— Трябва да се връщам на бара. Защо не поседнеш при мен?
Тъкмо да се пръснат, когато видяха, че Били тича надолу по стълбите с пожарогасител под мишница.
— Колата ти гори, мамо — подвикна той. — Вече звъннах на пожарната.
Мълвата за пожара се разнесе бързо из ресторанта. Денис също грабна от бара пожарогасителя. Следван по петите от О’Брайън, а също от Стърлинг, който подтичваше една крачка зад него, Денис изхвърча като тапа навън и заедно с Били започна да гаси пламтящия автомобил.
Нор също излезе от ресторанта, заобиколена от доста клиенти, които се мъчеше да успокои.
На паркинга с гръм и трясък се изсипаха пет пожарни, пожарникарите незабавно наредиха на всички да се отдръпнат.
Пожарът бе угасен за броени минути. Автомобилът на Нор бе на обичайното си място при входа за кухнята, далеч от общия паркинг на ресторанта.
По едно време Нор се провикна:
— Влизайте всички!
Застана на вратата и заподканя клиентите да се върнат вътре в ресторанта.
След като подчинените му намотаха маркучите, шефът на пожарникарите Ранди Койн дойде заедно с един полицай от участъка в Мадисън Вилидж при Нор, Били, Шон и Денис — шестимата се усамотиха в кабинета на Нор и той й каза:
— Колата ви вече не става за нищо, но това пак е малкият дявол, я си представете, че пожарът беше обхванал и другите автомобили! Веднага ви казвам и че сте извадили късмет, задето не е пламнал и ресторантът.
— Защо е избухнал пожарът? — попита тихо Нор.
— Според нас автомобилът ви е бил залят с бензин.
За миг в помещението се възцари пълна тишина, сетне Шон О’Брайън рече:
— Имаме, горе-долу, представа, Ранди, кой стои зад палежа, но това е работа за ФБР. Агентите вече разследват заплахата, отправена днес сутринта по телефона към Били.
— В такъв случай се свържи незабавно с тях — подкани полицаят. — А аз ще имам грижата да пратя патрулна кола, да дежури денонощно пред ресторанта.
— И една пред къщата на Нор — отсече Шон О’Брайън.
— Ще ми бъде по-спокойно, ако зная, че някой все пак наглежда какво става — призна си Нор.
Шон се обърна към нея и сина й:
— Един съвет, Нор. Най-доброто, което можете да сторите сега двамата с Бил, е да си гледате работата, все едно не е станало нищо.
— Жалко, че не мога да остана за концерта — подсмихна се началникът на пожарникарите.
— Ще стоя отпред, госпожо Кели, докато пратят хора, които да дежурят пред заведението и дома ви — обеща полицаят.
Били изчака да си тръгнат, сетне провлачи бавно:
— Днес имах в метрото малко премеждие. Наистина си помислих, че е станало заради моята глупост…
Стърлинг се взря в лицата на Нор, Денис и Шон О’Брайън, които малко по малко посърнаха, докато Били разправяше какво му се е случило на връщане от Манхатън.
— Който те е бутнал, пак той те е и измъкнал — отсече Шон. — Стара изпитана хватка на тия негодници.
Телефонът иззвъня. Вдигна Били. Послуша-послуша и пребледня като мъртвец. После, още преди да е върнал слушалката върху вилката, рече:
— Някой току-що ми каза, че съжалявал, задето ме е бутнал на перона и дали следващия път да не съм отидел до Ню Йорк с автомобила на майка си.
След миг във вечността, но цяла седмица по-късно според земното летоброене Стърлинг поиска среща с Небесния съвет и я получи. Седна на стола с лице към светиите.
— Изглеждаш така, сякаш си понесъл върху плещите си бремето на целия свят — отбеляза монахът.
— Имам чувството, драги ми господине, че наистина го нося — съгласи се Стърлинг. — Както знаете, след палежа на автомобила от миналата седмица събитията се развиха главоломно. От полицията и ФБР убедиха Нор и Били, че трябва да се скрият, докато бъде насрочено делото срещу братя Баджет. Очакваше се това да стане сравнително скоро.
— Всички знаем, че няма да стане никога — натърти пастирът.
— Разработил ли си план на бойните действия? — попита властно адмиралът.
— Тъй вярно, драги ми господине, разработил съм. Бих искал да се придвижа бързо през тази земна година. Изгарям от нетърпение да стигна до мига, когато се срещам с Мариса и започвам да правя нещо, с което да й помогна. Дотогава съм с вързани ръце. Докато пътувам към този миг, не е зле да надзъртам тук- там, така по-лесно ще събера отново Мариса с баща й и баба й.
— Значи не искаш да прекараш още една година на земята? — попита развеселена царицата.
— Не, не искам — потвърди сериозно Стърлинг. — Земното ми време вече е изтекло. Ще ми се да помогна на Мариса. Сбогувала се е само преди няколко дни с Нор и Били, а вече е сломена.
— Знаем, знаем — пророни разнежена медицинската сестра.
— Изложи ни плана си, де — подкани коренната жителка на Америка.
— Дайте ми свободата и силата да се придвижвам през тази година с необходимата бързина, а също умението да се пренасям от място на място всеки път, когато ви помоля за това.
— На кого смяташ да погостуваш? — полюбопитства матадорът.
— Като начало на мама Хеди-Ана.
Всички в Небесния съвет го изгледаха стъписани.
— По-добре ти, отколкото аз — изпелтечи монахът.
— Мама Хеди-Ана се е намъчила, горката — отбеляза монахинята.
— Как ли не! Намъчила се била! Направо не ми се мисли за деня, когато ще ни се домъкне тук — призна си адмиралът. — Командвал съм кораби по време на битка, но и аз ще се уплаша пред жена като тази.
Всички прихнаха. Монахът вдигна ръка.
— Продължавай нататък, Стърлинг. Всичките ти искания ще бъдат удовлетворени. Имаш подкрепата ни.
— Благодаря ви, драги ми господине. Стърлинг се взря в лицата на осемте светии, сетне се извърна към прозореца. Райските двери бяха само на хвърлей, той имаше чувството, че само да се пресегне, и ще ги докосне.
— Време е да тръгваш — подкани благо-благо монахът. — Къде искаш да те пренесем?
— Във Валония.
— Всекиму своето — отсъди монахът и натисна копчето.
Прехвърчаше снежец, духаше студен вятър, селцето Кижкек изглеждаше така, както сигурно и преди хилядолетие. Намираше се в тясна долина, беше се сгушило в полите на покритата със сняг планина, която сякаш го бранеше като с щит от останалия свят.
Стърлинг се озова на тясна уличка в края на селото. Към него се задаваше теглена от магаре каруца и той се дръпна встрани. После се взря в лицето на жената в каруцата. Мама Хеди-Ана! Прекарваше дърва.
Той заобиколи заедно с каручката къщата и отиде в задния двор. Бабката спря, скочи долу, завърза
