в нея, Танис заби нокти в кожата си, за да се овладее и една безумна идея го завладя — да скочи от стената и да я нападне.
Виждайки отчаяния му израз, Златна Луна се приближи и сложи ръка на рамото му. Почувства как тялото му се тресе, но при докосването й той се вцепени и успя да се овладее. Тя погледна стиснатите му юмруци и се ужаси при гледката на кръвта, която се стичаше към китките му.
— Лораланталаса е отведена при Кралицата на Мрака в Нерака и ще остане заложница, докато бъдат изпълнени следните условия. Първо, Кралицата иска човека на име Берем Вечния да й бъде предаден незабавно. Второ, добрите дракони да се върнат в Санктион и да се предадат на Лорд Ариакас. Трето, елфът Гилтанас да призове Рицарите на Соламния и елфите от Куалианести и Силванести да сложат оръжие. Джуджето Флинт Файърфордж да накара своите да направят същото.
— Това е лудост! — извика Гилтанас, като пристъпи до ръба на стената и се загледа в Черната Дама. — Не можем да приемем тези условия! Нямаме представа кой е този Берем нито къде да го намерим. Не мога да отговарям за елфите, както и за добрите дракони. Тези искания са ненормални!
— Кралицата не е ненормална — отвърна Китиара спокойно. — Нейно Мрачно величество е наясно, че тези искания изискват време, за да бъдат изпълнени. Имате три седмици. Ако за това време не сте открили Берем, който според нас се намира в района на Флотсам, и не отпратите Добрите дракони, ще се върна и този път ще намерите нещо повече от кичур коса на генерала пред вратите на Каламан.
Китиара направи пауза.
— Ще намерите главата й!
С тези думи тя хвърли шлема на земята и по нейна заповед Скай разпери криле и се издигна във въздуха.
Дълго време никой не проговори и не помръдна. Хората гледаха шлема който лежеше пред стената. Сякаш всичко на този свят се бе събрало в червените панделки, които гордо се вееха от върха му. Изведнъж някой извика ужасено и посочи нагоре.
На хоризонта се появи невероятна гледка. Тя беше толкова ужасна, че отначало никой не повярва. Всеки мислеше, че полудява. Но летящият предмет приближаваше и хората се принудиха да признаят, че е реален, макар това да не намали ужаса им. За първи път виждаха най-изкусното военно средство на Лорд Ариакас — летящата цитадела.
От подземията на храмовете в Санктион Черните магьосници и Жреците на Мрака изтръгваха някоя крепост с основите и я вдигаха в небесата. И сега, открояваща се на фона на тъмносивите буреносни облаци, осветена от назъбените остриета на бели светкавици, заобиколена от стотици ята червени и черни дракони, цитаделата увисна над Каламан, закри обедното слънце и хвърли страховитата си сянка над града.
Хората побягнаха ужасени от стените. Страхът от драконите сякаш ги беше омагьосал, предизвиквайки паника и отчаяние. Но драконите от летящата цитадела не нападнаха. Щяха само да ги наблюдават, за да бъдат сигурни, че рицарите и добрите дракони няма да започнат сражение.
Танис се обърна към приятелите си, които стояха на стените, загледани мрачно в цитаделата. Привикнали със страха от драконите, те можеха да го преодолеят и не бягаха панически като останалите. Най-накрая останаха сами.
— Три седмици — каза Танис отчетливо и всички се обърнаха към него.
За пръв път откакто бяха напуснали Флотсам, те не видяха на лицето му самообвиняващия гняв. В очите му се четеше спокойствие, каквото беше видял Флинт в погледа на Стърм след смъртта му.
— Три седмици — повтори Танис с глас, от който джуджето потрепери. — Това е достатъчно. Отивам в Нерака при Кралицата на Мрака. — Погледът му се насочи към Берем, който стоеше наблизо. — И ти идваш с мен. Очите на мъжа се разтвориха в див ужас.
— Не! — изхленчи той и залитна назад.
