идеята, бе принуден да признае, че Райстлин е в състояние да разреши финансовите им проблеми.
Спътниците бяха свикнали да живеят където намерят, можеха да спят на голата земя, дори и през зимата. Но им трябваха пари, за да стигнат с кораб до Санкрист, както и да пътуват свободно през окупираните земи. На младини Райстлин неведнъж беше осигурявал прехрана за себе си и брат си с ловкостта на ръцете си. Това не се нравеше на учителя му по магия, който го беше заплаши, че ще го изключи от гилдията, но въпреки това начинанието се бе оказало доста успешно. А сега магическите му умения буквално омагьосваха публиката. Само да заповядаше и по бар-плота започваха да плават белокрили кораби, от супниците изхвърчаха птици, дракони бълваха огън през прозорците към смаяните посетители. Грандиозният финал настъпваше, когато яростен огън поглъщаше мага — великолепен в ушитите от Тика яркочервени одежди, за да се появи секунди след това на входната врата (съпроводен от неистови аплодисменти) и да изпие чаша бяло вино за здравето на посетителите.
За една седмица „Прасето и свирката“ направи по-голям оборот, отколкото за цялата последна година. Нещо повече, шоуто разведри тъжния живот на Уилям и неговите приятели. Но скоро започнаха да идват неканени гости. Отначало съдържателят много се ядосваше, когато забележеше драконяни и таласъми в тълпата, но Танис го придума да не си навлича излишни неприятности и той неохотно им разреши да присъстват на представленията.
Всъщност Танис беше доволен от появата им, защото по този начин се разрешаваше и вторият им проблем. Ако шоуто се харесаше на наемниците, те щяха да разпространят мълвата за пътуващите артисти и така спътниците можеха да пътуват необезпокоявани.
Една вечер, когато споделиха с Уилям плановете си, той ги посъветва да отидат във Флотсам, пристаните на Кървавото море на Ищар, защото никой кораб в Балифор нямало да ги вземе на борда си — всички работели за Драконовите господари.
Но Флотсам се славел като рай за хора, които предпочитат парите вместо политиката. Спътниците останаха в „Прасето и свирката“ в продължение на един месец. Уилям не им позволи да платят за стаите, в които се бяха настанили, и дори им разреши да прибират всички доходи от представленията. Ривъруайнд възрази срещу тази прекомерна щедрост, но съдържателят бе непреклонен и заяви, че единственото, което го интересувало, било, че старите му клиенти и приятели отново са тук.
През този месец Райстлин значително усъвършенства представленията си, но се изморяваше бързо и затова Тика предложи той да си почива, а в това време тя да пее и танцува. Райстлин се съмняваше в успеха й, но момичето си уши толкова съблазнителен костюм, че първоначално Карамон изобщо не й позволяваше да излиза с него. Танцовите изяви на Тика се оказаха много успешни и паричните постъпления на „трупата“ рязко нараснаха. Райстлин изобщо не се поколеба да я включи в представлението.
Публиката бе очарована от това разнообразяване и магьосникът търсеше „роли“ и за останалите. След продължително увещаване склони Карамон да демонстрира силата си, като вдига Уилям с една ръка над главата си, а Танис развличаше тълпата с елфската си способност да „вижда“ в мрака. Но Райстлин наистина се изненада, когато един ден, докато броеше парите от последното представление, при него дойде Златна Луна и решително му заяви:
— Довечера искам да пея.
Той я изгледа невярващо и погледна Ривъруайнд, който кимна без особен ентусиазъм.
— Имаш силен глас. — Райстлин прибра парите в една кесия и стегна здраво връвта. — Да, спомням си много добре. Тогава, когато пя в „Последен дом“, предизвика размирици и едва не ни убиха.
Златна Луна се изчерви, когато си спомни за трогателната песен, станала повод за запознанството им. Ривъруайнд се намръщи и постави ръка на рамото й.
— Остави! — процеди през зъби и погледна Райстлин. — Нали ти казах…
Но Златна Луна поклати упорито глава и вирна предизвикателно брадичка.
— Ще пея, а Ривъруайнд ще ми акомпанира. Написах една песен.
— Добре. — Магьосникът изсумтя и напъха кесията в един от многобройните си джобове. — Ще пробваме.
Същата вечер „Прасето и свирката“ беше препълнен от хора.
Публиката бе разнообразна — деца с родителите си, моряци, драконяни, таласъми, дори няколко кендера, чието присъствие държеше нащрек всички посетители. Уилям разнасяше храна и напитки с още двама помощници. Накрая представлението започна.
