— Наистина ли? — прекъсна го Тас, ужасно поласкан — Ако искате, мога да ви демонстрирам действието му. — Товабибилонай… — светнаха очите на гнома.
— Я кажи как се казваш — отново го прекъсна кендерът, доволен, че се е научил да общува. Физбан направи бърз жест, но късно.
— Гношошаламарионининиллисиилфанитдисслишксди… — Той спря, за да си поеме дъх.
— Това името ти ли е? — впечатли се Тас не на шега. Джуджето изпусна шумно въздуха си.
— Да — отсече с леко раздразнение. — Това е първото ми име и ако ме оставиш да се доизкажа…
— Стой! — викна Физбан. — Приятелите ти как ти викат? Гномът отново си пое дъх.
— Гношошаламарионининиллис…
— А рицарите как ти викат?
— О! — Гномът изглеждаше разочарован. — Гнош, ако нямате…
— Благодаря ти — отсече Физбан. — Виж сега, Гнош, ние много бързаме. Нали разбираш, война и какво ли още не. Както пише в писмото си лорд Гюнтар, трябва да видим драконовото кълбо.
Черните очички на Гнош проблеснаха тревожно и той закърши нервно ръце.
— Щом лорд Гюнтар изисква това, ще го видите, но — ако смея да попитам — с какво интересът ви към него се различава от обикновено любопит…
— Аз съм магьосник… — започна Физбан.
— Магьосник! — Гномът толкова се въодушеви, че забрави да говори бавно. — Елатогаваетоотуккъм изпитателната — залазащотодраконовотокълбоеделонамноговеликимагьосници…
Тас и Физбан премигнаха неразбиращо.
— О, просто елате… — подкани ги нетърпеливо гномът.
И преди да разберат какво става, той — без да спира да дърдори — ги подкара през входа на планината, задействайки безброй звънци и сирени.
— Изпитателна зала? — обърна се полугласно кендерът към Физбан, докато подтичваха след Гнош. — Какво ще рече това? Нали няма да го повредят?
— Не мисля. — Рошавите бели вежди на магьосника се събраха внушително над носа му. — Не забравяй, че Гюнтар е изпратил двама рицари да го охраняват.
— Тогава защо се тревожиш?
— Драконовите кълба са странни и много могъщи. Страхувам се — магьосникът говореше по-скоро на себе си, — че ще се опитат да използват нас!
— Но в книгата, която прочетох в Тарсис, пишеше, че те дават власт над драконите! — прошепна Тас. — Това не е ли добро? Искам да кажа, нали драконовите кълба не са зло?
— Зло? О, не! — Физбан поклати глава. — Точно в това е проблемът. Те не са нито добро, нито зло. Те не са нищо! Или може би трябваше да кажа, те са всичко.
Тас реши, че едва ли ще получи ясен отговор от магьосника, чиито мисли явно бяха заети с нещо друго, и затова реши да се разнообрази, като поговори с домакина им.
— Какво означава името ти? — попита Тас. Гнош се усмихна щастливо.
— В Началото Боговете Създали Гномовете И Един От Първите, Когото Създали, Бил Наречен Гнош Първи И Такива Били Забележителните Събития, Които Се Случили През Неговия Живот: Той Се Оженил За Мариониниллис…
На Тас му се зави свят.
— Чакай малко. Колко дълго е името ти?
— Заема една ей такава книга в библиотеката — Гнош разпери гордо ръце, — защото ние сме много древен род, както ще разбереш, когато продъл…
— Добре, добре — побърза да го прекъсне Тас и се спъна в някакво въже, тъй като не гледаше в краката си. Гнош му помогна да се изправи. Когато кендерът вдигна глава, видя, че то водеше към някакво въжено гнездо, където въжетата бяха свързани и отиваха в различни посоки. Тас се зачуди накъде отиваха. — Ще ми кажеш друг път.
— Ама има някои наистина интересни моменти — опита се да го придума Гнош, докато минаваха през огромната стоманена врата — и мога да се спра на някои от тях, като например онази част, където пра- пра-пра-прабаба Гнош изобретява горещата вода…
— Много ще се радвам да ги чуя — задави се Тас, — но няма време.
