отговора, след което незабавно изпратихме информацията на ударния екип. Когато бяха готови за тръгване, ги облякохме в униформи на ВП от VII корпус и маркирахме собствените си джипове с обозначенията на военната полиция. Така нашите хора осъществиха първоначалното проникване.
Веднъж вътре, те успешно проникнаха и неутрализираха всички свързочни инсталации, симулираха атака срещу оперативния комплекс с обсадни оръдия (81-милиметрови минохвъргачки, превозени в ремаркетата на изглеждащите ни като ВП джипове) и плениха основните техници като компютърни оператори.
Екипите успяха да стигнат до всички предвидени мишени в района на корпуса с главно ударение върху оперативния комплекс и местата с техници.
След това, просто за спомен, екипът направи снимки с фотоапарати KS 99. Те снимаха антенните комплекси, оперативния комплекс, автомобили (с ясно личащи обозначения на частта), караулни постове на корпуса, казармите и работните места на техниците, места за приземяване на хеликоптери с кацнали върху тях машини, генералската столова, където всички ключови командири и щабни офицери се събираха през повечето дни за вечеря, и пътищата към и от района на корпуса, включително автомобилните паркинги.
Ето как превзеха компютрите:
През онези дни малкият им брой правеше компютрите по-важни от сега; те бяха много малко и много обемисти. Затова нашите хора откриха големия камион, в който държаха суперкомпютрите, отидоха там, отново облечени като ВП, но носейки чанти като куриери, и почукаха на вратата.
Естествено, компютърните оператори вътре я отвориха.
— Знаете, че не можете да влизате вътре — казаха те. — Това е…
— Всичко е наред. Носим съобщение от командира на корпуса, което трябва да изпратите. — А съобщението се състоеше от две гранати с червен дим. Нашите ги хвърлиха през вратата и я затвориха.
Генераторите за чист въздух много скоро се повредиха и от процепа започна да излиза червен дим. Беше страхотна гледка.
Други членове на ударния екип „убиха“ останалите компютърни оператори в палатките им — с червило, нормалния метод за „прерязване“ на приятелски гърла.
Както един войник го описа:
— Промъкнахме се в палатката, където те всички спяха, и чакахме под походните легла, откъдето можехме да протегнем ръка с червилото и да теглим една линия с него по шиите им. Но една жена сред тях ми създаде големи проблеми. Опитвах се да напипам главата й и не успявах. Тогава я чух да пищи: „Ееееее“. Останах неподвижен за известно време. Просто лежах под леглото й, докато отново заспа. Но по писъка вече знаех къде се намираше главата и не след дълго открих шията й.
(Между другото, ако всичко това беше истинско съветско проникване, загубата за корпуса щеше да бъде катастрофална в краткосрочна перспектива, но нямаше напълно да спре операциите на корпуса, а само щеше да ги прекрати за дванайсет до двайсет и четири часа, докато повредите бъдат отстранени.)
Когато дойде времето да докладваме за акцията си, генералът нареди:
— Искам членовете на екипа да дойдат и да докладват пред целия щаб на корпуса.
Малко след това ударният екип с обичайните си униформи докладваше пред голяма аудитория, когато се появи един подозрителен полковник (оказа се, че той отговаря за сигурността и контраразузнавателните операции).
— Какво правите? — попита той.
— Тук сме, за да докладваме на генерала.
— Какво докладвате на генерала?
— Докладваме му за проникването в тактическите полеви КП на VII корпус.
Полковникът пребледня, обърна се и бързо излезе. Фактически много скоро повечето щабни офицери на корпуса от полковник надолу бяха не по-малко ядосани — особено когато обяснихме подробно как бяхме проникнали навсякъде.
Това предизвика доста силна неприязън към нас.
Друг пример за случките, които истински ядосваха останалата армия, е един инцидент от 1978 г., когато трябваше да участваме в годишното учение ПОДСИГЕР (Подсилване на Германия). Всички командири трябваше да се явят предварително в V корпус, за да бъдат инструктирани за задачите си.
В края на инструктажа командирът се изправи и каза:
— Като командир на V корпус на Съединените щати няма да позволя на така наречените елитни части да провалят учението. Няма да им се разреши да изпълняват мисия, която лично не съм заповядал. — Той не искаше да ни остави да действаме — сиреч да открием негови или на учението недостатъци.
И така ние седяхме отзад в залата, докато големите шефове — командващият корпуса генерал, неговият щаб и участващите в ПОДСИГЕР съюзнически командири — седяха отпред върху подиум и гледаха как ни третират като черни овце. Това хич не ни хареса.
ПОДСИГЕР продължи по план и за нас, изглежда, нямаше работа; но всъщност се заехме с един от дивизионните щабове. „Преди края на учението ще унищожим щаба на дивизията“, обещахме си ние. След което подготвихме и изпратихме малък разузнавателен екип от едно А-отделение, за да проучи оперативния район.
Екипът, който беше облечен с цивилни дрехи и говореше добър немски, осъществи първоначалната подготовка, като изучи оперативния район и измисли индивидуални истории за прикритие в случай, че бъде спрян от германските власти или се сблъска с американски военни подразделения. За германците те бяха американци в отпуск, снабдени със съответните документи. За американците бяха местни германци и носеха местни документи, които приличаха на автентични.
Полевият дивизионен КП представляваше фокусът на операцията, като ни интересуваха най-много оперативният, свързочният и компютърният център.
След това ударният екип остана в изолация/подготовка за мисията в Бад Толц и планираше/тренираше в съответствие с получаваната информация от разузнавателния екип. Ударението падаше предимно върху придвижването с хеликоптер, скачане от хеликоптера с оперативната екипировка, придвижване до района на целта, свързване с разузнавателния екип, атакуване на дивизионния КП, напускане на района и изтегляне с хеликоптер от един изолиран район. И отново репетирахме със снайпери, прикриващи атаката и изтеглянето от района на целта.
Накрая генералът реши, че достатъчно ни е забавил в упражненията ни срещу него или някое от неговите подразделения. Затова осемнайсет часа преди края на учението той ни разреши да провеждаме операции.
По това време имаше бури над цяла Германия, но ние летяхме през тях с хеликоптера и ударните екипи, оставяйки екипите на около осем километра от щаба на дивизията. За нас това беше фасулска работа; промъкнахме се направо в КП и оперативния център. Фактически момчетата от специалните сили сваляха картите от стената и ги навиваха на рула, когато влезе помощник дивизионният командир. И ето го този генерал със зяпнала уста като риба на сухо и нашите три или четири момчета в маскировъчни униформи и наплескани с черна боя, които разглобяват неговия КП.
— Кои сте вие? — попита той.
— Ние сме от специалните сили — отговориха те. — Унищожаваме щаба на дивизията ви. — След това
