Печатът

и къдрави коси на Клоридия и нейният сладък глас зазвуча в мен. В сърцето си започнах да се питам какво беше довело Клоридия „При оръженосеца“. Горящата пръчка — това ми бе казала, да. Но също така беше добавила, че пръчката се движи по „симпатия“ или по „антипатия“. Кое от двете важеше в нейния случай? Пристигнала бе в странноприемницата по следите на човек, нанесъл й тежка несправедливост, и на когото може би искаше да отмъсти; или пък, о каква прекрасна догадка, Клоридия беше дошла чак дотук, водена от оня магнетизъм, който ни привлича да откриваме любовта и към когото пръчката сякаш била необикновено чувствителна? Започнах да си представям, че може би беше именно това…

Във всичко се вплетете,
Завържете и мен, завържете
За мъка и радост!…

Песента на Ато за златните коси на моята тъмнокоса куртизанка служеше за съвършен фон на мислите ми.

А освен това, продължих любовните си размисли, нали Клоридия ми беше подарила безкористно тези мигове на… отпускане, без изобщо да направи какъвто и да е намек за пари, както бе сторила (за жалост) в края на предишния ни разговор за тълкуване на сънищата?

Докато разсъждавах така, а Ато бе дотолкова унесен от песента, че не можеше повече да удържа гласа си, Кристофано бе отворил очи.

Огледа абата смръщено, все пак без да го прекъсва. След кратко мълчание дори му благодари, задето му се е притекъл на помощ. Въздъхнах с облекчение: ако се съдеше по очите и цвета на лицето, лекарят изглежда се бе съвзел напълно. Думите му, отново нормални и свързани, накрая ми вдъхнаха спокойствие за неговото здравословно състояние. Оказа се, че е било кратковременна криза.

— Все още имате великолепен глас, синьор абате — рече лекарят, вече на крака, докато си оправяше дрехите. — Макар и да не е много разумно от ваша страна да се издавате с песента си на обитателите на този етаж. Да се надяваме, че Дулчибени и Девизе няма да ме разпитват как така сте се разпявали в моята стая.

След като благодари отново на абат Мелани за своевременната помощ, Кристофано отиде, придружаван от мен, в съседната стая, за да посети бедния Бедфорд, докато Ато се връщаше в стаята си на втория етаж.

Бедфорд, както обикновено, лежеше неподвижно. Лекарят поклати глава:

— Страхувам се, че е настъпил часът да съобщим на останалите наематели за състоянието на този злощастен младеж. Ако ще мре, трябва да предотвратим в странноприемницата да избухне паника.

Съгласихме се да предупредим първо отец Робледа, за да може да извърши миропомазването на умиращия. Реших да не разказвам на Кристофано как вече веднъж, подканен от мен, поради страх от заразата, Робледа бе отказал да докосне със светото миро младия англичанин — той бил протестант, значи отлъчен.

Почукахме на вратата на йезуита. Предвиждах даже прекалено ясно реакцията на малодушния Робледа, когато чу лошата новина: тревога, заекване и гръмко възмущение срещу неспособността на Кристофано. За моя изненада нищо подобно не се случи.

— Как, все още не сте се опитали да лекувате Бедфорд с магнетизъм? — попита Робледа обърнат към лекаря, в мига, в който той свърши да му разяснява тъжното положение.

Кристофано премълча. Тогава Робледа му напомни, че според отец Кирхер цялото Творение се направлява от магнетизма, че ученият йезуит посветил цяла книга на обяснения на това учение, и бе изяснил веднъж завинаги, че светът не е нищо друго, освен голяма магнетична верига, в центъра на която стои Бог, първичен и единствен Изначален магнит, към който всеки предмет и всяко живо същество неоспоримо се стремят. Любовта (било божествена или човешка) не е ли именно израз на определено магнетично привличане, не важи ли същото за всеки вид очарование? Планетите и звездите, както всички знаят, са обект на взаимодействащ магнетизъм, но небесните тела в своята вътрешност също са изпълнени с магнетична сила.

— Ами да, всъщност — намеси се Кристофано — познавам примера с компаса…

— … който помага на плаващите по море и пътниците да се ориентират, да, така е — скастри го Робледа, — но има много повече неща.

Наистина, какво да кажем за магнетизма, упражняван от слънцето и луната върху водите, толкова очевиден в приливите и отливите? При растенията също универсалната vis attractiva, привличаща сила, прекрасно може да се наблюдава, стига да се обърне внимание на неравномерността на жилките и годишните кръгове в разреза на дървесните пънове, които свидетелстват за въздействието на външни сили върху растежа им. Благодарение на магнетизма, растенията, посредством корените си, изсмукват от пръстта хранителните вещества, поддържащи живота им. Същата растителна магнетична сила се увенчава в Борамез, допълни Робледа, за което лекарят определено трябвало да знае.

— Да, хм, да, така де… — разколеба се Кристофано.

— Добре, момче — каза йезуитът бащински — става дума за прочутото растение от татарските земи, което по силата на магнетизма усеща близостта на овце и разцъфтява с необикновени цветове, подобни по форма на овце.

По сходен начин се държали хелиотропичните растения, които следват магнетично пътя на слънцето (както слънчогледа, с помощта на който отец Кирхер създал един изключителен хелиотропичен часовник), и селенотропичните растения, чиито цветове следвали на свой ред движението на луната. Но животните също се поддават на магнетизъм: като оставим настрана добре известните примери с електрическия скат и морския дявол, които привличат и парализират плячката си, животинският магнетизъм е недвусмислено изразен в anguis studipus, огромната американска змия, която живее неподвижна под земята и привлича към себе се жертвите, предимно елени, които напълно спокойно обгръща в своята прегръдка и поглъща, като бавно разлага в устата си месото и даже твърдите им рога. И не е ли магнетична способността, с която антропоморфните риби, наречени също така сирени, привличат във водата нещастните моряци?

— Разбирам — отвърна Кристофано леко объркан, — но ние трябва да лекуваме Бедфорд, а не да го разкъсваме или пленяваме.

— А може би вярвате, че лекарските церове не действат чрез магнетична сила? — попита Робледа съобразително.

— Никога не съм чувал някой да се е излекувал по такъв начин — отбелязах, обзет от съмнения.

— Е, хм, да, естествено терапията се прилага там, където останалите лекове вече са се провалили — защити се Робледа. — Важното е да не се губят от поглед законите на магнетизма. Primum: злото да се цери с всякоя трева, камък, метал, плод или семе, което притежава сходство по цвят, форма, свойства, вид etcetera с разболелия се крайник. Да се вземат под внимание взаимовръзките със звездите: хелиотропични растения за слънчевите типове, лунни растения за мрачните и лунатиците и така нататък. После principium similitudinis, принципът на сходството: бъбречните камъни например трябва да се лекуват с камъчета от свински пикочен мехур, или от други животни, които често живеят в камениста околна среда, като ракообразните и стридите. Също за растенията: синята жлъчка, чиито корени имат възли и израстъци, е прекрасен цяр за хемороиди. Накрая, дори и отровите могат да служат като противоотрови; така медът е чудесен за лечението на ужилване от пчела; крачетата на паяците се използват за превръзки срещу ухапванията на паяк…

— Сега разбирам — излъга Кристофано, — убягва ми обаче с каква магнетична терапия трябва да лекуваме Бедфорд.

— Но то е толкова просто — с музика.