пазеха намусените затворници. Той внимателно ги огледа, спомняйки си заповедите, които беше получил едва преди два дни — зорко да бди за джудже, което пътува с кендер. С тях можеше да има елф и елфа с дълга сребриста коса, която всъщност била сребърен дракон. Това били приятели на Лорана и Кралицата на Мрака очаквала някой от тях или всички заедно да се опитат да я освободят.
— Да, имаше кендер, но жената имаше къдрава червена коса, а не сребриста и ако беше дракон, капитанът щеше да си изяде нагръдника. Прегърбеният старец с дълга, рошава брада със сигурност беше човек, а не джудже или елф. Само не можеше да разбере защо офицерите са си дали труда да заловят тази сбирщина.
— Прережете им гърлата вместо да ни притеснявате — каза кисело капитанът. — В момента няма място в затвора.
— Това ще бъде загуба! — каза един от офицерите — гигант с ръце като дървесни стволове. Той грабна червенокосото момиче и го повлече напред. — Чух, че на пазара за роби дават добри пари за такива като нея.
— Тук си прав — промърмори капитанът и огледа със здравото си око пищното тяло на момичето, подчертано от ризницата. — Но не знам какво смятате да получите за тази сган! — Той сръга кендера, който възмутено изкрещя, но веднага беше укротен от другия пазач. — Убийте ги!
Едрият мъж изглеждаше объркан от този аргумент, но преди да отговори, другият офицер, който досега мълчеше, пристъпи напред.
— Човекът е магьосник. А кендерът — шпионин. Заловихме го близо до крепостта Даргаард.
— Защо не казахте веднага вместо да ми губите времето. Влезте и ги затворете — каза бързо капитанът, дочул сигнала на роговете. Беше време за церемонията и масивните железни врати потрепваха, готови да се отворят. — Дайте документите си да ги подпиша…
— Нямаме документи… — започна едрият офицер.
— За какви документи говорите? — прекъсна го брадатият му колега, докато ровеше в кесията си. — За самоличност…
— Не! — каза капитанът, изгарящ от нетърпение. — Заповед на командира ви да доведете пленниците.
— Не ни е давана такава заповед. Това ново нареждане ли е?
— Не, не е. — Капитанът ги изгледа с подозрение. — Как сте дошли дотук без нея? И как смятате да се върнете? Мислехте да запрашите нанякъде с парите от робите, така ли?
— Не! — Едрият офицер почервеня от ярост и очите му блеснаха. — Може би командирът ни е забравил. Има си достатъчно проблеми, а и няма да е трудно да се справим с това, ако ме разбираш. — Той злобно погледна капитана.
Портите се отвориха. Роговете мощно засвириха. Капитанът въздъхна отчаяно. В този миг трябваше да стои в центъра, за да поздрави Господарката Китиара, затова кимна на няколко от стражите на кралицата, които стояха наблизо.
— Отведете ги долу! Ще им покажем какво правим с дезертьорите.
Стражите сграбчиха двамата офицери и им взеха оръжията.
Карамон хвърли тревожен поглед на Танис, когато драконяните го хванаха и разкопчаха ножницата му. Очите на Тика широко се разтвориха от страх — това определено не беше начинът, по който трябваше да се развият нещата Берем, чието лице беше почти напълно скрито от фалшивите бакембарди, сякаш щеше да се разплаче или да избяга, а може би и двете. Дори Таселхоф изглеждаше объркан от тази внезапна промяна в плановете. Танис го видя да се оглежда, търсейки спасение. Полуелфът трескаво мислеше. Смяташе, че е предвидил всички възможности, когато съставяше този план, но очевидно беше пропуснал една — да бъде арестуван като дезертьор от драконовите армии! Ако ги затвореха в тъмницата, всичко щеше да пропадне. Щом свалят шлема му, ще разберат, че е полуелф, после ще огледат по-внимателно и другите… и ще открият Берем… Той беше опасният. Без него останалите още можеха да се измъкнат. Без него…
Засвириха тромпети и тълпата възторжено приветства огромния син дракон и неговата Господарка, когато влязоха през портите. Като я видя, сърцето на Танис се изпълни с болка и въодушевление. Тълпата се понесе напред, ревейки името на Китиара и за секунди стражите отклониха вниманието си. Танис се наведе към Таселхоф, колкото можеше.
