Аз… май си спомних едно заклинание, дето ще ме отнесе чак догоре. Ще левитирам. К-как беше? Само секунда да си го спомня.
— Ти беше този, който бързаше — спомена безмилостно Гнош и се вторачи в магьосника. Джуджетата на опашката се Развикаха и започнаха да ги бутат грубо.
— Ох добре де — измърмори старецът и се остави гномът да му помогне да се качи в креслото. Джуджето на лоста изкрещя нещо, което прозвуча като „коенво?“
Гнош посочи нагоре и изкрещя в отговор:
— Скимбош!
Началникът застана пред първата поредица от пет лоста, от които излизаха безброй въжета и изчезваха в безкрайността, Физбан седеше в креслото с нещастен вид и се опитваше да си припомни заклинанието.
— Сега! — изкрещя Гнош и дръпна Тас, за да му покаже великолепната гледка. — Само след секунда началникът ще даде сигнал, да, ето го…
— Какво прави това въже? — прекъсна го Тас, като видя началника да дърпа първото въже.
— Задейства звънеца в Скимбош… ъъ… ниво петнайсет… и им сигнализира да очакват пристигане…
— А какво ще стане, ако звънецът не се задейства? — настоя да разбере Физбан.
— Тогава се задейства втори звънец, който им казва, че първият звънец не е…
— А какво става тук долу, ако звънецът не задейства?
— Нищо. Това е проблемнаСкимбошаненаш…
— Ако те не знаят, че идвам, проблемът е мой! — изрева Физбан. — А може би просто ще тупна там и ще ги изненадам!
— А — изрече гордо Гнош, — сегащевидите…
— Аз слизам… — заяви магьосникът.
— Не, чакай! — От вълнение гномът съвсем забрави паузите между думите. — Тевечесаготови…
— Кой е готов? — Физбан се ядоса не на шега.
— Скимбош! Мрежата, коятощетеулови, щевидиш…
— Мрежа! — Физбан пребледня. — Това вече е прекалено! — Той се надигна и понечи да слезе, но в това време началникът се пресегна и натисна първия лост. Катапултът изскърца и започна да се издига към най-високата точка. Внезапното движение отхвърли Физбан в креслото и шапката падна над очите му.
— Какво става? — Тас се опита да надвика скърцането.
— Нагласяват позицията! — изкрещя в отговор Гнош. — Дължината и ширината са изчислени предварително и катапултът е настроен така, че да се озове в правилната позиция за изпращането — на пасажера…
— А каква е тази мрежа? — кресна отново Тас.
— Магьосникът ще прелети до Скимбош. О, съвсем безопасно е, уверявам те. Провеждали сме изследвания, всъщност доказахме, че летенето е по-безопасно от ходенето. Точно когато се намира в най- високата точка от траекторията си, Скимбош хвърля под него мрежа, която го хваща ей така… — Гнош демонстрира с ръце и замахна, сякаш ловеше муха — и го издърпва…
— Каква невероятна точност се изисква!
— Точността е поразителна, защото се постига чрез една кука, която изобретихме, макар че… — Гнош стисна устни и веждите му се събраха в една — нещо разстройва съвсем незначително настройката, но ние създадохме комитет…
Той натисна лоста и Физбан полетя с писък.
— Олеле, майко! — Гномът зяпаше машинарията. — Струва ми се, че…
— Какво? Какво? — Тас подскачаше и се опитваше да види какво става.
— Мрежата пак се отвори твърде рано. — Гнош поклати глава. — И това се случва за втори път днес само на Скимбош и товаопределенощебъдепоставенонадневенреднаследващотосъб- раниенаГилдиятанамрежар…
Тас гледаше със зяпнала уста Физбан, който пореше въздуха с огромна скорост, и изведнъж разбра за какво говореше гномът. Мрежата на петнайсето ниво — която трябваше да се отвори малко след като магьосникът започнеше да пада и която трябваше да го улови — се е отворила преди Физбан да беше достигнал нивото. Той се удари в нея и заприлича на размазан на стената паяк. Задържа се за миг с разперени ръце и крака и след това падна. Моментално задрънчаха звънци и гонгове.
