емоционален и предполагам, уязвим.
Това беше едновременно и хубаво, и лошо.
Почти всяка сутрин около пет и половина закусвах с Мама Нана. След това тичах до офиса, преобличах се и в шест и половина приемах пациент.
В понеделник и в четвъртък начело в списъка ми бе Ким Стафорд. Винаги е трудно да сдържаш личните си чувства по време на сеансите, поне с мен е така. Винаги ми е правило впечатление, че някои от колегите ми са твърде хладни, сдържани и дистанцирани.
Аз просто имах нужда да върша нещата по моя си начин. Понякога с повече топлота, с повече чувство и състрадание, отколкото изисква професията. Имах нужда да наруша правилата. Както се случи при стълкновението ми с Джейсън Стемпъл в полицейското управление, когато едва не го пребих.
До обяд нямах записани пациенти, затова реших да позвъня на Мони Донъли в „Куонтико“. Тя се бе заела да направи някои разследвания по една моя хипотеза за Касапина. Едва й бях казал „здравей“, и Мони ме прекъсна:
— Имам нещо за теб, Алекс. Мисля, че ще ти хареса. В крайна сметка идеята беше твоя.
Мони ми каза, че използвала бележките ми и получила информация за съпругата на Съливан от един наемен убиец на мафията, който бил включен в програмата за защита на свидетели. Понастоящем живеел в Мъртъл Бийч, Южна Калифорния.
— Тръгнах по следата, която ми даде, и ти се оказа съвсем прав. Тя ме отведе до един тип, който е присъствал на сватбата на Съливан, скромно тържество, както може да се очаква. Приятелят му от Бруклин, за когото ми каза, Антони Мулино, също е бил там. Очевидно Съливан не е искал много хора да знаят за личния му живот. Собствената му майка дори не е била поканена.
— Нито баща му, когото той е убил — прекъснах я аз. — Какво изрови за жената на Съливан?
— Попаднах на доста интересни неща, обаче не е това, което очакваш. Тя е родена в Колтс Нек, Ню Джърси, и преди да се запознае със Съливан, преподавала в гимназия. Салваторе Пистели, това е онзи тип от програмата за защита на свидетелите, каза, че била мило момиче. А Съливан търсел добра майка за децата си. Трогателно, нали? Нашият луд убиец си има слабо място. Името на жена му е Кейтлин Хейни. Семейството й все още живее в Колтс Нек.
Още същия ден поставихме подслушвателни устройства в телефоните на родителите на Кейтлин Съливан. Както и в дома на сестра й, която живееше в Томс Ривър, Ню Джърси, и на брат й — стоматолог в Риджуд.
Отново се изпълних с надежда. Може би в крайна сметка щяхме да приключим с този случай и да заловим Касапина.
И да го видя отново.
Но този път аз щях да се поклоня на него.
106.
Откакто живееше в Масачузетс, Майкъл Съливан използваше името Майкъл Мориси. Човекът, който бе носил това име, беше един боклук, когото Касапина удави и наряза на части още преди стане истински наемен убиец. Кейтлин и момчетата също приеха фамилията Мориси. Според историята, която Съливан ги накара да научат наизуст, през последните няколко години семейството им уж било живяло в Дъблин, където баща им е работил като консултант за няколко ирландски компании с бизнес в Америка.
А в момента той наистина извършваше „консултантска“ дейност в Бостън. Бяха го наели да извърши поредното убийство.
Една сутрин излезе от къщата с изглед към Хусик Ривър в много приличен час — около девет. Качи се в новия си лексус и подкара на запад към магистралата. Работните му инструменти бяха в багажника — пистолети, касапски трион и пистолет за пирони.
Този път не слушаше музика, докато шофираше. Предпочиташе да се отдаде на мислите си. Напоследък все по-често си спомняше за първите си убийства: как бе унищожил баща си; как бе изпълнил две задачи за Маджоне-старши; как видя сметката на католическия свещеник Франсис Конъли. Отец Франк от години преследваше момчетата в енорията. В квартала се носеха най-различни слухове, пълни с гадни и извратени подробности. Съливан не можеше да повярва, че някои родители са знаели какво става, но не са направили нищо, за да го спрат.
Когато беше на деветнадесет и вече работеше за Маджоне, видя случайно свещеника на пристанището. Конъли държеше там малка лодка, с която ходеше на риболов. Като излизаше понякога с лодката си в морето, взимаше със себе си някои от момчетата, които му помагаха в църквата. Като вид награда.
