чуждестранния партньор. Основният проблем, който продължава да съществува и до днес, е, че китайците не са свикнали с методите на бизнеса в свободните демокрации. Така например по въпроса за заплатите не обявиха едностранно, че сътрудниците в смесените предприятия ще получават по-високи заплати от работниците и служителите в обикновените държавни предприятия. Казаха ми, че причината за това е следната: от работниците в смесените предприятия ще се изисква да работят много повече, отколкото в държавните заводи, известни със своята неефективност. Обясних им, че допускането на разлика в заплатите е грешка. Смесените предприятия трябва да започват със същите заплати, каквито има в обикновените държавни предприятия и увеличенията ще дойдат едва след доказано нарастване на ефективността и производителността.
Те се надяваха да реализират валутни постъпления от износа на продукцията на новите предприятия, предназначена за вътрешния пазар. Грешката е толкова елементарна от наша гледна точка, че едва ли се нуждае от коментар. Но намеренията им изглеждаха сериозни. Опитах се да изясня, че ако искат да произвеждат потребителски стоки за китайския пазар като например телевизори, радиоапарати и електродомакински уреди, тези стоки трябва да бъдат прости, практични и икономични. Те трябва да отговарят на местните условия (електрозахранването например) и да са съобразени от една страна с влагата и горещината в някои райони на тази огромна държава и от друга страна със сухия и студен климат в останалата част от китайската територия. Освен това ремонтът им трябва да е максимално опростен, защото широкото разпространение на такива стоки в огромните китайски мащаби ще доведе до сериозни затруднения при изграждането на широка мрежа от сервизи за поддръжка и ремонт. Това означава, че стоките трябва да са трайни, а за тази цел се налага да излизат от завода в отлично състояние след изпитания за надеждност. Контролът на качеството е от първостепенно значение, ако целта действително е да се задоволят потребностите на народа. В Китай обаче надеждността и трайността винаги са били проблем. Историите, свързани с повреди и ремонти са постоянна тема в разговорите на китайците.
Казах им колко е важно да се разбере, че такива солидни, трайни и прости изделия никога не могат да бъдат конкурентноспособни на взискателните пазари в свободния свят, където потребителите търсят други качества. „Ако искате да печелите валута от вашата електроника“, споделих аз, „има само един начин да успеете. Трябва да започнете с монтаж на продукция на чуждестранни фирми върху основата на изцяло вносни части. В началото просто трябва да предложите евтината си работна ръка. Невъзможно е да произвеждате стоки за вътрешния пазар и за износ в едни и същи предприятия“.
Възхищавам се от смелостта и решителността на китайците. За кратко време те научиха много за съвременната промишленост, но им предстои много дълъг път. На местния китайски пазар в някои области се конкурират японски и европейски стоки. Все още контрастът между местните и чуждестранните стоки от гледна точка на качеството и дизайна продължава да е поразителен. Наистина китайските стоки се подобряват и съм уверен, че тази тенденция ще се запази. Съществуващите смесени предприятия, които произвеждат изделия по чуждестранен проект, изглежда напредват. Много японски и европейски фирми са доволни от съвместната работа в текстилната промишленост. Сред тях можем да отбележим Ханае Мори, Ив Сен Лоран и Пиер Карден. Към 1985 година износът на китайски текстилни изделия достигна 4 милиарда долара.
Въпреки това в Китай все още липсва факторът, който стимулира Япония да произвежда нови и усъвършенствувани стоки, така както стимулира голяма част от американските производствени и търговски фирми. Този фактор е конкуренцията на вътрешния пазар. Без нейния подтик е трудно да се постигне напредък. През 80-те години Китай въведе известна либерализация в услугите. Узакони се например притежаването на работилници за поправка на велосипеди или чайни. Конкурентноспособността се повиши. Контролът върху редица държавни предприятия беше иззет от железните ръце на комунистическите ръководители и беше върнат обратно на професионалните менажери, които знаеха поне нещичко за производството, с което се занимават. Вероятно конкуренцията е на път да се върне. По ирония на съдбата на някои места конкуренцията се появи с помощта на японците. Една фабрика за муниции в Чжонкин сглобява мотоциклети и мотопеди марка „Ямаха“, докато конкурентът й произвежда изделия марка „Хонда“. Така дългогодишната битка на японския пазар се пренася в друга страна.