Като видя, че се кани да побегне, Карамон протегна огромната си ръка и го задържа.
— Или ще дойдеш с мен в Нерака — каза меко Танис, — или ще те заведа веднага при Гилтанас. Той много обича сестра си и няма да се поколебае да те предаде на Кралицата, ако сметне, че така ще освободи Лорана. Ние знаем, че не е така. Дори да те предадем, това няма да промени нещата, но той не знае. Той е елф и вярва, че тя ще удържи на думата си.
Берем го погледна внимателно.
— Няма ли да ме предадеш?
— Ще разбера какво става — заяви студено Танис, като избегна въпроса. — Но ми трябва водач, който да познава района…
Берем се изтръгна от хватката на Карамон и ги изгледа с изражение на преследвано животно.
— Ще дойда, само не ме давай на елфа…
— Добре. И спри да се вайкаш. Тръгваме на мръкване. Имам да свърша много неща…
Той се извърна рязко, но една силна ръка го хвана за рамото.
— Знам какво ще кажеш, Карамон — каза Танис без да се обръща, — и отговорът е „не“. Берем и аз ще отидем сами.
— Тогава ще намерите сами смъртта си — натърти воинът, като продължаваше здраво да го държи.
— Така да бъде! — Танис безуспешно опита да се освободи. — Няма да взема никой от вас със себе си.
— И ще се провалиш. Това ли искаш? Нима просто търсиш начин да умреш, за да изкупиш вината си? Ако е така, веднага мога да ти предложа меча си. Но ако наистина искаш да освободиш Лорана, ще ти е нужна помощ.
— Боговете ни събраха отново — намеси се и Златна Луна. — Направиха го, когато най-много се нуждаехме един от друг. Това е знак. Не го отхвърляй.
Танис сведе глава. Не можеше да плаче, не му бяха останали сълзи. Таселхоф пъхна малката си ръчичка в неговата.
— Само си представи — каза весело кендерът — в какви каши ще се забъркаш, ако ме няма.
Глава 9
Една-едничка свещ.
Каламан беше мъртвешки тих през нощта, след ултиматума на Черната Дама. Лорд Калоф обяви военно положение, което означаваше, че всички таверни трябваше да бъдат затворени, градските порти — заключени и зарезени и никой нямаше право да напуска града. Единствените хора, които можеха да влязат, бяха семействата от малките земеделски и рибарски селища близо до града. Те започнаха да пристигат по залез и разказваха ужасни истории за нападения на драконяни, които плячкосвали и палели.
Макар някои от благородниците да се противопоставиха на подобна драстична мярка, Танис и Гилтанас — като никога единни — принудиха Лорда да вземе това решение. И двамата бяха обрисували с ярки и ужасяващи краски картината на опожаряването на Тарсис. Това се оказа изключително убедително. Калоф направи декларацията си, но после безпомощно ги загледа. Беше очевидно, че няма представа какво да направи, за да защити града. Страшната сянка на летящата цитадела, която висеше над тях, напълно бе обезкуражила Лорда, а и повечето от военните му водачи бяха в същото състояние. След като изслуша някои от безумните им идеи, Танис се изправи.
— Имам предложение, милорд — каза той почтително. — Тук има личност, която притежава необходимите умения да защити този град…
— Ти ли, полуелфе? — прекъсна го елфът с горчива усмивка.
— Не. Ти, Гилтанас.
— Елф? — попита удивено Лорд Калоф.
— Той беше в Тарсис. Има опит в боя с драконяните и драконите. Добрите дракони му вярват и ще му се подчиняват.
— Съгласен съм! — въздъхна облекчено Калоф и се обърна към Гилтанас: — Знаем какво мислят елфите за хората, милорд, и, трябва да призная, повечето хора мислят същото за тях. Но ще ти бъдем вечно благодарни, ако ни помогнеш в този съдбоносен за нас момент.
Гилтанас погледна объркан Танис, но не можа да прочете нищо по брадатото му лице. „Почти прилича