— Тас! — каза бързо, като се надяваше, че кендерът си спомня достатъчно елфския език, за да го разбере. — Кажи на Карамон да продължи представлението. Независимо какво ще направя, трябва да ми се довери! Всичко зависи от това! Тас го погледна удивени кимна колебливо. Много отдавна не беше чувал елфска реч. Танис можеше само да се надява, че го е разбрал. Карамон изобщо не разбираше този език, а полуелфът не смееше да говори на общия, макар че никой нямаше да го чуе, заради шума на тълпата. Точно в този момент един от пазачите болезнено изви ръката му и му нареди да мълчи.
Шумът стихна, тълпата беше овладяна и върната на място. Като видяха, че нещата са под контрол, стражите се обърнаха, за да отведат затворниците.
Внезапно Танис се препъна и падна като повлече със себе си и пазача, който се проспа в прахта.
— Ставай, мръснико!
Като ругаеше, другият страж удари Танис през лицето с дръжката на камшика си. Полуелфът се хвърли към него и му стисна ръката, която държеше камшика, след това силно я дръпна и внезапното му движение преобърна пазача. За част от секундата Танис беше свободен и се втурна напред, долавяйки, че стражите са по петите му.
— Китиара! — извика Танис с дрезгав вик, който сякаш се откъсна от гърдите му.
Борейки се с пазачите, той успя да освободи едната си ръка, махна шлема си и го хвърли на земята. Господарката се обърна като чу името си и той видя как кафявите й очи се разшириха от учудване зад страховитата драконова маска. Синият дракон също се обърна и го погледна.
— Китиара!
Танис се освободи от нападателите си със сила, породена от отчаянието, и се хвърли напред. Но драконяните скочиха върху него, повалиха го на земята и притиснаха ръцете му.
— Спри, Скай! — заповяда Китиара и сложи ръка върху врата му.
Драконът се подчини и краката му леко се подхлъзнаха на уличния паваж, но очите му, вперени в Танис, бяха изпълнени с ревност и омраза.
Полуелфът затаи дъх, опитвайки се да успокои ударите на сърцето си. Главата го болеше, кръв се стичаше в едното му око, но той не забелязваше. Чакаше вика, който щеше да му подскаже, че Таселхоф не го е разбрал и приятелите му ще се притекат на помощ. Опасяваше се Китиара да не погледне зад него и да види Карамон, но се надяваше, че той има достатъчно разум и вяра в него, за да се скрие.
Появи се капитанът и с разкривено от гняв лице се накани да ритне Танис в главата и да повали в безсъзнание неприятния смутител. Той застина така рязко, че се залюля, изгубил равновесие.
— Оставете го!
Стражите неохотно освободиха Танис и отстъпиха при повелителния жест на Черната дама.
— Кое е толкова важно, капитане, че проваляш влизането ми в града? — попита тя студено и плътният й глас отекна иззад драконовия шлем.
Като се изправи със залитане на крака, с глава, която се въртеше след боя с пазачите, Танис пристъпи към нея. Докато се приближаваше, видя искрици на удивление да проблясват в кафявите й очи. Явно се забавляваше на тази нова игра със старата си играчка. Той прочисти гърлото си и дръзко каза:
— Тези идиоти ме арестуваха за дезертьорство, само защото онзи имбецил Бакарис забрави да ми даде необходимите документи.
— Ще се погрижа да бъде наказан, скъпи Танталаса — отвърна Китиара и той долови смях в гласа й. — Как смееш! — обърна се тя и погледна заплашително капитанът.
— Аз… аз п-просто изпълнявах заповедите, Господарке — заекна той, треперещ като таласъм.
— Изчезвай или ще нахраниш дракона ми — нареди властно Китиара и махна с ръка. После с грациозно движение я подаде на Танис. — Мога ли да те закарам, командире Само за компенсация, разбира се.
— Благодаря, Господарке — отвърна полуелфът. Хвърляйки мрачен поглед към капитана, той пое ръката й и се метна до нея на гърба на синия дракон. Очите му бързо огледаха тълпата, когато Китиара нареди на Скай да продължи и въздъхна с облекчение като видя, че стражите отвеждат приятелите му. Докато
