започна да стреля по първите. Карамон изостана и отбиваше атаките им с меча си.
— Минавай! — нареди Танис на Тика, когато се изравни с него. — Стой близо до Берем и не го изпускай от поглед. Флинт, отивай с нея. Тръгвай! — изрева той зловещо, когато джуджето се поколеба.
— Ще остана при теб, Танис — заяви Таселхоф. Хвърляйки колеблив поглед назад към Карамон, Тика грабна Берем за ръката и го забута пред себе си. Като видя, че драконяните идват, той не се нуждаеше от много убеждаване. Заедно стъпиха на другата част от дървения мост и той застрашително заскърца под тежестта им. Танис само се надяваше да издържи, но нямаше време да погледне. Очевидно беше издържал, защото чу тежките ботуши на Флинт да тропат по дървото.
— Успяхме! — провикна се Тика от другата страна на каньона.
— Карамон! — изкрещя Танис и изстреля нова стрела, опитвайки да се задържи върху златния свод.
— Тръгвай, за да наместя свода! — Физбан подкани раздразнено Карамон. — Май трябва да е още няколко сантиметра вляво.
— Таселхоф, минавай! — нареди Танис.
— Няма да оставя Физбан! — заинати се кендерът, докато Карамон стъпваше върху златния свод.
Като видяха, че огромният воин отстъпва, драконяните отново се спуснаха напред. Танис стреляше колкото може по-бързо. Един драконянин падна на моста в локва зелена кръв, друг — в пропастта. Но полуелфът се уморяваше. По-лошо, стрелите му свършваха, а влечугите продължаваха да настъпват. Карамон спря зад него върху свода.
— Побързай, Физбан! — помоли Таселхоф, като кършеше ръце.
— Готово! — каза доволен магьосникът. — Идеално го наместих. А гномите казваха, че не съм инженер.
Докато говореше, другата половина от дървения мост, която водеше към спасителния бряг на каньона изскъра разчупи се и падна в бездната.
— В името на Бездната! — уплашено възкликна Карамон, хвана Танис и го дръпна точно когато щеше да стъпи в празното пространство.
— В капан сме! — каза дрезгаво полуелфът, като гледаше как талпите падат една след друга в пропастта и душата му сякаш падаше с тях. Чу как Тика изкрещя и виковете й се смесиха с екзалтираните крясъци на драконяните.
Чу се шум от разцепване и пукане. Радостните крясъци на драконяните внезапно преминаха в ужас.
— Гледай, Танис! — извика Таселхоф с див възторг. — Погледни!
Полуелфът се обърна навреме, за да види как другата част от дървения мост пропада в бездната и отнася със себе си повечето от драконяните. Златният свод под него потрепери.
— И ние ще паднем! — изрева Карамон. — Няма какво да ни крепи. Езикът му замръзна на небцето, той с мъка преглътна и бавно се огледа. — Не мога да повярвам!
— А пък аз някак успявам. — Танис си пое дъх напресекулки.
В средата на каньона магическият златен свод, блестящ в светлината на залеза, висеше във въздуха, докато двете дървени половини от моста лежаха в пропастта. Върху него стояха четири фигури, загледани в останките под себе си и бездната, която ги делеше от двете страни на каньона.
Дълго време цареше мъртва тишина. После Физбан се обърна тържествуващо към Танис.
— Великолепна магия! — каза гордо той. — Имаш ли въже?
Беше доста след мръкваме, когато приятелите най-после успяха да слязат от свода. След като хвърлиха въже на Тика, те изчакаха, докато тя и джуджето го привързаха здраво за едно дърво. После един по един се залюляха от свода и Берем ги изтегли върху скалите. Когато преминаха, всички се проснаха на земята изтощени. Бяха толкова уморени, че дори не си дадоха труд да търсят подслон, а разстлаха завивките си в горичка от хилави борчета и поставиха стража. Тези, които не бяха на пост моментално заспаха.
На другата сутрин Танис се събуди схванат и с болки. Първото, което видя беше отражението на слънцето върху златния свод, който все още здраво висеше във въздуха.
— Сигурно не можеш да се отървеш от това? — попита той Физбан, който помагаше на Тас да раздаде закуската от куит-па.
— Боя се, че не — отвърна старецът, загледан замислено в свода.
— Сутринта опита няколко заклинания — каза Тас, кимайки по посока на едно дърво, покрито с паяжини, и друго, превърнато в пепел. — Реших, че е по-добре да спре, преди да ни е превърнал в щурци или нещо подобно.
— Добра идея — съгласи се Танис и погледна мрачно блестящия свод. — Не можем да оставим по-ясни следи, дори ако бяхме нарисували стрелка върху скалата.
Той поклати глава и седна до Карамон и Тика. — Ще ни преследват, обзалагам се — отбеляза воинът, като дъвчеше вяло храната. — Драконите ще ги пренесат отсам. — Той въздъхна и върна повечето от сушените плодове в кесията.
— Карамон — укори го Тика, — ти не яде почти нищо.
— Не съм гладен — промърмори той и се изправи. — Мисля да поразузная напред.
Воинът метна на рамо багажа и оръжието си и тръгна надолу по пътеката.
Тика започна бързо да опакова нещата си, избягвайки погледа на Танис.
— Райстлин ли? — попита той.
Тя замря и ръцете й се отпуснаха в скута.
— Винаги ли ще бъде такъв, Танис? — попита безпомощно, загледана с любов след Карамон. — Не мога да го разбера.
— Аз също — промълви полуелфът, докато наблюдаваше как едрият мъж изчезва сред пустошта. — Но пък аз никога не съм имал брат или сестра.
— Аз го разбирам! — обади се Берем. Тихият му глас потрепера от чувство, което прикова вниманието на Танис.
— Какво имаш предвид?
Но при този въпрос жадният, нетърпелив израз на лицето на мъжа се стопи.
— Нищо — промърмори той с безизразно лице.
— Чакай! — Танис бързо се изправи. — Защо каза, че разбираш Карамон? — Той сложи ръка на рамото му.
— Остави ме на мира! — извика яростно Вечният и го отблъсна.
— Ей, Берем! — Таселхоф вдигна поглед и се усмихна, все едно нищо не беше чул. — Подреждах си картите и попаднах на една, която има много интересна история.
Берем хвърли уплашен поглед на Танис и забърза към кендера, който стоеше с кръстосани крака на земята, разхвърлял край себе си снопа карти. Вечният се приведе над тях и скоро потъна в една от увлекателните истории на Тас.
— По-добре го остави на мира, Танис — посъветва го Флинт. — Ако питаш мен, единствената причина да разбира Карамон е, че и той е луд като Райстлин.
— Не съм те питал, но няма нищо — сопна се Танис и седна до джуджето, за да изяде полагаемата му се порция куит-па. — Скоро трябва да тръгваме. Ако имаме късмет, Тас ще открие карта… Флинт изсумтя.
— Това много ще ни помогне! Последната карта, по която се ориентирахме, ни заведе до пристанище без море.
Танис прикри усмивката си.
— Може би тази ще бъде различна. Поне е по-добре, отколкото да следваме упътванията на Физбан.
— За това си прав — призна джуджето кисело. После хвърли кос поглед на Физбан и се наведе към Танис. — Не си ли се чудил как е успял да преживее онова падане в Пакс Таркас? — попита със силен шепот.
— Чудя се за много неща — прошепна и Танис. — Например, как се чувстваш ти.
Джуджето премигна, изненадано от въпроса.
— Добре! — отсече то и се изчерви.
— Просто от време на време те гледам да си разтриваш лявата ръка.
