У отец Робледа нямаше никакви съмнения: както Кирхер бе обяснил по изключително ясен начин, изкуството на звуците също се вписваше в законите на Универсалния магнетизъм. Древните знаели, че музикалните тонове са способни чрез магнетизъм да възбудят духа: дорийската тоналност вдъхва успокоение и умереност; лидийската тоналност, подходяща за погребения, разстройва чак до плач и вайкане; мизолидийската предизвиква състрадание, милост и други подобни; еолийската или йонийската води до сън и вцепенение. После, ако човек търка ръба на стъклена чаша с навлажнен пръст, той издава звук, който се разпространява магнетично на всички сходни чаши, като предизвиква хоров резонанс. Но магнетизмът на музиката притежава също така невероятно могъщи изцелителни свойства, които се проявяват в лечението на тарантизма.
— Тарантизъм? — попитах аз, Кристофано най-сетне започна да кима утвърдително.
— В града Таранто, в кралство Неапол — обясни лекарят — се срещат един вид изключително вредни паяци, които са наречени тарантули.
Тяхното ухапване, разказа Кристофано, предизвиквало, меко казано, плашещи реакции: жертвата избухва в неудържим смях, като се върти и се гърчи неуморно. После скача на крака и вдига дясната си ръка нагоре като че вади меч, подобно на гладиатор, който тържествено се готви за бой, и продължава с поредица нелепи жестове, за да се хвърли след това отново на земята, обзета от веселие. После пак си представя с голяма тържественост, че е генерал или пълководец, сетне го обхваща непоносима жажда за вода и има нужда от охлаждане, ако му се даде съд, пълен с вода, завира в него глава, като започва да я тресе енергично, както врабчетата, къпещи се на фонтана. После хуква към някое дърво, изкачва се и виси там понякога и цели дни. Накрая се пуска и пада безсилен на земята, свива се на топка и започва да се вайка, да охка и да удря с юмруци голата земя, подобно на епилептик или лунатик, и започва да се моли да му се стоварят всякакви наказания и злощастия.
— Но това е ужасно — казах уплашено. — И всичко това само заради едно ухапване от тарантула?
— Разбира се — потвърди Робледа — да не ти говоря за други нечувани магнетични прояви. Ухапването на червената тарантула кара жертвата да стане червена в лице, зелените тарантули я правят зелена, раираните — раирана, водните разпалват желанието за вода, живеещите в топли места довеждат до бяс и така нататък.
— И как се лекува? — попитах все по-заинтригуван.
— Усъвършенствайки примитивните познания на някои селяни от областта на Таранто — каза Робледа, докато тършуваше из своите шкафове, и после с гордост ни подаде едно листче — отец Кирхер изработи една противоотрова.
Прочетохме с учудване и подозрение тези неразбираеми думи. Робледа веднага усети нашето недоумение:
— Не, не става дума за магия. Това е само едно стихче, което селяните имат обичай да пеят в съпровод на най-разнообразни инструменти, за да премахнат магнетично проявленията от отровата на тарантулата. Основната противоотрова не са стиховете, а музиката — наричат я тарантела или нещо подобно. Но отец Кирхер намери, след дълги изследвания, най-подходящата мелодия.
Тогава ми показа един друг лист, откъснат наполовина и омачкан, изписан с ноти и петолиния.
— И на какво се свири?
— Ами селяните от Таранто я изпълняват на тимпани, лири, цитри, цимбали и флейти. И разбира се, на китари, като тази на Девизе.
— С една дума — отвърна с учудване лекарят, — искате да каже, че Девизе може да изцери Бедфорд с тази музика.
— О, не. Тази, за жалост, е подходяща само за тарантулите. Ще трябва да се използва нещо друго.
— Друга музика? — попитах.
— Ще трябва да опитваме различни неща. Ще оставим на Девизе да избере. Но помнете, чеда мои — в най-отчаяните случаи единствената истинска помощ идва от Бога, тъй като — добави отец Робледа — никой още не е изобретил лек срещу чумата.
— Имате право, отче — чух да казва Кристофано, а в ума ми се въртяха думите
Лекарят, както самият той признаваше, вече се чудеше на кой светец да се моли. И, макар с надежда неговите грижи рано или късно да окажат някакво благотворно въздействие върху Бедфорд, определено не възнамеряваше да лиши смъртника от този последен отчаян опит. Ето защо ми съобщи, че за момента се отказва от идеята да осведомим останалите наематели за безнадеждното състояние на англичанина.
По-късно, докато вече сервирах вечерята, Кристофано ме осведоми, че е уредил срещата с Девизе за утре. Френският музикант, чиято стая се намираше до тази на Бедфорд, трябваше просто да свири на своята китара пред вратата на англичанина.
— Тогава до утре сутринта, синьор Кристофано.
— Не, уредих срещата с Девизе веднага след обяда. Това е най-подходящият час: слънцето е високо и енергията на музикалните вибрации може да се разпростира до най-висока степен. Лека нощ, момче.
Осма нощ
18 срещу 19 септември 1683
— Заключена! Заключена е, проклятие!
Можеше да се очаква, помислих си, докато Ато буташе безрезултатно нагоре капака на отвора, който извеждаше в конюшнята на Тиракорда. Още докато вървяхме в подземията, съпровождани от приглушеното бърборене на Угонио и Чаконио, поредната нощна експедиция в къщата на Тиракорда ми се струваше обречена на провал. Дулчибени бе разбрал, че го държим под око. Може би нямаше представа, че вече го бяхме шпионирали в кабинета на Тиракода, но за нищо на света не би рискувал да бъде наблюдаван, докато извършва странни дейности с (или срещу) своя приятел. Ето защо, след като бе влязъл в къщата на земляка си, се беше погрижил да заключи отвора.
— Извинете, синьор абате — казах, докато Ато нервно си бършеше ръцете, — но може би така е по- добре. Ако тази нощ Дулчибени не забележи нищо нередно, докато задава гатанки на Тиракорда, сигурно утре ще заварим пътя свободен.
— Надали — отговори сухо Ато, — той вече знае, че е под наблюдение. Ако трябва да извърши нещо определено, ще го стори възможно най-бързо — тази нощ или най-късно утре.
— В такъв случай?
— В такъв случай трябва да намерим начин да влезем при Тиракорда, макар че изобщо не знам как. Нужно ни е…
— Гфъррррлъбх — прекъсна го Чаконио, като пристъпи напред.
