— Не мога да говоря повече — простена старицата. — Едвам си поемам дъх. Трябва да си почина. Направо не мога да повярвам, че ми звъните по никое време. Но какво да очаква човек от синове, които хич и не идват да посетят родната си майка.
— Знаеш, мамо, колко много те обичаме — изхлипа Еди.
Отвърнаха му, като му затръшнаха телефона.
Джуъл му подаде чиста носна кърпа. Джуниър се изсекна звучно.
Както подобава на случая, Мардж и Чарли гледаха покрусено. Жената стана от канапето.
— Сега вече съжалявам, че изобщо съм отваряла дума за това. Но си рекох, че сигурно е по-добре да знаете, в случай че решите да прекарате празниците с майка си.
Чарли изглеждаше смутен.
— Ще ме изчакаш ли, Мардж, в колата? Искам да обсъдя нещо с Джуниър и Еди.
— Разбира се. — Тя стисна ръката на Джуниър. — Ужасно съжалявам — каза едва чуто.
Докато минаваше покрай Еди, го целуна по бузата — да го утеши.
— Изпрати Мардж до автомобила, Джуъл, и ни остави за малко сами — разпореди се Джуниър.
Джуъл хвана под ръка по-възрастната жена.
— Ела, миличка. Не се разстройвай, просто се опитваше да помогнеш.
След като двете излязоха, Чарли подхвана колебливо:
— Мардж си мисли, че през годините често сте отскачали да се видите с майка си.
— Правилно си мисли — тросна се Джуниър.
Чарли го пропусна покрай ушите си.
— Много се разстроих, когато ми каза за съня. Понеже знам обстоятелствата, ми хрумна нещо. Сигурно е налудничаво, но… — Той млъкна и сви рамене. — Но нека поне ви кажа. Има начин да погостувате на майка си за Бъдни вечер, без да се излагате на опасност.
— Друг път има начин! — подвикна Джуниър.
— А говори ли ви нещо манастир „Свети Стефан Планински“?
— Манастир „Свети Стефан Планински“ ли? Беше в съседния град, точно от другата страна на границата. Като малки непрекъснато ходехме там да караме ски. Но манастирът е затворен още от времето, преди да напуснем Валония.
— Сигурно сте чули, че на Нова година отново го отварят, но вече като хотел.
— Я не се занасяй! — примига Еди. — Там и пиле не можеше да прехвръкне, какъв ти хотел! Ти откъде знаеш?
— Имам една братовчедка, монахиня, обикновено ни гостува за Коледа. Тази година обаче няма да дойде, заминавала на поклонение. Шейсет монахини, монаси и свещеници от цялата страна ще прекарат седмицата около Коледа в „Свети Стефан“ и чак след това манастирът ще бъде отворен за всички.
Чарли видя, че братята се споглеждат, и разбра, че са се хванали на въдицата.
— Наели са чартърен полет, самолетът излита утре вечер от летище „Титърбъро“ в Ню Джърси. Ще се приземи на новата писта недалеч от хотела, който, естествено, е само на хвърлей от дома на майка ви, от другата страна на границата. — Чарли се подвоуми. По челото му бяха избили капчици пот, той обаче не искаше да я бърше, да не би да му проличи колко е притеснен. — Попитах братовчедката дали има свободни места в самолета, днес сутринта бяха останали четири-пет.
Джуниър и Еди се спогледаха отново.
— За нула време ще се спуснем със ските от манастира до мамини — каза Еди.
Чарли преглътна — знаеше, че или ще спечели, или ще загуби всичко.
— Мислех си дали да не се предрешите като монаси, дали обет за мълчание — така никой няма да разбере кои всъщност сте. Не се и съмнявам, че ще си уредите бързо документите.
— Колко му е! — отряза Джуниър, сетне помълча-помълча и пак погледна брат си. — Винаги ми се е струвало опасно да си ходим у дома, но този път може би ще минем между капките.
— Прибирам се при мама — отсече решително Еди. — Никога няма да си го простя, ако с нея стане нещо, а аз не съм я видял.
Чарли се свъси.
— Тогава трябва да действаме бързо. Вече може и да няма свободни места.
— Мисли му, ако няма — ревна Джуниър. — Защо не си ни предупредил веднага щом си разбрал за чартърния полет?
Чарли извади клетъчния телефон.
— А, без тия, обади се от нашия телефон. Включи високоговорителя, да чуваме и ние — нареди Джуниър.
— Ама, разбира се.
— Манастир „Сейнт Мери“ — каза благо-благо някаква жена. — Разговаряте със сестра Джоузеф.
— Сестро Джоузеф, безпокои ви Чарлс Сантоли, братовчедът на сестра Маргарет.
— А, да! Как сте, господин Сантоли?
— Не мога да се оплача. Сестра Маргарет там ли е?
— Съжалявам, но я няма. Отиде да пазарува за пътуването. Посъветваха ни да вземем повечко пуловери и връхни дрехи.
Братята се вторачиха в адвоката.
— Питай я, де! — подкани припряно Джуниър.
— А да знаете случайно, сестро, дали всички места за полета до „Свети Стефан“ са заети?
— Мисля, че да, но нека погледна.
— Все трябва да се намери местенце и за нас — изшушука Еди, който ту свиваше пестници, ту отново разперваше пръсти.
— Оказах се права, господин Сантоли. Самолетът е пълен, двама души обаче са се отказали от резервациите. Една от по-възрастните сестри се е почувствала зле и е решила да не тръгва на такъв дълъг път, затова тя и приятелката й си остават тук.
— Дано не оздравява скоро — ревна Джуниър. — Запази ни тия две места.
В другия край на линията Сюзан Уайт, агентка от ФБР, която вече часове наред дежуреше в манастира и чакаше Сантоли да се обади, показа с ръка на Рич Майърс, че всичко се развива по план. Сетне започна да пише: „Брат Станислас и брат Каспер…“
„Мардж и Чарли бяха неотразими — помисли, ухилен до уши, Стърлинг: дотук всичко вървеше по ноти. — Мариса, съвсем скоро отново ще бъдеш щастлива“, зарече се той.
Лека нощ, Мариса — пожела Дениз, сетне подпъхна завивката под брадичката на детето и се наведе да го целуне.
— Лека нощ, мамо. Искам час по-скоро да дойде утре. Тогава е рожденият ми ден и Бъдни вечер.
— Ще се забавляваме до припадък — обеща Дениз и угаси лампата.
Слезе долу при Рой, който подсушаваше съдовете.
— Всички ли си легнаха? — попита весело той.
— Да, но странна работа, мислех си, че днес Мариса ще е разстроена, а тя ми се стори развълнувана и щастлива, сякаш се надява на чудо и очаква утре Били и Нор да бъдат тук.
— Клетото дете, ще бъде много разочаровано — пророни покрусен Рой и сгъна кърпата за съдовете.
— Набавих всичко необходимо — каза угрижен Чарли. — Монашески одежди, сандали, молитвеници, възможно най-издрасканите мукавени куфари — нали братята все пак са дали обет за бедност.
