По знак на Баркър един от стражите отиде до хладилника и извади замразена треска, дълга повече от половин метър. Плъзна настрани пластмасовия капак на един резервоари хвърли треската във водата. Само за няколко секунди треската бе разкъсана и погълната.
— Имате резервации за вечеря — каза Баркър.
— Не, благодаря, вече хапнахме — отвърна Остин.
Баркър се вгледа в лицата на пленниците си. Не видя и следа от страх, само предизвикателство. Намръщи се.
— Ще ви дам време да си помислите за съдбата си, да си представите какво ли е да бъдете разкъсвани на парчета от остри като бръснач зъби. Хората ми ще дойдат да ви вземат малко след като спрем във фабриката на крайбрежието за презареждане. Adieu, господа.
Хората на Баркър сграбчиха Остин и Дзавала, набутаха ги в нещо като склад и ги заключиха.
— Не изглеждаш особено притеснен, че ще нахраниш рибите — каза Дзавала.
— Нямам намерение да послужа за забава на този белоок изрод и кретеноидната му горила. Между другото, коментарът ти за жените на киолая ми хареса.
— Всъщност е в разрез с принципите ми. Както знаеш, падам си по всякакви жени. Сигурно не им е лесно, докато мъжете им търчат нагоре-надолу да убиват и да правят човешки жертвоприношения. И така, господин Худини, как смятате да се измъкнем от тази дребна неприятност?
— Предлагам да си пробием път навън.
— Така значи. И ако приемем, че успеем да преодолеем тази врата, какви са шансовете на двама души срещу батальон въоръжени мъже?
— Всъщност ние сме
Дзавала се огледа.
— Несъмнено става въпрос за невидим приятел.
Остин свали палтото си и изтегли меча от ножницата. Дори на слабата светлина в стаята острието като че ли блестеше.
— Запознай се с приятеля ми — Дурендал.
38
Катамаранът доближи брега като десантен кораб на морски пехотинци и двойният корпус се плъзна по сушата с писък на фибростъкло върху чакъл. Бен Найтхоук пръв скочи на земята, следван от баските и хората от SOS. Помогнаха на индианците да слязат, после цялата група се скри в гората. На брега останаха само Бен и Диего.
Джес Найтхоук се върна при тях и дръпна Бен за ръката.
— Защо се бавиш?
— Вървете без мен — отвърна Бен. — С Диего имаме да свършим една работа.
— Каква работа?
Бен погледна към отсрещния бряг.
— Отмъщение.
— Не! — възкликна Джес. — Прекалено е опасно.
— Пилотите на хеликоптера бяха наши приятели — каза Диего. — Смъртта им не може да остане безнаказана.
— Те убиха братовчед ми — добави Бен. — И ви биха и измъчваха. Поругаха прекрасната ни гора.
Джес не можеше да види лицето на сина си в мрака, но от гласа му разбра, че решението му е непоколебимо.
— Добре — тъжно каза той. — Ще отведа всички на сигурно място.
Маркъс Райън също дойде, следван от Чък Мърсър и Тери Уелд, усети напрежението между тримата и попита:
— Какво става?
— Бен и този младеж се връщат — каза Джес. — Искат да отмъстят.
Бен сложи ръка на рамото на баща си.
— Това е последното нещо, което желая, тате. Не мога да говоря от името на Диего, но аз поне искам да излича онова голямо фалшиво иглу от лицето на земята.
— Трудна задача за двама души — каза Райън. — Ще имате нужда от помощ.
— Благодаря, Марк. Зная, че имаш добри намерения, но другите имат повече нужда от теб от нас.
— Не сте единствените, които имат сметки за уреждане — възрази Райън. В гласа му се усещаше стоманена нотка. — Баркър уби Джошуа и потопи кораба ми. А сега се опитва да убие океаните. Имам да му връщам. Онова нещо на отсрещния бряг не е тръстикова колиба. Няма да успеете да го съборите лесно.
— Знаем. Ще измислим нещо.
— Нямате време за опити и грешки. Аз знам как можем да изстреляме този купол в стратосферата. — Райън се обърна към Мърсър. — Помниш ли за какво си говорихме?
— Да. Че здравата можем да го наритаме, ако ни се отвори шанс.
— Е, Бен, какво ще кажеш? В играта ли сме? — попита Райън.
— Решението не е само мое. — Бен се обърна към Диего.
— Те са много, а ние сме само двама — каза баскът. — Пабло е извън играта. Ще извадим страхотен късмет дори ако се отървем живи.
Бен се поколеба.
— Добре, Марк. Вътре сте.
Райън се усмихна ликуващо, после каза:
— Ще ни трябват малко експлозиви. Нашите ги взеха, когато ни заловиха.
— С брат ми имаме няколко ръчни гранати — каза Диего и потупа раницата си. — По три на човек. Стигат ли?
Райън погледна Мърсър.
— Може и да свършат работа, ако се поставят на нужното място — каза Чък.
— А аз какво да правя? — попита Тери.
— Хората на Бен са в доста лоша форма — каза Райън. — Ще им трябва помощта ти, особено на децата.
— Ще направя всичко възможно — каза Тери. Целуна го, после целуна Мърсър и Бен. — И да се пазите.
Докато Тери вървеше към гората, Бен и останалите избутаха катамарана във водата и се качиха на борда. Двойният корпус и мощните мотори осигуряваха добра скорост. Понесоха се по езерото и скоро стигнаха отсрещния бряг.
Мърсър се отби в бараката и излезе с две макари тънко корабно въже. Заобиколиха плаца, без да излизат от прикритието на дърветата, и стигнаха незабелязани до купола. Райън откри онова, което търсеше — висок цилиндричен резервоар за гориво насред малка поляна в гъстата гора. На него имаше предупредителен знак, че съдържанието му е леснозапалимо. Стоманена тръба с диаметър около петнадесет сантиметра свързваше резервоара със сградата. До мястото, където тръбата изчезваше в хангара, имаше заключена врата. Също като самия купол, вратата бе от пластмаса и бързо поддаде на силата и решимостта на раменете на Диего.
Влязоха в дълъг няколко метра коридор, успореден на тръбата. Тя изчезваше в стената до друга врата, която бе оставена отключена. Райън я открехна и надникна в хангара. Около мястото, където бе стоял цепелинът, се суетяха хора. Едни навиваха въжета, други местеха скелета и подпори.
Райън направи знак на останалите да са нащрек и двамата с Мърсър влязоха в хангара. Пропълзяха покрай стената зад високите макари с маркучи и стигнаха до мястото, където тръбата влизаше в сградата. Баркър беше посочил маркучите, когато обясняваше, че предпочита да пълни дирижабъла с водород вместо с хелий. Достъпът на газа се контролираше от клапан с кран. Райън го завъртя, докато не се чу съскане.
Водородът се заиздига към покрива — двамата се надяваха да е плътно затворен. Измъкнаха се през вратата. Бен и Диего също не бяха стояли със скръстени ръце — бяха изпълнили инструкциите на Мърсър и
