— И ти ще търпиш всичко това? — ахна тя невярващо.
— Може и да не ги намерят.
— Ами ако ги намерят? Не бива да го допускаш, Чарли.
— Знам, че не бива — избухна мъжът й. — Но не знам какво да правя. В чудо съм се видял. Толкова ли не разбираш, че отида ли в полицията, братята веднага ще надушат? Имат си начини.
Мардж се разплака.
— Как се е стигнало дотук? Каквито и да са последиците за нас, Чарли, трябва да направиш каквото трябва. Поизчакай няколко дена — да мине Коледата. Нека изкараме всички заедно още една Бъдни вечер. — Тя избърса с длан очите си. — Ще се моля да стане чудо.
Чарли стана и притисна жена си до себе си.
— Е, щом ще се молиш, бъди по-конкретна — рече й с уморена усмивка. — Моли се да стане така, че Джуниър и Еди да отидат в своята родина, за да се видят с майка си — Хеди-Ана. А аз ще предупредя ченгетата и те ще ги пипнат веднага щом прекосят границата на Валония. И тогава вече няма да ни застрашава нищо.
Мардж го погледна.
— Защо си толкова сигурен?
— И двамата са съдени задочно за престъпления, които са извършили във Валония, и са получили доживотни присъди. Затова и не смеят да стъпят там.
„Доживотни присъди ли!“, ахна Стърлинг. Най-сетне разбра какво да прави. Сега оставаше само да измисли как.
Излезе навън. Мардж беше включила светещите гирлянди веднага щом Чарли ги бе наслагал по дърветата. Времето се беше развалило, в късния следобед слънцето се бе скрило зад черните облаци. Пъстроцветните лампички примигваха весело по клоните и разсейваха сгъстяващия се мрак на зимния ден.
Не щеш ли, като неочакван дар, Стърлинг се сети нещо, което бе чул у мама Хеди-Ана. „Осъществимо е — рече си той. — Напълно осъществимо.“ Веднага започна да крои планове как да прилъже братята да отидат в своята родина.
„Няма да ни бъде никак лесно, но от опит глава не боли!“
— Добре се справяш, Стърлинг — похвали го монахинята.
— Обиколи надлъж и шир света — вметна гръмогласно адмиралът.
— Изненадахме се, че се връщаш във Валония — каза монахът. — После обаче включихме какво си намислил. Да ти призная, това е моят манастир. Живял съм там преди четиринайсет века. Направо не мога да повярвам, че са го превърнали на хотел. Представяте ли си, манастир с обслужване по стаите!
— Разбирам какво имате предвид, драги ми господине — съгласи се Стърлинг, — но за нашите цели това е само добре дошло. Струва ми се, че най-сетне измислих как да помогна на Мариса, Нор и Били, та дори и на Чарли. Той се нуждае от помощта ми не по-малко от Мариса, но по друг начин. — Изопна се като струнка и погледна насъбралите се в лицата. — Разрешете да се явя на Чарли, така той ще излезе с мое съдействие от затруднението.
— В смисъл да му се явиш, както на Мариса, която разбра, че си дошъл от отвъдното ли? — поиска разяснение пастирът.
— Да, според мен е наложително.
— Дали да не се явиш и на Мардж? — предложи царицата. — Нещо ми подсказва, че тя свири първата цигулка в къщата.
— Не исках да дърпам дявола за опашката и да ви моля и за това — призна си усмихнат Стърлинг.
— Но ще бъде прекрасно, ако мога да общувам и с двамата.
— Да дърпаш дявола за опашката ли? — вдигна вежди матадорът. — Не го знам този израз.
— Чух го някъде. Вероятно в ресторанта на Нор. Хареса ми. — Стърлинг се изправи. — По земното летоброене утре ще е денят, когато ще се срещна за пръв път с Мариса. Описах, така да се каже, пълен кръг.
— Не забравяй, че това е денят и когато се яви за пръв път пред нас — заяде се индианката.
— Уверявам ви, няма да го забравя никога.
— Имаш благословията ни — намеси се и монахът. — Но помни, наближава Бъдни вечер, а ти се надяваше да я караш в рая.
Мариса отвори вратата на стаята си и видя възхитена, че Стърлинг се е разположил на големия фотьойл при бюрото.
— Мислех, че ще ходиш някъде и ще се върнеш да ми пожелаеш „лека нощ“ — каза тя.
— Наистина излизах по работа — обясни той. — Докато ти вечеряше, огледах цялата последна година от живота ти и сега вече знам защо на тати и на Нор-Нор им се е наложило да заминат.
— Но аз бях долу само около час!
— За мен времето тече различно — отвърна Стърлинг.
— Все си мислех за теб. Хапнах набързо, после от немай-къде изслушах тъпотиите на Рой как като малък по Коледа веднъж играл пастир в пиеската в училище. Побързах да се разкарам от масата. Радвам се, че си тук.
— Е, аз пък научих доста, докато ти вечеряше. Сега пак ми се налага да изляза, защото имам много работа — ще се опитам да направя така, че баща ти и баба ти да се върнат за твоя рожден ден.
— На Бъдни вечер е — припомни момиченцето припряно. — Ще стана на осем годинки.
— Знам, знам.
— Остават някакви си четири дена.
Стърлинг видя в очите й неверие, но и надежда.
— Можеш да ми помогнеш — каза й.
— Как?
— Помоли се.
— Добре. Обещавам.
— И бъди мила с Рой.
— Не е толкова просто. — Мариса направи физиономия и забоботи: — Помня, едно време… бъра-бъра, два чадъра…
— Мариса! — скастри я Стърлинг с дяволити пламъчета в очите.
— Знаммммм — провлачи тя. — Рой сигурно си е човек като всички останали.
Стърлинг се изправи, разнежен от развеселеността, проблеснала за миг в очите на момиченцето. Покрай това се сети за първия път, когато е видял Мариса заедно с Били и Нор. „Не бива да я подвеждам“, изрече той и като молитва, и като обет.
— Е, аз да тръгвам.
— Бъдни вечер — вече ми обеща! — напомни му тя.
Открай време Чарли и Мардж слагаха подаръците под елхата няколко дена преди Коледа. И трите им деца живееха наблизо, в Лонг Айланд, нещо, за което Мардж благодареше всеки ден на Всевишния.
— А на колко хора децата им живеят по четирите краища на света — току повтаряше тя, докато си сушеше косата със сешоара. — Големи късметлии сме, да знаеш!
Шестте внучета също ги радваха, като се почне от най-голямото — вече на шестнайсет години, което скоро щеше да стане студент, и се стигне до най-малкото, сега първолаче.
— И всичките са деца за чудо и приказ. Нямаме си нито една черна овца в стадото — хвалеше се
