Докато се подготвях да излетя от Кипър с двата си самолета С–141 малко след излитането на изтребителите F–14, отново се получи повреда: пилотът ми съобщи, че един от двигателите на самолета ми не иска да запали. Той каза, че вероятно се касае за проблем в „свещите на двигателя“.
— Колко свещи има в един двигател? — попитах механика (с нас на специалните мисии винаги имаше механик като част от екипа). — И колко са необходими, за да се запали двигателят?
— Те са шест на двигател — отговори той, — но е достатъчна само една изправна, за да се запали двигателят.
— Тогава защо не вземем една или две от здравия двигател и да ги поставим в другия, за да го запалим? — попитах аз.
— Можем да опитаме — съгласи се той.
След това четирима или петима от нас слязохме от самолета, за да помогнем на механика, като свалихме капаците на двигателя, докато той прехвърляше „свещите“. Тази операция ни отне около половин час.
Сега двигателят беше готов да запали. Но понеже предишните опити го бяха „напълнили“ с гориво, механикът се тревожеше заради опасността от пожар.
— Нека свалим всички от самолета — предложи той, — за да сме готови за пожара, ако избухне.
Всички бързо слязоха на пистата и механикът даде сигнал на пилота. Той запали трите здрави двигателя, след което опита да включи повредения. Нищо не се случи в продължение на около трийсет секунди, след което се появи малко дим и внезапно изхвърча дълъг пламък чак до опашката на самолета — или поне така изглеждаше. Пилотът се усмихна и ни даде знак с вдигнат нагоре палец, след което бързо се качихме отново в самолета.
След излитането продължихме да поддържаме радиовръзка с радарния самолет Е–2С, за да не попречим на операцията по прехващането. Полетът от Кипър до Сигонела продължи около три или четири часа.
В Съединените щати в 16,37 ч. вашингтонско време президентът Рейгън нареди на министъра на отбраната Уайнбъргър да прехване самолета с похитителите.
Ръководство на националното командване се състои от двама души — президентът и министърът на отбраната, който е втори след президента в контрола над въоръжените сили. Това означава, че заповедите минават през министъра на отбраната по цялата верига надолу до VI флот например.
Уайнбъргър се обади в Пентагона и нареди на председателя на СНЩ да действа.
Радарният самолет Е–2С търсеше египетския „Боинг“–737. Когато откриеше подобни самолети по маршрута Кайро-Тунис, изтребителите F–14 трябваше да проверят номерата на опашките им. И около полунощ те започнаха да проверяват засечените от радара вероятни мишени.
Първите два затъмнени самолета се оказаха американски транспортни самолети С–141 — нашият екип на път за Сигонела.
След още два опита изтребителите F–14 прехванаха мишената си — с номер на опашката 2843. И сега два F–14 с изгасени светлини полетяха до крилата на пътническия самолет. Екипажът и пътниците в него нямаха представа, че са ескортирани от изтребители на Съединените щати.
Тази формация летеше на запад. Всичко беше наред. Засега тази посока устройваше американците.
В същото време Държавният департамент поиска от правителството на Тунис да откаже на египтяните разрешение за кацане и то се съгласи. Когато египтяните поискаха разрешение от Атина, отново получиха отрицателен отговор. Единственият им изход бе да се върнат в Кайро и кулата в Кайро трябваше да се съгласи с искането им.
В този момент египетските пилоти получиха изненадващо съобщение по радиото от Е–2С „Хоукай“:
— 2843, тук е „Тайгъртейл“ 603. Край.
Египтяните не отговориха. „Хоукай“ повтори:
— 2843. „Тайгъртейл“ 603.
Трябваше да повторят четири пъти, преди египтяните да съберат кураж за отговор.
— „Тайгъртейл“ 603. „Иджипт Еър“ 2843. Продължавайте.
— „Иджипт Еър“ 2843. „Тайгъртейл“ 603. Знайте, че сте ескортирани от два F–14. Ще кацнете незабавно… незабавно… в Сигонела, Сицилия. Край.
Египтяните сигурно са си мислили „Това не може да бъде“.
— Повторете отново. Кой се обажда?
— Роджър. Това е „Тайгъртейл“ 603. Нареждам ви да кацнете незабавно, да се насочите незабавно към Сигонела, Сицилия. Ескортирани сте от два изтребителя прехващачи. Вектор 280 за Сигонела, Сицилия. Край.
— Повторете отново — настояха египтяните.
Е–2С повтори:
— Трябва веднага да завиете по вектор 280. Насочете се веднага по 280.
Египтяните нямаха избор.
— Завиваме надясно по 280.
Дотогава F–14 бяха запалили светлините си и египтяните осъзнаха, че се намират само на няколко стъпки от ръба на крилата им.
— Прекалено близо сте. Изпълнявам заповедите ви. Не летете толкова близо. Моля.
— О’кей, ще се отдръпнем малко — отговори „Хоукай“ (в действителност той се намираше на 160 километра разстояние. И F–14 малко се отдръпнаха. И без това беше време за смяна, тъй като обсегът на летене на F–14 не бе достатъчен за ескортиране на „Боинг“–737 по целия път до Сигонела. Скоро тези F–14 бяха сменени с три други, които щяха да отведат египетския самолет до Сицилия.
В Сигонела Бил Спиърман се намираше в офиса си по спортни шорти. Играеше тенис на маса, когато му съобщиха, че трябва да говоря с него.
— Бил, самолетът идва — съобщих му аз. — Ти си единственият човек, който трябва да знае и трябва да го организираш. Идваме при теб с един египетски „Боинг“–737 с терористите на борда, последван веднага от моите два С–141. Събери хората ми, които оставих там, и им кажи, че искам „Боинг“–737 да освободи пистата за кацане веднага, защото ще се приземя без светлини секунди след него. Кажи им да блокират и задържат „Боинг“–737 и да не пускат никой нито да слиза, нито да се качва. Когато пристигна, ще поема нещата в свои ръце. И, Бил, искам да се увериш, че имаме разрешение за кацане и че италианците няма да се опитат да ни спрат.
След това Спиърман отиде да говори с командира на италианската база полковник Аникиаричи. Така се случи, че това беше последният работен ден на Аникиаричи. На другия ден много важни италиански клечки щяха да присъстват на церемонията по предаването на командването му, включително един генерал с три звезди. Аникиаричи не бе особено щастлив от прощалния подарък, който му натрапихме, но бързо осъзна, че приятелят му Бил Спиърман се намира в не по-малко неведение от самия него.
— Бил, ако беше в униформа, щях да разбера, че си знаел за това през цялото време — заяви му Аникиаричи, когато научи за египетския самолет, — но тъй като си по шорти, приемам, че и ти не си знаел нищо по въпроса.
Около полунощ от Белия дом позвъниха на италианския министър-председател Кракси, за да го информират, по неговите собствени думи, „че военен самолет на Съединените щати е прехванал египетски пътнически самолет, за който американското правителство смята с голяма степен на сигурност, че превозва четиримата палестинци, отговорни за отвличането на «Акиле Лауро». Президентът на Съединените щати поиска от италианското правителство съгласието му за кацането на гражданския египетски самолет и военните американски самолети в Сигонела.“ От Белия дом се надяваха, че италианците няма да искат похитителите и ще се отърват от тях, като се съгласят да оставят американците да ги вземат.
В действителност цялата ситуация хич не се хареса на Кракси. Той искаше тази история с терористите да се развива колкото е възможно по-далеч от Италия.