От 1979 година насам китайското правителство е постигнало забележителни успехи в повишаването на производителността в селското стопанство чрез въвеждане на пазарен механизъм по социалистически маниер. Политиката на развитие на селските райони доведе до сравнително безболезнен преход на работната сила към трудоемки производства на леката промишленост. В процеса на модернизация на едрите държавни промишлени предприятия резултатите не винаги са същите. Там все още се изостава.
Китай не беше първото ми преживяване в комунистическия свят и първото ми запознанство с неговата промишленост. Пет години преди посещението в Китай бях поканен със съпругата си в Съветския съюз. Преди да тръгнем, ни посъветваха да си вземем бутилирана вода, хавлиени кърпи и тоалетна хартия, защото условията в СССР били примитивни. Предупрежденията обаче се оказаха безпредметни. От момента на пристигането бяхме посрещнати с най-големи почести. На летището голяма черна „Чайка“ дойде по пистата чак до самолета, за да ни поеме. Не се наложи да се занимаваме дори с обичайните митнически и гранични формалности. За Йошико беше осигурена преводачка, аз имах преводач. Освен това имахме постоянен придружител и многобройни домакини. Опитваха се да бъдат много любезни и ни се струваше, че са със нас всяка минута.
Един път Йошико каза, че иска да яде пирожки. Двамата преводачи се спогледаха учудено. „Пирожките“, обясни търпеливо преводачката, „са храна за обикновените работници и едва ли са нещо, което вие трябва да опитате“. Йошико обаче настоя и след дълги разговори между преводачите и многобройни обаждания по телефона, ни заведоха на едно място, където стояха обикновени работници и ядяха пирожки. Ние се присъединихме към тях и с удоволствие хапнахме от тези вкусни тестени изделия с месна и зеленчукова плънка.
Наш домакин беше Герман Гвишиани, тогавашен заместник-председател на Министерския съвет по научно-техническия прогрес, а понастоящем заместник-председател на Госплан. Той е дружелюбен, културен човек, който прекрасно говори английски. С него се бяхме срещали в Сан Франциско на приема, организиран от Стив Бектел-старши непосредстевно след една конференция под патронажа на Станфордския изследователски институт. Бях изненадан от този руснак, който отлично свиреше джаз на пиано и се движеше със забележителна лекота и изисканост сред капиталистическото обкръжение.
В СССР той беше също толкова експанзивен. Настояваше да опитаме традиционната кухня на родния му край — проста и силна селска храна. Заведе ни в няколко завода в покрайнините на Москва и Ленинград. Там наблюдавах производството на радиоапарати, кинескопи и телевизори. Видях всичко, което можеше да се види, но не бях впечатлен. Съветският съюз изоставаше с 8–10 години от Япония и Запада в областта на технологиите в битовата електроника. Работеха с груби инструменти и неефективна, непрактична производствена технология. Очевидно липсата на високо качество и надеждност произтичаше пряко от безразличието и тромавостта на работниците, както и от неумението на ръководството да стимулира инженерите и работниците. Дори съветските граждани се шегуват с лошия външен вид и ниското качество на стоките, но се надявам, че оттогава качеството се е повишило.
В края на визитата ми моят домакин ме покани в кабинета си. Там присъствуваха още официален представител на Министерството на съобщенията и група бюрократи. Гвишиани се усмихна и каза:
— Господин Морита, Вие видяхте нашите заводи и се запознахте с възможностите ни. В нашата страна няма инфлация и съответно увеличаване на заплатите. Нашата работна сила е много стабилна. Предлагаме Ви да се възползувате от това обстоятелство под формата на подизпълнителски договори.
Той изглеждаше много горд от това, което ми беше показал. Може би за хората, които внимателно са следили борбата на съветския народ през годините, напредъкът да им се струва феноменален. Но аз лично не бях въодушевен.
Огледах се наоколо. Бях заобиколен от лица, които очакваха да кажа нещо. Попитах Гвишиани мога ли да бъда напълно откровен. Той ме увери, че именно това би искал да чуе от мене. Удовлетворих желанието му.
— Ще Ви кажа истината — започнах аз. — В Япония използувахме най-големите си таланти, най- забележителните умове и в продължение на години търсихме начини за повишаване на производителността и ефективността дори на най-простите неща като например отверките. Напрягахме мозъците си, правихме подробни проучвания и експерименти за установяването на най-подходящата температура за заваряване
