Поради големия брой подсъдими народни представители те са разпределени между тримата народни обвинители. На заседанието на Политбюро присъстват само двама от тях.
Първият — Владимир Димчев, твърди, че няма нито един депутат, който може да бъде оправдан, с изключение на Атанас Каишев. Последният е бил болен и не е могъл да присъства на нито едно заседание (Ал. Каишев е починал на 29.1.1941 г.). Народният обвинител предлага да се направи „индивидуализация на подсъдимите“, като се имат предвид главно техните речи в Народното събрание. От тази гледна точка, въпреки че не е подготвен окончателно за това кой каква присъда следва да понесе, той заявява: „За 15–20 души ще искам смърт, за други — до живот, трети ще бъдат осъдени на по-леки наказания.“ Като пример към последната категория народният обвинител споменава имената на двама народни представители. Единият е Дончо Узунов — търговец, член на парламентарната комисия по Министерството на търговията, промишлеността и труда. Той — обяснява Владимир Димчев, е „писал статии във в. «Днес» (смятан за проводник на прогерманския курс — б. а.), но ОФ комитет говори добре за него“. Народният обвинител пропуска да съобщи една интересна подробност. Още на първата сесия на парламента на 29 март 1940 г. проф. Ал. Цанков изнася факта, че по време на неговото управление (1923 — 1926 г.) Дончо Узунов е бил осъден по Закона за защита на държавата и е лежал в затвора.
Вторият, д-р Никола Минков — член на бюджетната комисия в парламентарната комисия по външните работи, според Вл. Димчев „е фашист, но е честен“. Добре за него е говорил д-р Любен Дюкмеджиев, адвокат от парламентарната група на БРП в XXV Обикновено народно събрание.
Народният обвинител Върбан Ангелов допълва своя колега: „Борил се е против преследванията на евреите. Спасил е много хора от смърт. Ако остане жив, може да дойде до комунизма.“ На това изказване Трайчо Костов остро възразява: „Но той е идеологът на фашистите от «Млада България».“ (Става въпрос за младежка националистическа организация, свързана със Съюза на българските национални легиони — б. а.)
За друга група народни представители (имената им не се споменават) докладва Върбан Ангелов. Той смята, че неговите обвиняеми са безлични хора и само за някои от тях ще иска смъртни наказания. Народният обвинител се колебае за Петър Савов — адвокат, роден в Котел. Той ще иска да бъде оправдан депутатът Стефан Стателов, адвокат, поради това че е бил против правителствената политика, агитирал е по селата да не се дават храни за германците, предупреждавал е селяните да се укриват, бил е подведен по ЗЗД.
Двамата депутати се водят за привърженици на правителственото мнозинство и излиза, че то съвсем не е било единно. Вл. Димчев е принуден да подчертае: „В Народното събрание не е имало никаква политическа опозиция.“ Неговото твърдение не е съвсем точно. От общо 160 депутати към правителственото мнозинство принадлежат 140 души, между които има 24 земеделци. Между тях се оформят няколко групировки, известни като „групата на д-р П. Кьосеиванов“, „групата на Иван Багрянов“ и „групата на Д. Пешев“, внесла на 17 март 1943 г. изложение против депортирането на евреите. Най-лоялна е групата около министър-председателя проф. Б. Филов. По редица въпроси между тях има различия, но те се проявяват главно при дебатите, а не при гласуването. Освен това преброяването на гласовете става „на око“ и поради големия си брой мнозинството винаги има предимство.
Останалият състав на парламента, смятан за „опозиция“, е твърде разнолик. БРП успява да спечели 9 мандата, като подкрепя кандидатурата и на д-р Никола Сакаров, бивш член на БКП (т. с.)- На 10. VII. 1941 г. членовете на нейната парламентарна група са касирани. Председателят на парламента мотивира взетото решение с това, че те са „развивали партийно-политическа дейност“ във и извън Народното събрание.