Публиката аплодира танцуващите монети на Райстлин, смя се на илюзорното прасе, разхождащо се по бара, и пищя от ужас, когато през прозореца нахълта с трясък огромен трол. Магьосникът се поклони, оттегли се и на сцената се появи Тика. Публиката, и най-вече драконяните, изпадна във възторг. След нея излезе Златна Луна. Беше облечена в светлосиня рокля, а косата й се спускаше по раменете като талази лунна светлина. Публиката притихна, онемяла от възхищение. Тя седна на стола върху платформата, която Уилям бе сковал набързо, а Ривъруайнд седна в краката й, извади флейтата си, поднесе я към устните си и засвири. В музиката се вплете гласът на Златна Луна. Мелодията бе проста, но думите накараха Танис и Карамон да се спогледат тревожно. Седналият от другата страна Райстлин го хвана за ръката.
— Точно от това се страхувах! — изсъска магьосникът. — Пак ще си имаме неприятности!
— Може пък да ни се размине — възрази Танис, като наблюдаваше тълпата. — Погледни ги.
Жените бяха облегнали глави върху раменете на съпрузите си, а децата — притихнали — слушаха внимателно. Драконяните приличаха на диви животни, омагьосани от музиката. Само таласъмите шаваха отегчено, но толкова се страхуваха от драконяните, че въобще не смееха да недоволстват.
Златна Луна пееше за древните богове и за Катаклизма, с който бяха наказали гордостта на Върховните жреци на Ищар. Пееше за хората, изгубили вярата си в тях, и за надеждата, че не са ги изоставили. Пееше за древните богове, които бяха тук и чакаха някой да се вслуша в тях.
Когато гласът й заглъхна заедно със звуците на флейтата, повечето хора разтърсиха глави, сякаш се събуждаха от някакъв приятен сън. Ако някой ги попиташе за какво бе пяла, нямаше да могат да отговорят. Драконяните вдигнаха рамене и с охота си поръчаха още бира, а таласъмите поискаха Тика отново да танцува. Но Танис забеляза, че на повечето лица все още бе запечатано чудото на песента, затова не се изненада, когато една млада тъмнокожа жена се приближи плахо до Златна Луна.
— Простете, че ви безпокоя, милейди — дочу Танис, — но вашата песен наистина ме развълнува. Аз… искам да науча повече за древните богове, да разбера какви са били.
— Ела утре при мен и ще ти разкажа — усмихна се Златна Луна.
Полека-лека мълвата за древните богове започна да се разпространява сред населението. До деня, в който напуснаха Балифор синият медальон на Мишакал, богинята на изцелението, висеше на шиите на много млади хора от града. След като Златна Луна си отиде, те продължиха тайно да сеят семената на надеждата в тази мрачна и нещастна земя.
Към края на месеца спътниците бяха събрали толкова пари, че успяха да си купят фургон, ездитни коне и достатъчно провизии. Останаха им пари и за пътуването по море до Санкрист. Разбира се, възнамеряваха да попълнят паричните си запаси, като изнасят представления в малките селища по пътя от Балифор до Флотсам.
Във фургона имаше достатъчно място за сценичните им одежди, провизии за два месеца, буре с бира (подарък от Уилям), както и място за спане на Райстлин. Останалите щяха да спят в палатки. Танис поклати глава. Това бе най-странната картина на фона на всичко, което бяха преживели. Той погледна близнаците. Райстлин седеше на капрата на фургона, присвил рамене под напора на вятъра, обвит в загадъчност, която подлудяваше тълпата.
Карамон, облечен в меча кожа (също подарък от Уилям), беше нахлузил и мечата глава. Децата пощуряваха от възторг при тази гледка.
Вече наближаваха градските порти, когато ги спря взвод драконяни. Танис със свито сърце и с ръка на меча побърза да мине отпред, но се оказа, че командирът искал само да се увери, че трупата ще мине през Блъдуоч, където били разквартирувани войските на драконяните. Командирът споменал за шоуто на някакъв свой приятел и войските ги очаквали с голямо нетърпение. Танис побърза да му обещае, че ще посетят града, но се закле наум, че изобщо няма да припарят до това място.
Накрая стигнаха до градските порти и слязоха от конете, за да се сбогуват с приятелите си. Уилям ги прегърна един по един, като започна с Тика и завърши пак с нея. Пропусна само Райстлин, защото магьосникът му отправи толкова страшен поглед, че кръчмарят побърза да се отдръпне.
