главата. Всички знаят, че се изръсихме доста за старците. Сега пък ще се погрижим за малките. Виж там, заеми се с подробностите. Намери в района девет надарени хлапета, връстници на момичето на Камбъл. Смятаме, че ще проявим голяма щедрост, ако им подсигурим обучението.
„Тия тук ме взеха на подбив“, помисли Чарли. Все пак предложи плахо:
— Според мен ще бъде по-разумно, ако поне някои от децата са по-големи. Как ще обясните на медиите, че сте готови да изучите в университетите първолаци, при положение че на мнозина гимназисти не им е по джоба да следват?
— А, остави тая работа! — излая Еди. — Искаме да погледнем далеч в бъдещето. И ако Камбъл все пак се вразуми, ще включим в списъка и името на неговото дете.
— Мариса е отличничка, освен това е чудесна малка кънкьорка — отбеляза нехайно Джуниър, без да вади пурата от устата си. — Намери ни кадърни дечица като нея.
Чарли усети как пак го присвива под лъжичката. „Чудесна малка кънкьорка, значи. Откъде ли Джуниър знае чак такива подробности за Мариса Камбъл?“, запита се с примряло сърце адвокатът.
— Е, да, ако не успееш да убедиш Бил Камбъл да се откаже от показанията си за безобидната ни шега, няма да има, разбира се, никакви стипендии и никакъв фонд — допълни спокойно Джуниър. — Дай да не те бавим повече, Чарли. Знаеш си работата.
След като се върна в кабинета си, адвокатът се опита да се поуспокои с мисълта, че каквито и злодеи да са, типове като Джуниър и Еди не посягат на децата на своите врагове.
Тези двамата обаче… На Чарли направо не му се мислеше какво може да стане. Замоли се Били Камбъл да прояви благоразумие и да приеме стипендията.
Поклати глава и се пресегна да вземе папката с данните за автосервиза, който Баджетови си бяха наумили да купят на всяка цена. Беше смятал да посвети деня на сделката, но бе прекалено разсеян и не можеше да се съсредоточи.
В шест и половина затвори папката и се изправи. Тъкмо си облече палтото и взе куфарчето, когато телефонът иззвъня. Адвокатът вдигна от немай-къде.
Някой каза с гърлен дрезгав глас, който не му беше познат:
— Чарли, шефът нареди да ти съобщя, че Били Камбъл насмалко не е паднал пред влака в метрото, но че в последния момент съм успял да го спася.
Още преди адвокатът да е изрекъл и дума, онзи му затвори.
Чарли остави слушалката и дълго стоя при бюрото. Работеше от години за Баджетови, но най-голямото злодеяние, което бе вършил, беше да поговори с някой потенциален свидетел, както бе разговарял и с Били Камбъл, и после в отплата да уреди да му прехвърлят препрани пари. Никога не беше стигал по-далеч. Можеха да го обвинят в сплашване на свидетели, сега обаче беше по-различно — много по-страшно. „Ако не успея да убедя Били Камбъл и Нор Кели да си държат езика зад зъбите, братята искат да ме забъркат в нещо много по-тежко — помисли той. — Никога досега не съм виждал Еди и Джуниър толкова вкиснати, както днес, и знам, че си умират от страх.“
Затвори вратата на кабинета и се отправи към асансьора. Дори Били Камбъл и Нор Кели да склоняха да забравят какво са чули, дали това щеше да е достатъчно, за да им се размине?
Чарли се съмняваше.
В осем часа, когато Били и Стърлинг отидоха в заведението на Нор, вътре нямаше къде игла да падне. Вечерята беше в разгара си, на бара също нямаше места. Нор говореше с някакви хора на маса близо до бара, но сякаш имаше очи и на гърба, веднага усети, че синът й е влязъл в ресторанта, и се обърна към него. Лицето й грейна и тя забърза към него.
— Как мина?
Били се усмихна.
— Чип Холмс е луднал по „особения ми глас“.
