честичко тя.
Тази вечер обаче, след като наредиха с Чарли подаръците, не изпитаха обичайното задоволство и трепетно очакване. Притесняваха се какво ще стане, след като Чарли се яви във ФБР, и в осем и половина вечерта, седяха притихнали един до друг в хола. Чарли местеше безцелно каналите на телевизора.
Мардж се беше вторачила в елхата, гледка, която обикновено й вдъхваше неописуем душевен мир и радост. Тази вечер обаче не беше така. Тя не намираше сили да се усмихне дори при вида на украшенията, измайсторени през годините от нейните внуци.
Не щеш ли, на килима тупна една от играчките — ангелче от папиемаше с бомбе вместо нимба и с едно крилце, по-късо от другото. Мардж стана, за да го вдигне, но още преди да го е докоснала, ангелчето грейна.
Жената зяпна, смаяна. Както никога, не каза и дума. За десетина секунди ангелът се преобрази на симпатичен мъж, изрядно облечен в тъмен втален балтон, носеше и бомбе, което побърза да намести върху главата си.
— ААААААУУУУ! — разпищя се Мардж. Чарли беше задремал на канапето. Подскочи като ужилен, видя Стърлинг и се развика:
— Джуниър те е пратил, знам си аз.
— Майко мила, майчице! — продължаваше да пищи Мардж. — Не са го пратили никакви Баджетови, Чарли. Това е призрак.
— Само не се плашете, много ви моля. Дошъл съм да ви помогна да се отървете от Баджетови — поясни спокойно Стърлинг. — Седнете, де.
Те се спогледаха и го послушаха. Мардж се прекръсти.
Стърлинг се усмихна. Известно време мълча, та те да свикнат с него и да престанат да се плашат, че ще им стори нещо.
— Нали нямате нищо против да поседна? — попита накрая.
Мардж още го гледаше ококорена.
— Заповядайте, седнете, вземете си и от курабийките — покани го тя и посочи чинията върху масата.
— Не, благодаря — усмихна се Стърлинг. — Вече не се храня.
— Де да ви имах проблема — рече Чарли и все така стиснал дистанционното устройство на телевизора, се вторачи отново в Стърлинг.
— Изключи го тоя телевизор, Чарли — изкомандва Мардж.
Щрак. Развеселен, Стърлинг си спомни думите на царицата, че в къщата Мардж свири първа цигулка. Забеляза, че и двамата са се поотпуснали. „Разбират, че не съм дошъл да им навредя — рече си той. — Време е да им обясня как стоят нещата.“
— Нали познаваш, Чарли, Нор Кели и Били Камбъл? — поде той. — Знаеш и че са включени в Програмата за защита на свидетелите.
Адвокатът кимна.
— Пратен съм да помогна на момиченцето на Били — Мариса, затъжило се за баща си и баба си. За да го сторя, трябва да отстраня опасността, надвиснала над тях.
— Джуниър и Еди — отсече Чарли.
— Ах, тия нехранимайковци! — подвикна презрително и Мардж.
— Докато проучвах как най-бързо да ги спася от заплахата, си дадох сметка, че Баджетови застрашават и теб.
Мардж се пресегна и стисна ръката на мъжа си.
— Предвид обстоятелствата стигнах до извода, че ще излезем най-бързо и безболезнено от задънената улица, ако пратим Баджетови обратно във Валония, където те ще бъдат тикнати на топло до края на дните си.
— И дано някой хвърли някъде ключа! — каза Мардж. — Ах, злосторниците му със злосторници!
Адвокатът в Чарли се обади и той поясни:
— Уверявам ви, не виждам начин братята да бъдат накарани да се върнат по своя воля във Валония.
— Дори заради мама Хеди-Ана ли? — попита Стърлинг.
— Вече петнайсет години леят крокодилски сълзи, че не можели, видите ли, да й идат на гости — съобщи Чарли.
— Имам план как да ги накараме да се върнат при майка си — обясни Стърлинг.
Внезапно обнадеждени, Чарли и Мардж го заслушаха с отворени уста.
На другата заран агентът от ФБР Рич Майърс дойде заедно с първия си заместник Ханк Шел у Чарли и Мардж Сантоли. Бяха предрешени като майстори и носеха сандъчета с инструменти, в които обаче имаше записваща апаратура.
Седнаха заедно със семейство Сантоли в кухнята, Шел включи микрофона и го пробва.
Предната вечер Чарли се беше обадил по телефона на Майърс и той го бе предупредил, че вероятно не е зле да повика адвокат и чак тогава да дава показания, които биха могли да уличат и него.
Чарли бе отхвърлил предложението. „Мога да разчитам на помощта на човек, много по-силен от един адвокат. До мен е Стърлинг“, си беше помислил той.
— Готов ли сте, господин Сантоли? — попита Майърс.
— Да. За протокола: казвам се Чарлс Сантоли…
В продължение на един час разправи за връзките си с братя Баджет, като обясни, че в началото се е занимавал със законните им сделки, но малко по малко е бил забъркан и в престъпната им дейност. В заключение подчерта, че според него прокуратурата така и няма да успее да обвини Джуниър и Еди Баджет за умишления палеж в склада на Крамер и че независимо дали са под охрана, Нор Кели и Били Камбъл винаги ще бъдат изложени на сериозна опасност.
През цялото време Майърс слуша, без по лицето му да трепне и мускулче. Чарли си пое дълбоко въздух.
— Сега ще ви предложа нещо, след което може би ще решите, че ми трябва не адвокат, а лекар, но поне ме изслушайте.
Стърлинг направи физиономия на Чарли и му намигна.
Адвокатът се подсмихна и изложи спокойно плана, който Стърлинг му бе казал предната вечер. Току поглеждаше към него за одобрение и беше възнаграден с насърчително кимане.
В началото Майърс възкликна:
— Моля? — После промърмори: — И дума да не става! — А накрая заяви: — Пропилели сме хиляди часове в опитите да спипаме братята, те обаче все ни се изплъзват. Но ако във Валония ги тикнат в затвора до живот, цялата им прогнила престъпна организация ще се срути като картонена кула.
— Точно това ви казвам — натърти с плам Чарли. — Тук ще минат години, докато ги осъдят, а и в затвора те пак ще бъдат опасни. Ако обаче ги пратят на топло на другия край на света, и техните мутри ще се изпокрият в миша дупка.
Агентите изключиха магнетофона, станаха от масата и Майърс каза:
— Трябва да го обсъдим с шефовете. До два часа ще се свържа с вас.
— Ще чакам тук — отвърна Чарли. — Службата е затворена за празниците.
След като Майърс и Шел си тръгнаха, Мардж отбеляза:
— Най-страшно е чакането, нали?
Стърлинг се сети как е висял цели четирийсет и шест години в небесната чакалня.
— Напълно съгласен съм — подкрепи я той. — Да се надяваме, че за всички ни чакането скоро ще свърши.
Рич Майърс се обади в един часа.