В този пролетен ден добрият отец беше дошъл на кея, за да подготви лодката си за рибарския сезон. Когато Съливан и Джими Бомбето се качиха на борда, той човъркаше нещо по двигателя.
— Хей, отче! — подвикна Джими и се ухили злобно. — Какво ще кажеш за една малка разходка в морето? Да половим риба?
Отецът изгледа двамата млади хулигани с присвити очи и когато ги разпозна, се намръщи.
— Не мисля, че ще стане, момчета. Лодката още не е готова.
Думите му накараха Бомбето да избухне в бурен смях:
— Уверявам те, че е готова!
В този момент Съливан излезе напред.
— Да, наистина е готова,
Излязоха с лодката в морето и оттогава нито се видя, нито се чу нещо за отец Франк Конъли.
— Нека Бог даде покой на безсмъртната му душа в ада — шегуваше се на връщане Джими Бомбето.
Тази сутрин, докато пътуваше към последната си задача, Съливан си спомни старата песен на Франки Форд. Спомни си и колко жалък изглеждаше свещеникът, докато се молеше за живота си, а после за смъртта си, преди да бъде нарязан на парчета, с които нахраниха акулите. Ала най-вече си спомни как тогава се питаше дали с убийството на отец Франк всъщност не е извършил добро дело и дали изобщо бе способен на такива дела.
Наистина, би ли могъл да извърши нещо добро в живота си?
107.
Съливан най-после пристигна в Стокбридж, недалеч от границата между Масачузетс и Ню Йорк. Използва GPS-а си, за да открие къщата. Беше готов да свърши работата си и да спечели дневната си надница.
„Да вървят по дяволите добрите дела“, помисли си Касапина. Намери къщата, която се оказа доста „провинциална“ и поне според него много стилна. Беше разположена край тихите води на изкуствено езеро, заобиколена от кленови дървета, брястове и борове. Черното „Порше Тарга“, паркирано на алеята за коли, приличаше на модерна скулптура.
Бяха му казали, че четиридесет и една годишната жена на име Мелинда Стайнър, която се очаква да е в къщата, кара шикозен червен мерцедес, спортен модел. Чие тогава беше поршето?
Съливан паркира отстрани на главния път зад дебелия ствол на стар бор и около двадесетина минути наблюдава къщата. Забеляза, че вратите на гаража са затворени. Може би лъскавият червен мерцедес със сгъваем покрив беше вътре.
В такъв случай кой е притежателят на черното порше?
Като внимаваше да не излиза от прикритието на гъстите клони, той долепи до очите си германския бинокъл. След това бавно огледа един по един източните и западните прозорци на къщата.
Изглежда, в кухнята нямаше никого — вътре беше тъмно и не се забелязваше никакво движение.
Нито пък в дневната, която също беше тъмна.
В къщата обаче трябваше да има някого.
Накрая ги забеляза в ъгловата спалня на втория етаж, вероятно господарските покои.
Мелинда Стайнър, заедно с някакъв русокос четиридесетгодишен мъж, вероятно собственикът на поршето.
Това, което обаче можеше съвсем лесно да сметне, беше, че седемдесет и петте хиляди долара, които му плащаха, за да свърши работата, току-що се бяха удвоили. Защото той никога не вършеше две неща на цената на едно.
Касапина закрачи към провинциалната къща с пистолет в едната ръка и кутия с инструменти в другата. Изпитваше удоволствие от предстоящата работа.
108.
Много малко неща в живота те карат да се чувстваш по-добре от увереността, че умееш да си вършиш работата добре. Докато приближаваше към къщата, Майкъл Съливан си мислеше колко много истина се съдържа в това твърдение.
Отбеляза мимоходом, че бялата колониална къща е заобиколена от десетина декара уединени гори. Отзад се зеленееше голям тенис корт с чудесна настилка, по която съседите му в Мериленд бяха запалени.
Но снега той мислеше как най-добре да изпълни задачата си.
Да убие Мелинда Стайнър и любовника й, след като се бе изпречил на пътя му.
Да не убият него…
Отвори бавно предната дървена входна врата. Хората в провинцията обикновено оставят отключено.
Припомни си фиаското във Венеция, когато жертвите замалко не се превърнаха в негови палачи. Сега мафията го търсеше под дърво и камък и някой ден все щеше да го открие.
Така че защо да не е днес, защо не тук?
Посредник в тази задача беше негов стар приятел, но мафията би могла лесно да се добере до него и да го принуди да подмами Касапина в