„Добре имитира Холмс, особено гърления му говор“, отсъди Стърлинг.
Нор прегърна сина си.
— Страхотно, Били! — Тя махна на келнера, който минаваше наблизо. — Трябва да го полеем. Донеси ни, Ник, бутилка „Дом Периньон“.
„И аз нямам нищо против да си пийна шампанско“, каза си Стърлинг. Разположи се на обичайното си място на масата на Нор и веднага го плиснаха спомени.
Майка му и баща му отварят на неговия двайсет и първи рожден ден бутилка „Дом“.
Поляха го с шампанско и когато си взе изпитите след адвокатския стаж…
Ами онзи прелестен прохладен октомврийски ден, когато отидоха с Ани и с още двама приятели да разгледат къщата на Рузвелт в Хайд Парк! На връщане спряха да си направят пикник в „Палисейдс“ и Ани смая всички, като извади бутилка леденостудено шампанско и четири чаши.
„Изпих си моето и какъвто съм си нахален, изгълтах и половината от нейното — сети се той. — О, Ани!“
Стърлинг преглътна горестно и се ядоса, че е забравил за Били и Нор. Междувременно младежът явно бе разказал на майка си всичко от игла до конец, понеже тя отново възкликна:
— Та това е чудесно, Били! Скоро ще се прочуеш.
Така и не забелязаха кога в ресторанта е влязъл Шон О’Брайън. Когато той отиде при тях, всички вдигнаха изненадани очи.
— Извинявай, че не се свързах по-рано с теб, Нор — подхвана Шон. — Следващия път ме търси по клетъчния телефон. Да не се е случило нещо?
— Кажи му, Били, как са те търсили от „Баджет Ентърпрайзис“ — подкани майката.
Стърлинг видя как лицето на Шон О’Брайън помръква, докато младежът му разправяше за предложението за стипендия. Накрая Били сви рамене и отсече:
— Е, това е.
Първото, което попита Шон, бе дали младежът е съобщил във ФБР. Били кимна.
— Потърсих Рич Майърс, но го нямаше. Оставих съобщение.
— Агентът се обади тук някъде към пет — изрече тихо Нор. — Останах с впечатлението, че според него това е предупреждение в стил „железен юмрук в кадифена ръкавица“.
О’Брайън стана още по-мрачен.
— Вижте какво, работил съм следовател в полицията близо трийсет години и им знам и кътните зъби на тия отрепки. Не се ли вразумите, въпросният железен юмрук ще се стовари с цялата си мощ върху вас.
„Кажи му, Били, какво стана в метрото — подкани наум Стърлинг. — Имаш нужда от охрана.“
— Според мен нямаме друг избор, освен да чакаме — отбеляза Нор. — Ха, имаме шампанско. Все пак има и радостни вести — пием за бъдещето на Били. — Тя се обърна към сина си. — Хайде, пий го, де! След малко започва концертът.
Били стана от масата.
— Ще го кача горе. Трябва да се преоблека, искам да звънна и на Мариса. Знаеш си я каква е. Настоя да съм й се обадел незабавно и да съм й кажел какво е станало.
„Ще остана тук — да правя компания на Нор“, реши Стърлинг точно когато при тях от бара дойде Денис.
— Исках да поздравя Били, но както гледам, него вече го няма.
— Качи се да се преоблече — обясни Нор.
Стърлинг заслуша как щастливата Нор разправя на мъжете за срещата на Били с шефовете от звукозаписната компания. После тя рече:
— Вестта за договора наистина е прекрасна, но просто не мога да ви опиша, приятели, колко ми е притеснено цял ден. Откакто са се обадили на Били, все се питам какво ли още ще ни направят братя Баджет… Всъщност не е зле и аз да отида и да се приготвя — каза тя в заключение. — След петнайсетина минути излизаме на сцената. Ще останеш ли, Шон?
— Малко. Днес Кейт е нощна смяна.
Денис се обърна към Шон.