— Не ми казвай — продума нещастно Тас. — Това е алармата, която сигнализира, че мрежата не го е хванала.
— Точно така, но не се притеснявай — Гнош се засмя, — защото алармата задейства един уред, който отваря мрежата на ниво тринайсет точно навреме — опа, малко късно… ами, тогава остава ниво дванайсет…
— Направи нещо! — изкрещя в ухото му Тас.
— Я не се стягай! Акоискашдатикажаоновакоетоискахда-тикажазакрайната аварийнаспасителнасистема атяе, ох етоя…
Кендерът наблюдаваше изумено как дъната на шестте огромни варела, които висяха на стените на ниво три, се отвориха и изсипаха хиляди сюнгери в центъра на пода. Това явно се правеше в случай, че откажеха всички мрежи на всички нива. За щастие мрежата на девето ниво сработи и се отвори под магьосника точно навреме. След това го уви и го издърпа на балкона, където гномите демонстрираха явно нежелание да го освободят от мрежата, когато чуха пороя от ругатни и клетви.
— Сегавечевсичкоенаредиетвойред — каза Гнош.
— Може ли един последен въпрос? — извика Тас, докато се настаняваше в креслото. — Какво става, ако откаже аварийната система със сюнгерите?
— Много просто. — Гнош се усмихна щастливо. — Виждащ ли, ако паднат много късно, тогава алармата изключва и освобождава точно в центъра водата от един огромен варел и след като сюнгерите така и така вече са там, е много по-лесно да се почисти…
Началникът натисна лоста.
Тас очакваше да открие в Изпитателната зала какви ли не чудесии, но за негова най-голяма изненада тя бе почти празна. Осветяваше се само от един отвор, прооит в склона на планината.
На това просто, но хитроумно устройство ги научи едно пътуващо джудже, което го наричаше „прозорец“. Гномовете много се гордееха с него. В залата имаше три маси. На средната, около която се тълпяха множество джуджета, бяха сложени драконовото кълбо и хупакът на Тас.
Кендерът забеляза, че кълбото бе възстановило първоначалния си размер. Иначе си беше същото — кръгло парче кристал с млечнобял оттенък отвътре. До него стоеше млад солам-нийски рицар с ужасно отегчено изражение, който го охраняваше.
Настроението му се промени рязко, когато новодошлите нахълтаха в залата.
— Всичкоенаред — успокои го Гнош. — Това са двамата, за които ни предупреди лорд Гюнтар… — Той ги поведе към масата, без да спира да дърдори. Когато погледна кълбото, очите му светнаха. — Драконово кълбо — промълви щастливо, — след всички тези години.
— Какви години? — изръмжа Физбан и спря на известно разстояние от масата.
— Вижте сега — започна да обяснява Гнош, — всеки гном има Мисия на живота, която е определена още при раждането му. От този момент нататък единственият му стремеж е да я изпълни. Моята Мисия е да изследвам драконовото кълбо, още откакто…
— Но драконовите кълба ги няма от стотици години насам! — възкликна невярващо Тас. — Никой не знаеше за тях! Откъде накъде това е твоята Мисия на живота?
— О, ние знаехме за тях — възрази Гнош, — защото това е била Мисията на живота на дядо ми, а след това на баща ми, но и двамата си отидоха, без дори да видят драконово кълбо, и аз се боях, че това ще се случи и с мен, но най-накрая се появи това и аз ще мога да намеря място на моя род в отвъдното…
— Искаш да кажеш, че ако не изпълниш Мисията на живота си, няма да стигнеш до… ъъ… отвъдното, така ли? Да, ама дядо ти и баща ти…
— Навярно сега са на някое много неудобно място — натъжи се Гнош, — където и да е то… Майчице! С кълбото се случваше нещо удивително. То започна да излъчва вихри от най-различна светлина, сякаш подканяше някого, Физбан промълви някакви странни думи, пристъпи към него и сложи длани отгоре му. То
