терористите. Италианската съдебна система беше сложна, с много съдии с най-различни отговорности. Това сигурно можеше да усложни още повече разрешението на нещата в полза на Съединените щати.
След като слушах всичко това известно време и обмислях какво да правя, стигнах до главното си заключение: независимо от сложността на италианската съдебна система и колко съдии щяха да бъдат намесени, трябваше да открием начин за прехвърляне на отговорността за съдебно преследване срещу терористите върху плещите на италианското правителство. Трябваше да открием начин то да се заеме с това.
Малко по-късно ми хрумна начин за постигането на тази цел.
Горе-долу по това време с моя италиански колега генерала с трите звезди отидохме в офиса на командира на базата, откъдето той и без това трябваше да говори по телефона, за да обсъдим ситуацията.
Когато пристигнахме там, направих предложение, което смятах, че отговаря на интересите и на двете правителства.
— Първото нещо, което трябва да направим — казах му аз, — е да раздалечим силите си, за да сведем до минимум възможността за неволна стрелба между Съединените щати и Италия, която може да остави много мъртви или ранени италианци да лежат на тази писта, когато изгрее слънцето — ситуация, която и двамата трябва да избегнем.
Щом постигнем това, аз ще сваля гардовете на „Сила 777“ от самолета, ще ги обезоръжа и ще ги отведа на сигурно място. След това ще свалим останалия екипаж на самолета, като оставим вътре само терористите и двамата неидентифицирани индивиди.
След това ще намаля нашата сила за сигурност до едва видимо присъствие около самолета.
На разсъмване вие или някой, когото определите, може да влезе в самолета и да свали останалите един по един. След това вие с още двама души, осигурени от мен, ще ги отведете на място, определено от окръжния прокурор, за повдигане на обвинение и задържане и ние ще помогнем за удостоверяването на самоличността им. — Аз имах предвид докарването със самолет на някои от бившите заложници от Египет и извършването на очна ставка с терористите, но предложих това на генерал-лейтенанта по-късно.
Генералът, изглежда, хареса тази идея, кимна и помоли за няколко минути, през които да обсъди предложението с началниците си. Той вдигна телефона и петнайсет минути по-късно ми съобщи, че предложението е приемливо.
Скоро след това той заповяда на заобиколилите самолета италиански войски да отстъпят и съдейки по тяхната реакция, те го направиха с облекчение. Но беше приятно да се види, че си тръгнаха, без да изпитват лоши чувства.
Белият дом се обаждаше отново на Кракси: на италианците бе казано, че президентът държи много терористите да бъдат изправени пред съда.
Италианският министър-председател твърдеше, че той лично няма нищо против да предаде терористите на американците, но това е италиански правен въпрос, по който ще се произнесат италианските съдилища.
През следващия час ние разоръжихме гардовете от „Сила 777“, свалихме ги от самолета и ги отведохме на място, където можеха да се нахранят и да починат (под въоръжена охрана). След това електричеството в самолета бе изключено, а екипажът — свален и изпратен при капитана си на друго място в базата.
На самолета оставаха само четиримата терористи и двамата неидентифицирани индивиди.
В този момент, за да намалим тревогата на италианците, ограничихме силите си около самолета на шестима „тюлени“, но наблизо остана друг отряд, готов да реагира при нужда.
На разсъмване полковник Аникиаричи, придружен от няколко въоръжени войници и полицейска кола, се появи с египетския посланик. Полковникът и посланикът се качиха на самолета и след може би два часа преговори убедиха четиримата похитители да се предадат. Те бяха качени в полицейската кола и затворени в един военен затвор във военната база. По-късно бяха отведени в града и изправени пред местния италиански окръжен прокурор.
Но двамата мъже, които оставаха неидентифицирани, по това време вече настояваха за дипломатически имунитет като представители на ООП и отказваха да напуснат самолета. Нахаканият носеше иракски дипломатически паспорт с име, което забравих, но ние подозирахме — и все още не успявахме да докажем със сигурност, — че той бе ръководителят на терористите Абу Абас. Другият, червенокосият, се оказа политическият офицер от бюрото на ООП в Кайро — един функционер (както по-късно научихме) на име Хасан.
Ако Абас наистина беше в самолета и успеехме да го изправим пред съда, щяхме да постигнем много по-значителна победа в борбата срещу тероризма, отколкото задържането на четиримата терористи. Той беше ръководителят и организаторът, те не представляваха нищо друго освен изпълнители.
За нещастие още не го бяхме идентифицирали и което е по-важно, той се намираше на италианска територия. Министър-председателят Кракси не искаше да участва в изправянето на Абас пред съда. Италианският министър-председател възпрепятстваше това. Той през цялото време искаше да измъкне Абас вън от Италия, веднага щом се намереше самолет, готов да го качи на борда, и безопасно убежище, което да го приеме (тази последна информация дойде от източник в италианското правителство).
Сигурното потвърждение, дали нахаканият палестинец беше Абас или не, се превърна в наш главен приоритет. Ние проверихме това, като използвахме фотографии, които управлението ни изпрати по сателита — съвсем нова технология, разработена от нашите хора.
Преди да разполагаме с тази технология, фотографии и допълнителни карти трябваше да ни се доставят през нощта от Вашингтон (или всяко друго място) чрез специален куриерски полет. Дори след като инженери в корпоративната електронна индустрия ни повтаряха непрекъснато, че това не може да бъде направено по-рано през годината, един млад армейски капитан бе измислил системата от електронни връзки и всички необходими системи за устройство, което щеше да ни позволи да изпращаме снимки и рисунки чрез сателит. По това време капитан Рич работеше в нашата Разузнавателна дирекция и той бе един от най- умните и работливи млади офицери, които някога съм познавал.
След като капитанът43 измисли системата, която нарекохме ПИРАТ, индустрията произведе две такива за нас. Предоставихме едната на управлението, а другата носехме с нас.
Именно чрез ПИРАТ управлението ни изпрати снимките на палестинските лидери. И те ни позволиха със сигурност да идентифицираме нашия човек като Абу Абас.
Сега, когато терористите се намираха под италианска опека, реших, че е дошло времето да ограничим видимото си присъствие. Вече беше ден и представители на пресата започнаха да се появяват пред оградата с дългите си телеобективи. Поради тази причина съобщих на капитан Боб и неговите „тюлени“, че са свободни да се завърнат в базата си.
Те излетяха в 9,00 ч., доволни от себе си и свършената работа във войната срещу тероризма.
Аз останах с нападателния си команден пункт и малоброен друг необходим персонал, за да се уверя, че развитието на нещата ще доведе до „задоволителен“ край.
Абас и Хасан
По време на патовото положение между американските и италианските сили италиански чиновници се свързали с египетския посланик в Рим Йехия Рифаат, заявявайки, че Италия възнамерява да арестува четиримата похитители и да ги изправи пред съд, а другите двама представители на ООП ще напуснат самолета, за да дадат показания.
В отговор на това заявление египетското правителство се съгласи с предаването на четиримата похитители на италианските съдебни власти. Но оставането на разположение на двамата емисари на ООП бе друга работа. Египтяните обявиха, че палестинците имат дипломатически имунитет, че са доведени в Сигонела против волята им и нямат никакво намерение да напускат самолета. Фактически египетското правителство твърдеше, че самият самолет изпълнява специална правителствена мисия и притежава дипломатически имунитет съгласно международното право. Дотогава, докогато двамата палестинци оставаха
