— Беше ми много приятно, Джими — отговори тя и стана. Той й бе казал, че така се казва. Още една лъжа. За да не го разкрият. — Чакам важен телефонен разговор…
Рудолф се изправи, за да се сбогува, изпитвайки едновременно облекчение и съжаление, че няма да се люби с нея. Столът му се прекатури и той се олюля, докато ставаше.
— Беше прекрасно — заяви той.
— Къде ти е хотелът? — сериозно попита тя.
Къде ми е хотелът? За миг картата на Франция загуби очертанията си.
— Къде ми… беше хотелът? — повтори той провлечено. — О-о. В Антиб.
— Имаш ли кола?
— Да.
Тя се замисли и каза:
— Не си в състояние да караш, нали разбираш.
Той наведе засрамено глава. Имаше чувството, че с тези думи тя изразява презрението си — вие, американците, идвате във Франция и не сте в състояние да карате. Не сте в състояние нищо да правите.
— Аз всъщност не пия — обясни той и думите му прозвучаха като извинение. — Имах тежък ден.
— Пътищата са опасни, особено нощем — каза тя.
— Особено нощем — съгласи се той.
Най-после, помисли си Рудолф. Сега вече това няма да е грях, а само предпазна мярка. Като делови мъж би трябвало да я попита колко ще струва, но след като бяха пили заедно и си бяха говорили приятелски, щеше да прозвучи грубо. Все едно, накрая ще я попита. Каквато и да е цената, може да си позволи да прекара една нощ в Европа с куртизанка. Беше доволен, че се е сетил за думата „куртизанка“. Главата му изведнъж се проясни.
— … Volontiers7 — каза той на родния й език, за да покаже, че не е чак толкова пиян, колкото тя си мисли, и извика високо келнера: — Гарсон. — После извади портфейла си и го прикри с две ръце, за да не види тя колко банкноти има вътре. Макар и да нямаше опит в подобни случаи, знаеше, че трябва да е внимателен.
Келнерът дойде и му каза на френски колко дължи. Той не го разбра и смутен и безпомощен се обърна към жената:
— Колко каза?
— Двеста и петнайсет франка — повтори тя.
Той извади от портфейла си три банкноти по сто франка и отпрати келнера, който се засуети да му върне рестото.
— Не биваше да му даваш толкова голям бакшиш — прошепна тя и като го хвана под ръка, го изведе от кафенето.
— Американците са щедри и благородни хора — заяви той.
Тя се засмя и още по-здраво го хвана под ръка.
Видяха такси и той се възхити на грациозния жест, с който тя вдигна ръка да спре шофьора, на елегантните й крака, на привлекателния й бюст.
В таксито тя държеше ръката му и нищо повече. Пътуваха кратко. Вътре се долавяше миризмата на парфюм, като далечен полъх на цветя. Таксито спря пред малка жилищна сграда на тъмна улица. Тя плати на шофьора, отново хвана Рудолф под ръка и го поведе към къщата. Той я последва по стълбите, сега имаше възможност да й се възхищава отдолу нагоре. Тя отключи вратата, мина по един тъмен коридор и запали лампата. Той се изненада, като видя колко голяма е стаята и с какъв вкус е подредена, макар че приглушената светлина на единствената лампа не му даваше възможност да разгледа всички подробности. Сигурно има щедри клиенти, помисли си той, араби, италиански индустриалци, германски промишлени магнати.
— Сега… — започна тя, но телефонът я прекъсна.
Значи не лъже, помисли си той, наистина е имала разговор. Тя се поколеба, сякаш не й се искаше да вдигне слушалката.
— Имаш ли нещо против? — каза тя, посочвайки към друга врата. — Мисля, че е по-добре да съм сама.
— Разбира се. — Рудолф отиде в съседната стая и запали лампата. Озова се в малка спалня с двойно легло, оправено за спане. Чу гласа й през затворената врата. Стори му се, че говори сърдито, макар че не можеше да разбере какво казва. Погледна замислено голямото легло. Имаше последна възможност да си тръгне. По дяволите, реши той и се съблече, като хвърли небрежно дрехите си на един стол и премести портфейла си в друг джоб. Легна и се покри със завивките.