„Легалната политическа опозиция“, наречена така, тъй като приема само парламентарните средства на борба, е съставена от отделни дейци на бивши демократически партии и организации, но не е обособена в парламентарна група. Те гласуват заедно против редица закони, не одобряват присъединяването на България към Тристранния пакт, обявяването на война на Англия и САЩ, изказват се против Закона за защита на нацията и гоненията на евреите и т. н
След изслушване на народните обвинители Трайчо Костов дава указание как да се процедира по втория процес: „Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас. Обвинителните речи по първия процес да започнат сряда-четвъртък, а по втория — от петък-събота (към 25 януари).“
Защитата не може да промени присъдите
Съгласно чл. 10 от Наредбата-закон „след приключване съдебното дирене изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение“.
Още в самото начало на процеса Политбюро на БРП (к) изисква от Георги Петров да представи обвинителната си реч, за да бъде прегледана и одобрена предварително от специалната комисия на ЦК съобразно писмените препоръки на Георги Димитров от 17 .XII.1944 г. Съставеният от него проект в размер на около 200 машинописни страници е предаден в първите дни на януари 1945 г. Петнадесет дни по-късно главният народен обвинител и министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев са извикани в ЦК, за да им се съобщи, че се налага в обвинителната реч да бъдат направени някои корекции и съкращения. Това притеснява Георги Петров, защото по неговите думи „до деня на започване обвинението оставаха няколко дни — кога комисията ще коригира моята обвинителна реч и кога аз щях да я имам в окончателната й форма, за да се готвя“.
При така създалата се обстановка главният народен обвинител решава да построи по друг начин своята обвинителна реч, като разработва положението на отделните подсъдими по кабинети. Два дни преди определения срок за нейното произнасяне той получава от ЦК общата политическа част, съкратена от д-р Минчо Нейчев от 50 на 16 страници с оглед да се вмести в рамките на два дена. Нея, както и финалната част по стопанските и финансовите последици от влизането на България в Тристранния пакт, одобрена изцяло от ЦК, той прибавя към своята разработка.
Съставената по този начин обвинителна реч Георги Петров произнася на 24 и 25 януари 1945 г. Съобразявайки се с решението на Политбюро от 20 януари 1945 г., той иска регентите и всички министри от двата кабинета на проф. Богдан Филов и правителството на Добри Божилов да понесат пълната си политическа и наказателна отговорност по Наредбата-закон — смърт.
Обвинителната реч на Никола Гаврилов започва на 26 януари 1945 г. За разлика от изказването си пред Политбюро на 20 януари 1945 г., че Иван Багрянов е бил искрен, сега народният обвинител поддържа постановката на Трайчо Костов за неговата двулична политика. Спирайки се на международното положение, той твърди, че през лятото на 1944 г. са се създали условия за „решителен завой“, а вместо да го извърши, министър-председателят лавирал. Заключавайки, че няма промени във външната политика, нито смекчаване на режима вътре в страната, той иска Иван Багрянов да понесе пълна отговорност. Народният обвинител намира, че смекчаващи вината обстоятелства имат министрите Христо Василев, Димитър Савов, Борис Колчев, проф. Михаил Арнаудов и Руси Ст. Русев. За останалите членове на кабинета той поддържа становището, че те трябва да понесат отговорността си по закона.
За покойния Славейко Василев Никола Гаврилов иска да се приложи законът само по отношение на конфискация на имотите. Става дума за чл. 4, съгласно който „съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него“. В тази връзка народният обвинител поставя един принципен въпрос — необходимо ли е да се иска пълна конфискация на имотите на подсъдимите. Съдът е неприятно изненадан от неговия аргумент, че днешната власт на Отечествения фронт не трябва да върши онова, което са вършили „фашистките режими“. Развивайки по-нататък своята теза, Никола Гаврилов пледира да се остави известна част от имуществото на осъдените за съпругите и децата им по закона. (Тъй като този въпрос не е решен в Наредбата-закон за Народния съд, с по-късна дата — на 26 април 1945 г. — Министерският съвет приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд — б. а.)
На 26 януари 1945 г. обвинителната реч срещу царските съветници се произнася от Атанас Армянов. И тук, както при Н. Гаврилов, се забелязва придържане към решението на Политбюро. Максимална отговорност според Ат. Армянов следва да понесат арх. Й. Севов, д-р Г. Ханджиев, д-р П. Костов, ген.-майор Р. Жечев и Д. Генчев. На останалите петима съветници — Л. Лулчев, Ст. Балан, П. Морфов, П. Груев и Св.
