На разсъмване на 9-ти октомври, сряда, израелски патрулен катер забелязал „Акиле Лауро“ да се насочва на юг към Египет близо до израелско-ливанската граница.
Въпреки това корабът се намирал все още в международни води и далеч от Египет. По-рано ние поискахме два военноморски кораба от Европейското командване на Съединените щати (ЕКСАЩ) като платформи, от които да излитат хеликоптерите ни. Междувременно три военноморски кораба на Съединените щати пристигнаха в района на „Акиле Лауро“ и го следваха отвъд хоризонта. Вече имаше готови планове за разполагане на нападателни сили на „тюлените“ на борда на двете американски платформи. Планът беше да се превземе корабът малко след мръкване, в 21,00 ч. сряда вечерта.
Обратно в Кипър малко след разсъмване, разглеждах последните подробности по нападението с командирите си, когато един хеликоптер се приземи точно пред хангара ни. Полковник Лу веднага възкликна:
— Това не е един от нашите; те всички се завърнаха преди разсъмване. — Хеликоптерите на Лу извършиха пробни полети след проверката, последвала разтоварването.
Тогава заповядах:
— Сержант, разбери кой е това. Никой наоколо не притежава хеликоптер с такъв звук.
Сержантът изскочи навън и бързо се върна.
— Сър — докладва той, — имаме двама гости. — Зад него стояха двама италиански офицери, подполковник и майор, в авиационни комбинезони и с екипировка и оръжие на командоси.
— Какво сте намислили вие двамата? — попитах ги аз.
— Тук сме, за да превземем кораба — отговори подполковникът.
— Сигурно се шегувате — не повярвах на ушите си. — Къде са останалите от отряда ви?
— Добре, по пътя имахме малко проблеми с поддръжката — отговори той — част от отряда ми остана на островите по средата между базата ни и острова тук, но ще пристигнат малко по-късно.
Знаейки, че каквито и сили да успееше да събере той, те щяха да бъдат напълно неадекватни и необучени за превземането на кораб, казах:
— Не можем да чакаме, защото времето ни притиска.
— Аз имам план на кораба — предложи помощта си той, — ако това може да помогне с нещо.
Как нямаше да помогне! Боже! Това беше добра новина. До момента нямахме ясна представа за плана на „Акиле Лауро“.
За тази операция бяхме екипирали планове, използвайки други кораби като модели, но се налагаше да правим предположения къде точно се намират кулите, антените, мачтите и командният мостик на „Акиле Лауро“. Въпреки че разполагахме с най-добрите пилоти на света, използването на хеликоптери през нощта за нападение срещу кораб е рискована работа, защото стрелците трябва да се спуснат на точно определени места — и всичко се върши с помощта на очила за нощно виждане — на кораб, който сигурно ще бъде затъмнен.
— Ще ви предложа нещо — заявих аз. — Вие ще ни дадете този план, а ние ще ви вземем с нас на операцията, но ще ви държим далеч от опасността. Ще превземем вашия кораб и ще ви го предадем. Никой няма да узнае, че не сте го извършили вие… освен ако сами не им го кажете. Заслугата ще бъде изцяло ваша.
Той не беше на себе си от радост, смятайки, че е сключил най-доброто споразумение в живота си, и бързо ми връчи плана. Но това, което не знаеше, бе, че ако капитан Де Роза и офицерите му бъдат убити по време на нападението, може да се наложи той да управлява кораба… Не можеше да го оставим просто да пътува неуправляем. Разбира се, нямаше да се стигне дотам, защото щяхме да му дадем назаем обучен навигатор на кораби. Да, сред нашите „тюлени“ имаше хора, обучени за това.
Планът представляваше истински Божи дар. Той беше с размери около метър и двайсет на два метра и четиридесет и показваше подробно разположението на всички структури на кораба, които можеха да ни причинят проблеми в тъмнината. За един час с негова помощ всичките ни атакуващи сили успяха да подготвят плановете си и да инструктират войниците.