Сигурно е бил заспал, защото в един момент усети в леглото до себе си топло, уханно тяло, в стаята беше тъмно, един гладък стегнат крак се преплиташе в неговите крака, една мека ръка опипваше корема му, нечии устни шепнеха в ухото му думи, които той не разбираше.
Нямаше представа колко е часът — най-сетне лежеше неподвижно, с отпуснати нерви, с отморяващо се разгорещено тяло, докосвайки с върховете на пръстите си познатото вече тяло, което му бе доставило толкова удоволствие. Благоуханно, случайно попаднало в леглото до него… Хвала на животното, скрито в черния костюм. Защото извоюва победа, и то блестяща победа, над нещастния пуритан. Той вдигна глава, подпря се на лакът и нежно целуна жената по бузата.
— Сигурно е късно. Трябва да вървя — прошепна той.
— Карай внимателно, шери — каза жената сънливо и доволно. Заслугата за това беше негова.
— Вече съм добре — отвърна той. — Не съм пиян.
Жената се извърна, протегна ръка и запали нощната лампа. Рудолф стана от леглото, горд от голото си тяло. Юношеска суета, укори се той и се облече. Жената също стана и наметна с халат силната си гъвкава снага с едри гърди и стегнат ханш, седна на един стол и леко усмихната го загледа, докато се обличаше. По-добре щеше да е, ако не беше запалила лампата, ако не се бе събудила, помисли си той. Тогава щеше да остави на камината сто франка или хиляда франка, тъмнината и сънят щяха да скрият провинциалното му американско невежество по тези въпроси; щеше да се измъкне от, апартамента и от къщата и всички връзки щяха да бъдат прекъснати. Но лампата светеше и жената усмихнато го наблюдаваше. Чакаше?
Нямаше как да избегне този момент. Извади портфейла си.
— Хиляда франка достатъчни ли са? — попита той, запъвайки се леко на думата „достатъчно“.
Тя заинтригувано го погледна и усмивката й изчезна. После се разсмя. Отначало тихо, после гръмко. Приведе се, хвана с ръце главата си, а гъстата й лъскава коса се спусна на тъмни талази и закри лицето й, докато тя продължаваше да се смее. Той я наблюдаваше с изопнати нерви и съжаляваше, че е бил в леглото й, че й е предложил питие, че се намира в Ница, че е дошъл във Франция.
— Съжалявам — глухо произнесе той. — Просто не съм запознат…
Тя вдигна глава, все още смеейки се. Стана, приближи се към него и го целуна по бузата.
— Милият той — каза тя, потискайки смеха си. — Не знаех, че струвам толкова много.
— Ако искаш повече… — сдържано додаде той.
— Много повече — отвърна тя. — Не искам нищо. Това е безбожна цена. Милият! Да си мислиш през цялото време, че съм професионалистка. И да бъдеш толкова внимателен и нежен. Ако всички клиенти са като теб, сигурно всички жени щяха да станат проститутки. Винаги съм харесвала американците, но сега ги харесвам още повече.
— Божичко, Жана — извика той, обръщайки се за първи път към нея по име. — И през ум не ми е минавало, че някоя жена ще ме забележи, ще ме заведе у дома си… Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо. Много си порядъчен, мой очарователен американецо, прекалено порядъчен.
— Ами, никога досега не ми се е случвало — каза той и се уплаши, че тя пак ще се разсмее.
— Какво им липсва на американките? — учудено поклати тя глава. Седна на края на леглото, потупа го и каза: — Ела и седни, моля те.
Той седна до нея, а тя хвана ръката му все едно, че му беше сестра.
— Ако това ще те успокои, шери, и на мен никога досега не ми се е случвало — каза тя. — Но бях толкова самотна, толкова зажадняла, нима не разбра?
— Не — призна си той. — Не се занимавам с жени.