— Да, предположих нещо подобно — натъжи се гномът. — И без това се намираме пред входа към главната камера и затова, ако ме извиниш…
Той продължи да говори и докато дърпаше някакво въже. Отново изсвири сирена. Прозвучаха два звънеца и един гонг и отнякъде изригна мощен облак пара, която едва не ги свари. Стоманените врати бавно започнаха да се отварят, но буквално в същия миг блокираха и само след минути мястото се изпълни с гномове, които крещяха и спореха кой е виновен за аварията.
Таселхоф Бърфут обичаше да крои планове за бъдещето, за времето, когато тази война щеше да е свършила и драконите избити (кендерът определено запазваше позитивния си мироглед).
Беше решил първо да посети Сестън, джуджето-земеров от Пакс Таркас. Земеровите живееха интересно и той щеше да е много щастлив, стига да не се наложеше да яде храната им. Но в мига, в който влезе в планината Зарежи, твърдо реши, че ще се върне и ще остане тук, при гномовете. Кендерът за пръв път в живота си виждаше нещо толкова прекрасно. По някое време просто застина на място, без да може да откъсне поглед от онова, което го заобикаляше. Гнош го погледна.
— Нали е внушително?
— Едва ли бих употребил точно тази дума — измърмори Физбан.
Намираха се в централната част на града на гномите, построен стъпаловидно по повърхността на изгаснал вулкан. Тас се загледа нагоре… и нагоре… и нагоре…
— Колко нива има? — попита кендерът и едва не падна по гръб, докато се опитваше да види последното.
— Трийсет и пет и…
— Трийсет и пет! — повтори изумено Тас. — Изобщо не си представям какво е да живееш на трийсет и петото. И колко стъпала има дотам?
Гнош изсумтя.
— О, това са примитивни приспособления и ние ги заменихме много отдавна и продължаваме ги да усъвършенстваме. А сега погледни някоиотнайвеликолепнитетехнологиикоитосмевключиливупотреба…
— Виждам. — Тас сведе поглед. — Вие да не се подготвяте за някоя грандиозна битка? През целия си живот не съм виждал толкова катапулти… — Гласът му замря. Още докато говореше, прозвуча сирена, един катапулт се задейства с грохот и някакъв гном се понесе във въздуха. Това не бяха военни машини, а устройства, които заместваха стъпалата.
Приземният етаж бе претъпкан с всички видове катапулти, които беше родила техническата мисъл на гномовете. Имаше катапулти-прашки, катапулти-арбалети, катапулти-трамплини, катапулти с парно задвижване (експериментални, в момента се работеше по регулирането на температурата на водата).
Около катапултите, над катапултите, под катапултите и през катапултите бяха прокарани километри и километри въжета, които минаваха през невиждано разнообразие от зъбни колела и макари и всички те се въртяха, скърцаха и тракаха. От машинариите и от стените стърчаха огромни лостове, които множество гномове бутаха или дърпаха, в съответствие с желаното от тях движение.
— Прекалено е да се надявам, че Изпитателната зала е на приземния етаж, нали? — запита безпомощно Физбан. Гнош поклати глава.
— Изпитателната зала е на ниво петнайсет… Възрастният магьосник издаде покъртителен стон, Изведнъж се чу ужасен звук, от който зъбите на Тас изтръпнаха.
— А, чакат ни. Елате… — каза Гнош и Тас заподскача ентусиазирано подире му.
Стигнаха до някакъв гигантски катапулт. Един гном им махна нетърпеливо и посочи опашката от гноми, които чакаха да им дойде редът. Тас скочи в креслото на катапулта-прашка и загледа с очакване лоста, но Гнош отиде при него и го сгълча.
— Първо възрастните, млади човече, затова станиведнагаипусни… — той извлече Тас от креслото с учудваща сила — магьосникадаминепредтеб…
— А, не, няма проблем — възпротиви се Физбан и отстъпи, но се спъна в някаква купчина въжета. —