Кайро
В Кайро египетският външен министър Абдел Мегид молеше за съвет посланиците на различните замесени страни: кое ще е най-добре — воденето на преговори или отказ да се преговаря? Междувременно Ясер Арафат изпрати Абу Абас в Кайро, за да се справи с похитителите.
Ясер Арафат вече поддържаше работни отношения с италианския министър-председател, както и с египетското правителство. В онези дни лидерът на ООП беше сключил няколко споразумения „под масата“ — особено с правителства, чиито страни се намираха в така наречения регион на влияние на ООП. Тези правителства се страхуваха, че ООП може да ги свали от власт, ако не сътрудничат. Споразуменията позволяваха на ООП да функционира в тези страни.
До сряда сутринта Арафат заяви, че контролира ситуацията.
— Успяхме да върнем кораба в морето до Египет — обяви той. — Мога да ви разкрия, че до голяма степен сме уверени в положителния изход на инцидента.
Нито египтяните, нито италианците изгаряха от желание да преследват терористите след пристигането им в Египет. Поради различни дипломатически и вътрешни политически причини те се надяваха, че терористите на „Акиле Лауро“ просто ще изчезнат и целият инцидент ще бъде забравен.
Колкото до Съединените щати, това не можеше да бъде приемливо разрешение. За Съединените щати, както и за Израел, терористичната атака не се различаваше от всяка друга военна атака. Тя не можеше да бъде посрещната с успокояване на ситуацията. Единственият възможен отговор беше военен.
Строго погледнато, и двете позиции не бяха неразумни, имайки предвид нуждите и основанията на всяка от страните. Но компромисът и ухажването не са мъдър дългосрочен подход към тероризма.
Късно следобед в сряда течеше подготовката за разполагането на нападателната сила от военноморски „тюлени“ на борда на военноморски кораб извън полезрението на „Акиле Лауро“. Четиримата терористи не бяха достатъчни за охрана на заложниците, контрол над екипажа и командния мостик, както и за наблюдение на целия кораб. Съществуваше голяма вероятност „тюлените“ да стигнат кораба, без да бъдат забелязани от терористите. С настъпването на нощта щяха да нанесат удара си. Веднъж на борда, те не се съмняваха в изхода на акцията.
Докато спасителната сила се подготвяше за удара си, в Кайро се случваха събития, които щяха да направят атаката излишна.
Вечерта египетското правителство обяви:
— В 16,20 ч. похитителите, четирима на брой, се съгласиха да се предадат без предварителни условия. Те се предадоха в 17,00 часа.
Скоро заявлението беше разширено от египетския външен министър:
— Четиримата похитители слязоха от кораба и в момента напускат Египет. — В тези съобщения имаше подтекст: никакви вреди не са нанесени на никой от пътниците. До този момент убийството на Леон Клингхофър беше прикривано въз основа на заявленията, които капитан Де Роза бе принуден да направи по радиото, докато корабът приближаваше Египет.
— Аз съм капитанът — каза той. — Говоря от каютата си и всички (на борда) са в добро здраве.
Оказа се, че всички тези заявления са фалшиви. Първо, египетското правителство се съгласи да изпълни поставените от терористите условия. То обеща на терористите безпрепятствено напускане на Египет. Второ, похитителите все още не напускаха Египет и нямаше да го направят до следващия ден. И последно, терористите наистина бяха изцапали ръцете си кръв.
Още преди изясняването на тези факти администрацията на Рейгън беше бясна. Според тях сделката бе отвратителна. Не е приемливо терористи да вземат американци за заложници и всичко да им се размине. По думите на говорителя на Белия дом Лари Спийкс:
— Ние смятаме, че отговорните за това трябва да бъдат преследвани с всички възможни средства.
В сряда вечерта, след като терористите напуснаха кораба, истината за убийството на Клингхофър излезе наяве, когато смутеният капитан Де Роза съобщи на Мерилин Клингхофър, че съпругът й е застрелян и тялото му изхвърлено зад борда. Паянтовата фасада на египетската и италианската измама започна да се
